Европа има нужда от фискална консолидация. В противен случай неефективностите в определени сектори ще продължат. Още повече – големите държавни разходи отварят повече възможности за корупция, която пък е причина за стачки в страни като Чехия, Словения и Испания. Търпението е доста крехко – не само, че в държавите има по-малко пари, но управляващите ги използват в своя полза.
Европа има нужда и от честна дискусия за конкурентоспособността. Основната слабост на континента е в това, че много държави произвеждат и изнасят твърде малко, при това на твърде висока цена. Това се вижда от данните за външната търговия. През 2012 година Франция записа дефицит по текущата сметка от 82 млрд. евро, Испания – 32 млрд. евро, Гърция – 20 млрд., Португалия – 11 млрд. и Кипър – 4,3 млрд. евро.
Някои обвиняват еврото за това. Причината обаче е следната – южните държави влязоха в еврозоната при надценени валутни курсове и като резултат шансовете им за ръст, подхранен от износа, бяха минимални.
За разлика от тях обаче, Германия обезцени валутата си при влизането в еврозоната и по този начин продължи да увеличава производителността си. Отчасти това се дължи и на реформите на пазара на труда, проведени от Герхард Шрьодер. Резултатът е, че Германия има търговски излишък от около 200 млрд. евро.
Има много истина в това монетарно обяснение – вземете за пример Исландия и нейното възстановяване.
Друг голям виновник за ситуацията е тежката регулаторна рамка. Според данни на Световната банка са нужни 11 процедури и 9 хил. евро, за да се стартира дребен бизнес в Атина. В Ларнака, Кипър, са нужни 735 дни и 43 процедури за уреждане на обикновен търговски спор. За да регистрираш малък имот в Париж пък трябва да се посетят 8 различни служби, а времето е 59 дни.
Всичко това е по-евтино и бързо в Берлин. И много по-евтино и бързо в Ню Йорк, Сингапур, Торонто или Сидни.
Нека си представим, че страните от еврозоната, които вече са преминали различни програми за подпомагане, успеят да балансират своите бюджети. Да предположим, че за това ще са им нужни още няколко години. И да си представим, че те го направят чрез орязване на ненужни разходи и насърчаване на приходите. Ще бъде ли достатъчно? Едва ли.
Дотогава безработицата би била 25%, а тя вече е толкова в Гърция и Испания например. Социалното недоволство би изхвърлило или уплашило поне още по едно или две правителства.
Поради тази причина Европа отчаяно се нуждае от план за икономически растеж, за да подхрани икономиката си. На различни срещи на Екофин през последните четири години аз повдигах въпроса с икономическия ръст заедно с министрите от Полша, Швеция и Великобритания.
Но този въпрос никога не влезе във фокуса на дискусиите. Винаги имаше прекалено много спешни задачи за решаване. Твърде много внимание падна върху фискалния пакт, данъчната хармонизация и банковия надзор като следващите важни точки в развитието на интеграцията.
Може би трябваше да наречем това „орязване на тежестите за бизнеса”. Тогава може би щяхме да привлечем вниманието на политиците. Орязването на държавните разходи, съчетано със структурни реформи и намаляване на тежестите и регулациите за бизнеса, биха рестартирали Европа, завършва Дянков.
преди 11 години Напълно съм съгасен с Дянков!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Къде сбъркаха? :) то работата на ГЕРБ и Дянков в частност,щеше да стане като с магарето на Настрадин Ходжа-тъкмо го научил да не яде и то умряло отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Не виждам нищо общо в дефлацията! особено, ако е по причина на реален ръст в икономиката, а не на финансови упражнения."Ефекта от дефлацията е излизане на инвестиции от сектора, където се наблюдава такава, от там съкращаване на работна сила, свиване на потреблението и стагнация. Дефлацията щеше да бъде панацея, ако достатъчно субекти в икономиката, разчитат да задоволяват нуждите си със натрупани пари (нагласите на хората щяха да се обърнат в посока на по разточително потребление). За жалост реалностите са диаметрално противоположни, огромната част от потреблението се формира от текущия трудов доход, изкарван ден-за-ден, от тази перспектива дефлация в прекалено много сектори на икономиката ще доведе до отлив на инвестициите там, широки маси от хора ще останат без доходи и "горивото" за движение на икономиката ще свърши. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Искаш да кажеш, че според теб е нормално след години един обяд да струва 100 $ или 1000$ ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Икономическият ръст" не е самоцел.В основата е желанието за благоденствието на хората и Vivankata го е назовал по-точно: 'покупателна способност.Някои лица от прекалената употреба на това понятие са забравили за какво точно иде реч.Когато 'икономическият ръст' съпроводен с изпреварваща инфлация, то покупателната ни способност намалява и следователно повечето няма да 'благоденстват' :)Или казано съвсем елементарно: когато икономическият ръст е резултат от печатане на необезпечени пари, то въпросният ръст не носи благо хората или поне на повечето дето не печатат пари :) , а напротив - ограбва ги и ги прави по-бедни.Не виждам нищо общо в дефлацията! особено, ако е по причина на реален ръст в икономиката, а не на финансови упражнения. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Вместо коментар ще си позволя да цитирам едно мнение от форума на Днес.бг под подобна статия:"Докато НОИ и изобщо пенсиите се финансират от държавния бюджет дотогава пенсиите и всякакви социални плащания ще бъдат инструмент за печелене на избори.А пари от бюджета трябват, защото пенсионната система от десетилетия е фалирана и ограбена от сегашните 'благодетели' на пенсионерите.По този начин се печелят избори в България: посредством зависимостта на хората от държавните плащания!Хората първо са ограбени, а после вързани със синджир посредством залците дето им подхвърля държавата!"и освен това:"Правителството на Борисов се разклати заради ЛИПСА на ВОЛЯ за РЕФОРМИ в ключови дялово на икономиката!ИКОНОМИИ без РЕФОРМИ водят до провал!За БСП и дума да не става!Те не са решение, а част от проблема!" отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Gruyo, niamam kirilitza choveche. Tuka v Zaliva niama takiva neshta. Nikoi ne mi plashta da pisha, zashtot 1. az ne si prodavam dushata. 2. vij edno. a tova, koeto pisha si e chista istina i fact. ti moje bi ne si spomniash tezi godini, no az pomnia tzialata pomia, koiatao se izlia na Ivan Kostov. sled niakolko godini kato vzeha vlastta sotzialistite - op obratno. Nie shte zapazim Valutnia Bord, toi dava stabilnost na Durjavata, i t.n. zatova ti kazvam - sotzialist printzip niama - edinstvenata tzel e vlastta. i posle rodninite.... az ne se priitesniavam lichno ot *** kartinkata ti, prosto ne ja gledam. no v uvajavashtite se durjavi takiva neshta niama. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години И за какво ти е този икономически ръст, когато покупателната ти способност намалява?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години G-n ***, Investor izglejda da e seriozno izdanie. Zashto dopuskate takiva kartinki kato na Gruyo Gruyev ? te sa podhodiashti za drugi izdania. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Diankov, kakto mnogo chesto, e mnogo prav i tochen. Interesno che niama nikakvo razvitie vuv protivnitzite mu ili na podobna politika. Pomnia sushtite zlostni komentari sreshtu Ivan Kostov i valutnija bord. Kato doide na vlast Stanishev, ne samo che ne go promeni, ami i vuvede oshte po-drastichna miarka - ploskia danuk. Taka, che zlobata koiato se izliva e prosto za da specheliat izborite. Posle kato upravliavat, shte chetat taino na Diankov pisaniata i shte gi izpulniavat. Dokato sviat svetuva - ot sotzialist nishto dobro ne mojesh da oxhakvas, osven ako ne si mu niakakuv rodnina... отговор Сигнализирай за неуместен коментар