За устойчивото градско развитие, тенденциите по света и реалността в България разговаряме с арх. Валери Гюров.
Валери Гюров е завършил архитектура в Щутгарт, Германия. Работил е в няколко проектантски бюра по време на следването. Съосновател на сдружение "Трансформатори" от 2009 г., управител на компанията за устойчив градски дизайн "Урбаник".
За устойчивата градска среда в България се заговори от сравнително скоро. Как се разбира понятието в България и как – по света?
Дефиницията на понятието устойчива градска среда зависи пряко от развитието на даден град и общността, която го обитава. Разликите между отделни части на Европа и останалите континенти са наистина значителни. Устойчива градска среда се постига само с целево интегрирано планиране за години напред, което отчита всички фактори – социални, икономически, демографски и др.
Приоритет на повечето развити градове в Европа е да предлагат множество варианти при избора на транспорт например – от системи за споделяне на велосипеди и автомобили, през интегриран градски транспорт с бързи и удобни връзки между различните видове, до локални иновативни решения за преизползване на изоставени инженерни съоръжения, като мостове и тунели, и тяхното връщане към градската среда.
Устойчивост трябва да се търси във всички направления: връзката месторабота – местоживеене, качеството на въздуха и водата в градовете, социалното развитие и интеграцията, зелената система на всеки един град, градската регенерация и отношението към западащи или изоставени зони, третирането на отпадъците, консумацията на енергия и т.н.
В България много от тези неща тепърва навлизат или ще навлизат, а един от примерите е UBER. Препоръчително е всеки кмет на по-голям град да изгради екип от качествени експерти, които да положат здрави основи за бъдещето развитие, защото процесът на градското развитие е много динамичен и сложен.
Кое е устойчиво и кое – не?
Устойчиво е да мислиш 20-30-50 години напред в бъдещето и да се стремиш да направиш най-доброто към днешна дата в опит да създадеш максимално добри условия за живот и работа в един град. В момента над 50% от човечеството живее в градове, тенденцията е до 2050 година този процент да нарасне до 70% при не малко увеличение на световното население. Това е огромно предизвикателство пред всеки един град.
Не е устойчиво да си затваряш очите за проблемите и да се преструваш, че всичко е наред, повтаряйки остарели методи и модели, които отдавна са спрели да работят.
Кои са добрите примери при планирането и реализирането на устойчива градска среда в България?
Добрите примери в България не липсват. Видимо е, че Бургас например се развива в положителна посока, поне погледнато отвън. Градската среда се поддрържа и развива методично. Пловдив също дава добри сигнали с провежданите открити архитектурни конкурси и реализации в града. В Габрово например развиват своята ГИС система многопластово и я използват доста иновативно за решаването на градски проблеми, пълнейки този цифров регистър с данни, които са от полза за множество граждани и бизнеса.
Това, което все още липсва, са ясно разписаните стратегии за градско развитие на големите ни градове. Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие са усилие в тази посока. Всеки град трябва да набележи свои цели и имидж, които да бъдат водещи във всички процеси на планиране, изпълнение и управление.
Кои са лошите примери?
Лош пример е да строиш инфраструктура на парче без да има ясна стратегия за транспорта и неговото развитие в близките 20 години. Такъв е примерът със София, за съжаление. Тук се строят градски магистрали, тунели и кръстовища на няколко нива в опит да се отпуши трафика, като се дава абсолютен приоритет на автомобилния транспорт, вместо да се търси интегрирано решение и негови алтернативи.
преди 9 години не става така - изземва прекалено много обществен ресурс . Как се решава въпроса с задръстването в централната част на Лондон ? - с 9 пауда за 2 часа :) Никой не се хуква да строй нови бус ленти - просто в центъра на Лондон няма нужда всеки селю да си пъха гагата качен на кола отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ами...именно. За това-повече вело алеи, по-добър градски транспорт, повече бус ленти. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години "За ЗУТ и ЗОП не съм специалист по темата и умишлено не говоря в детайли,"A защо не казваш това в интервюто, а казваш ДА ТРЯБВАТ ПРОМЕНИ?Защото не звучи добре "не съм специалист" нали?Когато казваме, че нещо е нужно да се направи, следва да имаме нещо конкретно предвид а не да говорим "по принцип"И всъщност, какво е устойчива градска среда според развитието и общността, която обитава София (понеже аз живея в София, а предполагам - и ти)? Може би една статия, на тази тема, би била доста по-полезна от обтекаемите отговори на въпросите, които си дал отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години За мен голям проблем в София са велоалеите, които са дискриминативни за пешеходците. Реално тротоарите са отрязани на места за да има трасе за колелата. Пешеходеца трябва да се оглежда защото не са с предимство реално и могат да бъдат блъснати. Абсурдно е 98% от трафика на хора да бъде дискриминиран, за да може останалият трафик от 2% да може да кара велосипеди. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години :) ми да слагаме тогава оградите ? Света мисля е измислил по циливизовани решения и ние не трябва агейн да откриваме топлата вода :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Има едно икономическо изследване което общо взето се свежда до следното - колкото и нови пътища , паркинги и т.н. да построите : те ще бъдат задръстени . Единственото решение е там където инфраструктурата е претоварена ползването и да бъде направено скъпо . Това ще изтласка трафик към не толкова атрактивни части и ще направи натоварването по равномерно отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Вместо да плащаш на хора и да даваш възможност за злоупотреби при човешки фактор, много по-разумно е да го елиминираш и да решиш проблема по европейски с колчета. Така не само правиш паркирането и корупцията невъзможни ами и при евентуален инцидент в някаква степен защитаваш и пешеходците! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Вместо да плащаш на хора и да даваш възможност за злоупотреби при човешки фактор, много по-разумно е да го елиминираш и да решиш проблема по европейски с колчета. Така не само правиш паркирането и корупцията невъзможни ами и при евентуален инцидент в някаква степен защитаваш и пешеходците! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години до misanthrope:Фирмата се издържа от продажба на продукти, проектиране и консултации, нещо което е пределно ясно разписано на сайта.За ЗУТ и ЗОП не съм специалист по темата и умишлено не говоря в детайли, защото със сигурност има много по-запознати и вещи лица от мен.За Софиянски, Янчулев, Диков и сие позицията не всеки мислещ гражданин или архитект би трябвало да е еднаква.Чест ти прави да пишеш коментари скрит за псевдоним.Апропо Димитър Пенев е постигнал повече от мен и теб взети заедно : )Със здраве остани! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години аз не си мислех за регулация, а просто промени в градоустройственият план-повече бус ленти например, за сметка на лентите за леки автомобили. отговор Сигнализирай за неуместен коментар