Европа има нужда от фискална консолидация. В противен случай неефективностите в определени сектори ще продължат. Още повече – големите държавни разходи отварят повече възможности за корупция, която пък е причина за стачки в страни като Чехия, Словения и Испания. Търпението е доста крехко – не само, че в държавите има по-малко пари, но управляващите ги използват в своя полза.
Европа има нужда и от честна дискусия за конкурентоспособността. Основната слабост на континента е в това, че много държави произвеждат и изнасят твърде малко, при това на твърде висока цена. Това се вижда от данните за външната търговия. През 2012 година Франция записа дефицит по текущата сметка от 82 млрд. евро, Испания – 32 млрд. евро, Гърция – 20 млрд., Португалия – 11 млрд. и Кипър – 4,3 млрд. евро.
Някои обвиняват еврото за това. Причината обаче е следната – южните държави влязоха в еврозоната при надценени валутни курсове и като резултат шансовете им за ръст, подхранен от износа, бяха минимални.
За разлика от тях обаче, Германия обезцени валутата си при влизането в еврозоната и по този начин продължи да увеличава производителността си. Отчасти това се дължи и на реформите на пазара на труда, проведени от Герхард Шрьодер. Резултатът е, че Германия има търговски излишък от около 200 млрд. евро.
Има много истина в това монетарно обяснение – вземете за пример Исландия и нейното възстановяване.
Друг голям виновник за ситуацията е тежката регулаторна рамка. Според данни на Световната банка са нужни 11 процедури и 9 хил. евро, за да се стартира дребен бизнес в Атина. В Ларнака, Кипър, са нужни 735 дни и 43 процедури за уреждане на обикновен търговски спор. За да регистрираш малък имот в Париж пък трябва да се посетят 8 различни служби, а времето е 59 дни.
Всичко това е по-евтино и бързо в Берлин. И много по-евтино и бързо в Ню Йорк, Сингапур, Торонто или Сидни.
Нека си представим, че страните от еврозоната, които вече са преминали различни програми за подпомагане, успеят да балансират своите бюджети. Да предположим, че за това ще са им нужни още няколко години. И да си представим, че те го направят чрез орязване на ненужни разходи и насърчаване на приходите. Ще бъде ли достатъчно? Едва ли.
Дотогава безработицата би била 25%, а тя вече е толкова в Гърция и Испания например. Социалното недоволство би изхвърлило или уплашило поне още по едно или две правителства.
Поради тази причина Европа отчаяно се нуждае от план за икономически растеж, за да подхрани икономиката си. На различни срещи на Екофин през последните четири години аз повдигах въпроса с икономическия ръст заедно с министрите от Полша, Швеция и Великобритания.
Но този въпрос никога не влезе във фокуса на дискусиите. Винаги имаше прекалено много спешни задачи за решаване. Твърде много внимание падна върху фискалния пакт, данъчната хармонизация и банковия надзор като следващите важни точки в развитието на интеграцията.
Може би трябваше да наречем това „орязване на тежестите за бизнеса”. Тогава може би щяхме да привлечем вниманието на политиците. Орязването на държавните разходи, съчетано със структурни реформи и намаляване на тежестите и регулациите за бизнеса, биха рестартирали Европа, завършва Дянков.
преди 11 години Той е гении, че ги запази, а не ги понижи, както в повечето страни в Европа не устояха на кризата и понижиха и то с истински икономики,а не с далавераджийска, като нашата. Ако беше бесепето отново два долара пенсии и щяха да ни проглушат ушите,че в тази жестока криза не е по силите на една партия да управлява и беш за трети път от властта. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Знатният екзектор на българската икономика де не даваше пенсии и детски и ни държеше на минимум, за да може да печелят монополите и олигарсите! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Щом Р. Овч. и Другари не са зад решетките АЗ не давам Дянков да ходи там преди посочените Другари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Дянков трябва да е зад решетките, а не да дава интервюта. Той е единственият министър на финансите, който замрази пенсиите, заплатите и детските, но наду здраво цените, докато междувременно точеше НЗОК! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Дянков е прав за много неща, глупости не пишете за строителство и тям подобни. Всичко, което се строи е до 80 % с чужди пари. Тези, които ги дават не искат да ни плащат харчовете за здравеопазване и пенсии. Популистки глупости не пишете. Този, който в момента отговаря за здравеопазването кажа нещо умно. Парите отиват не за този, който плаща, а за всички, когато парите са за плащащите, ще са повече от достатъчно, за останалите има Републикански бюджет и социални болници. Що се отнася до пенсиите, в пресата написаха, че 19 милиарда е дефицитът. Тези пари ги плащаме всички ние с нашите данъци, а парите на бедните пенсионери са във велики комунистически проекти, като Радомир, Кремиковци и други галактически проекти на великите комунистически глави, като Сергейчо, които се е заредил пак да управлява .Боже опази отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Дянков във всяко отношение е прав само дето изпуска един факт от нашата действителност.Ако бяха крали по малко от "грандиозното" строителство,което правиха щеше да има достатъчно пари за пенсии и здравеопазване.А върха на сладоледа беше безумното увеличаване на таксите особено при износа на еленергия,което практически го спря,само и само да докажат ,че са били прави са спиране на проекта Белене.Айде през тази светлина да погледнем макроикономическите показатели. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Какво написа Дянков до ЕК/ ЕС Брюксел, което разгневи висшестоящите там и ББ трябваше специално да "покрива" стореното. Ако се разбере съдържанието на това писмо, поне аз за първи път чувам някой да им се озъби на тия канцеларски мишки, Дянков може да стане отново желан в политиката. Най-малкото, защото има собствено мнение ми е по-симпатичен от всеки, който само повтаря " ЕС иска от нас".... Въпросът е, какво ние искаме. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Така де - икономиката е кръг и няма начало и край за да кажем това е причина или следствие - в един момент е причина, в следващия е следствие. Но няма как да игнорираме ролята на централните банки. Най-пресен пример японската централна банка - срути ли йената? Срути я и това ще повлече цените в Япония нагоре. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Причината и следстието са двустранно свързани. Разбира се ЦБ искат да контролират инфлацията. В повечето случаи т.н. контрол са някакви статистичиски еквилибристики. Същото, както нашата банка обяви че имало дефлация... Айде някой друг път. Истината е че немогат да я контролират, но си мислят, че го правят. Тя е резултат от нездравата среда. Странно как когато нещо се движи нагоре-надолу по графиките на търсене-предлагане му казват, че било инфлация дефлация. Все едно от свише е дадено право на даден индивид да има Мерцедес примерно, само щото е европеец. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години ...Съответно наличието на инфлация оказва влияние на поведението на икономическите субекти. отговор Сигнализирай за неуместен коментар