Трябва ли МФ да спре емитирането на ДЦК за месеците до 2013 г., в които ще има близо 2 млрд. лв., преди да плати погасяващата се емисия?
Г. Ангелов:
МФ има да плаща над 400 милиона по вътрешни емисии до края на годината, като най-големите плащания са през август, над 300 милиона лева. Отделно, може би ще има известен бюджетен дефицит към края на годината, както винаги се случва. От евробонда ще остане малка част, която няма да отиде за погасяване на предишните еврооблигации, но остатъкът ще трябва да се финансира от пазара. Може да се започне още сега с малки емисии, за да се тества пазарът и при наличие на интерес и добри лихви, постепенно да се съберат нужните средства.
Цв. Цачев:
Емисионната политика не е само финансиране на дефицита. Тя е политика на създаване и поддържане на ефективен пазар на облигации. Затова не е добре да има такива паузи в емисиите.
Д. Николова:
Не, не трябва, тъй като както казах и по-горе, нашата нужда от финансиране за следващите 6 месеца и половина, ако се изпълни бюджетът за тази година (а именно, ако се приключи годината с дефицит от малко над 1 млрд. лева), е по-голяма от емисията от 2-ри юли. Предвид липсата на мащабни приватизационни проекти, остатъка до около 3 млрд. лева, колкото са заложените нужди на бюджета, най-вероятно ще бъде покрита с емисии ДЦК на вътрешния пазар.
Предвид доброто изпълнение на бюджета до месец май, обаче, предвид достигнатия излишък от 67 млн. лева за първите 5 месеца и увеличението на фискалния резерв до малко над 5 млрд. лева при заложен праг от 4,5 млрд. лева към края на 2012 г., емисиите ДЦК може и да са по-малко от първоначалните планове – било то заради по-нисък от очаквания дефицит за годината или пък заради (частничното му) финансиране от фискалния резерв, ако той превишава законово изискуемия праг в края на годината.
Кр. Йорданов:
Не, МФ трябва да се придържа към емисионния календар, освен ако анализите не предвиждат с голяма доза сигурност значително свиване на дефицита за годината.
К. Масларски:
Заложената емисионна политика от правителството отразява коректно падежите през текущата година по вътрешен дълг, като в Бюджет 2012 е взето под внимание и възможността за емитиране на външен дълг/ еврооблигации. В тази връзка, не виждам особени причини в промяна на така заложения емисионен календар за текущата 2012, тъй като планирания бюджетен дефицит все пак трябва да бъде финансиран, новата емисия еврооблигации е целева – а именно за погасяване на падежиращия външен дълг през януари 2013.
Анализатори: Продажбата на българските еврооблигации е безспорен успех
Повечето специалисти определят като несправедлив подхода българските инвеститори да бъдат изключени от аукциона
08:18 | 05.07.12 г. 37Препоръчан материал от партньор на investor.bg
-
Кадър на деня за 22 ноември
-
Dow се покачи с над 400 пункта и затвори с рекорд
-
Amazon ще инвестира още 4 млрд. долара в Anthropic, най-големия съперник на OpenAI
-
Успя ли Бразилия да зададе дневния ред на срещата на Г-20?
-
Над 411 млн. лева взеха фирмите с проекти за иновации
-
Биткойнът кръжи в подножието на 100 хил. долара, но има предупреждения за корекции
-
Русия е уведомила САЩ за удара с "Орешник", Путин потвърди успеха на западните ракети
-
Защо в България няма банки като Revolut и как се развива финтех секторът у нас?
-
В плановете на Русия няма вариант за независима държава Украйна
-
Еврото се срина до двегодишно дъно след разочароващи икономически данни от региона
-
България и Румъния се доближават до пълноправно членство в Шенген още от януари
-
Българите ще могат да пътуват без виза до Китай от края на ноември
Специални проекти виж още
Най-четени новини
-
След масирания ракетен удар в Украйна САЩ премахват условията пред използването на ATACMS*
-
"Бритшорингът" превръща Обединеното кралство в икономическа колония на САЩ
-
Саудитска Арабия отказа да потвърди ангажимента си за отказ от изкопаемите горива
-
Драгомир Кузов: България стигна до петото място в Европа по производство на велосипеди
-
Най-големият производител на зехтин в света очаква цените да паднат наполовина
-
Коя е най-добрата валута за инвестиции в момента?
-
Бойко Атанасов: Приемането на България в еврозоната ще доведе до повече инвестиции
-
Русия е уведомила САЩ за удара с "Орешник", Путин потвърди успеха на западните ракети
-
САЩ обвиниха един от най-богатите хора в света в схема за подкупи за 260 млн. долара
-
След масирания ракетен удар в Украйна САЩ премахват условията пред използването на ATACMS*
-
Ако светът иска да заличи 100 трлн. долара публичен дълг, да погледне към Нова Зеландия
-
"Самоубийствени атаки": руснаците опитват да си върнат контрола в Курска област
-
България е сред страните в ЕС с най-голямо месечно увеличение при производството на услуги
-
План Б на Украйна - оръжейна независимост от Запада, върви към реализация
-
Мащабен многофункционален комплекс ще се появи на терена на бившия завод "Витоша"
-
"Бритшорингът" превръща Обединеното кралство в икономическа колония на САЩ
-
Саудитска Арабия отказа да потвърди ангажимента си за отказ от изкопаемите горива
-
Кристалина Георгиева: Целта България да се присъедини към еврозоната е изпълнима
Финанси виж още
-
Dow се покачи с над 400 пункта и затвори с рекорд
-
Биткойнът кръжи в подножието на 100 хил. долара, но има предупреждения за корекции
-
Черна гора се присъедини към Единната зона за плащания в евро
-
Британският индекс FTSE 100 записа най-силната си сесия от три месеца
-
SOFIX се понижи с 0,8% за седмицата
-
Спадът на продажбите на „Стара планина холд“ се задържа над 30% и към края на октомври
преди 12 години Германия и преди и сега е бенчмарк, върху който всички се търгуват с разлика. В размера на разликата се съдържа моментната оценка за фундаменталното състояние на емитента. Емитенти с високо ниво на доверие се търгуват с малък спред върху Германия и обратно. Е спреда бе 2.75% преди десет години, 1.90% преди 3 години, когато Дянков се похвали, че това е лична оценка (той използва CDS-a, но достатъчно близко да кажем за целите), а пласира на 3.87%, като това вече (забележи) не е лична оценка за него.Стандартно е при избора на падеж, потенциалните купувачи когато се пре-маркетира емисията да заявят, до колко дълга емисия биха искали да купят и по това се нагажда емисията. Говореше се за 7 годишна, пък излезна 5. Какво значи това. Ми просто, не е имало достатъчно интерес за по-дълго от 5 години, защо ли? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Значи, че много ги мислиш нещата и търсиш под вола телеКак искаш сравняваш спредовете тогава и сега, тогава Германия не бе сила като сега и се конкурираше с редица за бондовете си, Сега всичко инвестира само при тях, не случайно пуснаха и с отрицателна лихва. Това кво ти говори?!При външна емисия, външно ще е оценяването, какво намеси пак тука политиците. Как успя а навържеш падежа с недоверието не знам, те питам закакво се пускат 5 годишни а не примерно 10 30 годишни? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Pa pa, добър опит за манипулация. Сравнявате ни с най-поскъпналите облигации (понижили доходността си) Германските, които са убежище. Сравнете ни със средното за ЕС, или със Гърция.Поздрави отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години 4. Ако между 25% и 50% от купувачите са спечилили около 1.5 евро на всеки 100 евро при продажбата на емисията (емисия на 99.18, търговия на 100.60/70) това не е ли един подсладител между 4-8 милиона евро за тези участници? Не можеше ли този подсладител да се озове в ръцете на български институции? Значи чуждите инвеститори могат да печелят от сбъркана цена на гърба на държавата, а българските не могат? Много интересна логика5. На всички, които ще ми обясняват за външните фактори - 2002 г. бе дот.ком срива, Аржентинската криза, поуките от Азиатската и Руските кризи още се взимаха, България бе със спекулативен кредитен рейтинг, с живи брейди облигации и много по-висока задлъжнялост. Въпреки това тогава спреда бе 2.75% срещу Германия, сега е 3.87% срещу Германия.6. Емисията стана възможна след като Германия направи огромни отстъпки от позицията си, а това бе позиция, която Борисов яростно отстоява. Значи ли това, че емисията се е случила въпреки Борисов, а не заради Борисов? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Пропагандната машина продължава да работи здраво. Обаче отговорите на редица важни въпроси остават скрити:1. При положение, че емисията преди десет години е била пласирана на бенчмарк от 4.90% (Германия и тогава и сега е бенчмарк) +2.75%, а сега на бенчмарк от 0.56%+3.87%, къде е успеха? Къде е доверието, защото държави с подобен на нашия рейтинг пласират на по ниски спредове, явно там има доверие, а при нас?2.Защо бе избран толкова къс падеж, причината дали е, че не е имало интерес за повече от 5 години ли е? Ако да, това не показва ли липса на доверие в България? Къде е успеха?3. Защо при равни други условия емисията намери баланс на нива от 4.10% и то при индикации, че някъде между 25% и 50% от емисията вече е превъртяна от закупилите я на първичен пазар? Това не означава ли, че просто емисията можеше спокойно да бъде пласирана на 4.10, да бъде презаписана 1.5-2 пъти и България да спести 30 милиона лева? Къде е успеха? отговор Сигнализирай за неуместен коментар