Г. Максимова: Нека забравим за възстановяване на сделките с имоти “на зелено”

- Какъв е потенциалът на българския пазар на имоти след кризата?

Специално за София и за по-големите градове мога да кажа, че потенциалът на пазара е свързан с новите райони, които ще бъдат разработени и които в общия устройствен план имат строителен режим. За София това са районите на изток от Околовръстния път, които имат хубава панорама и не са на северен склон. В по-далечна перспектива такива райони с потенциал са южните склонове на Стара планина.

Потенциалът за разрастване на София е в тази посока и тези райони могат да предложат съвсем нов начин на обитаване, различен от прекомерно застроените и пренаселени райони на столицата.

- Това означава ли, че и за България в един момент ще стане валидна тенденцията за бягство от големия град и развиване на своеобразни предградия, съставени основно от еднофамилни жилища?

Думата „предградия“ на мен не ми звучи добре. По-скоро сателитни селища около София. При всички случаи тенденцията ще бъде такава. В подобни райони можем да постигнем по-добър начин на обитаване в екологична среда. Още повече, че в София вече почти няма къде да се строи.

- В тази връзка какви според Вас фактори и проблеми пренебрегнаха предприемачите в името на бързата и висока печалба по време на бума в сектора?

Предприемачът, гонейки високата печалба, в крайна сметка строи, защото има пазар. Въпросът е къде бяха регулиращите органи? Те са тези, които са дали възможност за това строителство. Преди влизане в сила на общия устройствен план на София през 2007 г. се правеха частични изменения на застроителните и регулационни планове, чрез които се допусна презастрояване на районите и резултатът е виден. След като през 2007 г.  влезе в сила общият устройствен план на София смятам, че нещата се урегулираха, макар и малко късно.

Има и райони, в които общият устройствен план на София допусна по-голяма интензивност на застрояване, като Манастирски ливади например. Защо трябваше коефициентът на интензивност на застрояването там да е по-висок от този в други жилищни райони? Получи се презастрояване в един чисто нов район, който беше гола поляна.

- За какви проекти има „глад“ на българският пазар на имоти?

Напоследък се наблюдава тенденция пазарът да не може да предложи на купувача това, което той търси. Изчерпват се обектите, които са най-търсени. А какво се търси – от една страна това са евтините и малки панелни апартаменти, които се купуват от хора, които просто искат да се приютят някъде. Тези сделки са доста, защото хората нямат пари и се страхуват да взимат кредити, а поне за момента ги устройва вариантът да живеят в такова жилище. От друга страна хората с по-добри доходи и възможности за кредит търсят ново строителство с добро местоположение, инфраструктура и комуникации, а това пазарът все по-малко го предлага.

Сега е моментът строителите и предприемачите да започнат строителство на такива жилища, които ще се завършат след година и половина – две. Убедена съм, че тогава ще има активен пазар на недвижими имоти.

- Много фирми, които са построили някакви жилищни сгради, в момента действат според конюнктурата и масово „прекрояват“ и смаляват вече готовите апартаменти, за да могат да ги продадат. Доколко тази стратегия е правилна що се отнася до качеството на жилищата?

Функционалността при едно такова разделяне на жилищата действително се нарушава. За строителите обаче тази стратегия от финансова гледна точка е правилна, защото те трябва да продават, а в момента големите жилища доста трудно се продават, особено ако са скъпи. Разделяйки апартаментите шансовете за продажба се увеличават.