- Що се касае до висшето образование и сегашния модел на финансиране на висшите училища – създава ли той конкуренция между университетите? Удачен ли е за тях?
Повече от ясно е, че не създава. Би трябвало да се създаде друга обстановка тогава, когато реализацията на кадрите зависи от това какъв университет си завършили и каква подготовка са получил. Не случайно като погледнете класацията на западните университети ще видите, че един от критериите е реализацията. Второто е стартовата заплата. Ние нямаме насрещна система за оценка на това кой университет какво качество готви. Второто нещо са системите за рейтинг на отделните ВУЗ-ове. Няма обективни критерии, на които може да се стъпи. За да може на тази база да промениш системата на финансиране, трябва да я следва качеството.
Винаги ще има нещо, което да се критикува в една такава област. Действително може би университетите трябва да станат по-малко, да има повече частни университети, но да има завишени критерии, защото в момента някои университети само раздават дипломи, а не дават знания. Не е нормално да има толкова много университети за една такава малка държава. Явно не е нещо както трябва в тази система. За мен не е нормално един преподавател да бъде титуляр на 5-6 дисциплини. За съжаление нивото пада, изискванията на преподавателите също. За съжаление го има и този проблем. Какво означава един преподавател да преподава в пет университета? Кога успява? Когато говоря за реформи в образованието, казвам, че още в началото образование трябва да има сериозна реформа.
- Доц. Александров, ръководител сте на катедра „Финанси“ в УНСС вече дълги години. Какви според Вас са съвременните предизвикателства пред един студент по финанси? Какво би могло да се усъвършенства в учебната програма и професионалната подготовка на студентите, например, за да бъдат конкурентоспособни спрямо връстниците си в Европа и по света?
Не бих искал да говоря за другите. Мога да говоря за катедра „Финанси“, на която вече 17 години съм ръководител и 30 и няколко години работя в нея. Болестта на университетите, макар и при нас да не стои толкова този въпрос, е, че се правят учебни планове и програми заради преподавателите, а не заради студентите. Такива измислени дисциплини има в университетите.
Навремето въведохме изискването в учебните планове да залагаме дисциплини, които се четат поне в няколко западни университета. В учебния план на специалност „Финанси“ няма дисциплина, която да не се чете някъде. Но в същото време няма да намерите нито един университет в света, който готви финансисти, на които 60% от дисциплините му са общоуниверситетски дисциплини, които, да, обогатяват културата, но не готвят добрия професионален специалист.
Не е работа на университета да ограмотява студента по финанси. Не е проблем. Аз смятам, че и културология, и археология, и езикознание да учите, все ще е полезно на всеки един, нали? Обаче това ли е задължението на университетите?
В нашите учебни планове има същите дисциплини, които учат в същите западни университети. Даже бих казал, че нашият учебен план е по-добър от много от реномираните английски университети. По програмите препоръчваме учебници, които се преподават в реномираните западни университети. И като се има предвид, че студентското обучение в крайна сметка е основно самоподготовка. Лекцията може да проворика интереса, но лекцията не дава готовия отговор.
В магистърските степени на обучение пък модулните формули, този голям формализъм, това обединяване на разнородни потоци – на неикономисти, икономисти, финансисти, правят нивото различно. Но не е нормално и всеки да може да завършва. Ето тези неща трябва с времето да се променят.
преди 10 години SS-23 иска да ти каже (и е напълно прав), че давайки кредити на висока лихва банкерите вкарват още по-голям риск в системата. Трябва да проверя някой и друг учебник по икономика - най-вероятно там това НЕ го пише и затова и банкерите разсъждават така (което е безумен пропуск). Ако трябва да дам инженерен пример - това е като да правиш крилото на самолет по-здраво като слагаш по-дебели греди, но БЕЗ да се интересуваш или да държиш сметка, че така увеличаваш масата, а от там сваляш всички останали параметри на системата (скорост, товароподемност, пробег...). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Забравих да кажа, лихвата и риска са правопропорционално свързани. В този смисъл, когато някой работник на сиво получава повече от половината си заплата и банката го ЗНАЕ (беше масова практика навремето), риска е огромен и лихвата е огромна. Трябва да си "мноо ***" да вземаш кредит по този начин. Но много хора го правеха. Извода: има "мноо ***" народ. Резултата: Политическото,икономическото и демогравското положение на страната. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ти май не знаеш какво е определението за лихва. Лихвата не е пазарен продукт. Кредита е. Той съдържа компонент лихва, която е измерител на риска. Ето просто е. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ами повечето банки в България са на пазара от 15, 20, даже и над 20 години. Та..не зная какво искат, но виждам какво постигатОбясни ми, хайде нека се съглася че дерат кожи който взел и т.н. ама..обясни ми ( това и Александров не го обяснява) защо дават такива високи лихви по депозитите и се надпреварват да привличат паричен ресурс? Нали няма какво да го правят? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години На печалба са за сметка на все още плащащите високите лихви, за сметка на: свито кредитиране и рекордно ниско доверие в системата!Я първо да се разберем: банката иска ли изобщо (в дългосрочен план) някой да връща парите на вложителите, които тя е раздала, или просто иска да прибере възможно най-бързо печалба, пък после- каквото стане? Защото ако не иска, то досегшната логиката е вярна! Ако иска обаче кредита да бъде върнат, човека да е довелен и да дойде за още един, то логиката е грешна! А пък от тая грешна логика следват много негативни събития в дългосрочен план! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Всички банкери са луди! Антилогика. Само ти си умен и логичен, ама на никой не те пита.Я с твоята логика ми отговори, като са високи лихвите по депозитите и има много, пък са високи и лихвите по кредитите, а хората няма какво да дереш от тях и не взимат кредити и финансовите пазари са несигурни и нерентабилни, от къде аджеба имат 500 млн. печалба тия издедници антилогични и луди? Да не говорим, че от таз печалба са извадени поне още толкова разходи за труд, сгради, инфраструктура, отопление, осветление и какво ли още не? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Абе как ше даваш кредити на висока лихва, на хора, които нямат доходи! Ти луд ли си ве? Това е анти-логика! Ако човека няма пари- или НЕ му даваш никакъв кредит, или му даваш кредит на ниска лихва, за да може да го върне! Абе как ше дереш тоя от който няма какво да дереш?! Това е алогично ве, момче! Аз все повече си задавам въпроса- дали хазартното кредитиране, което беше до 2008 г, и съвсем съзнателното раздаване на лоши кредити, не беше съвсем умишлено, като изобщо не е било очаквано, че ипотеките ще бъдат изплатени!? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ако хората нямат добри доходи за да плащат лихвите, това е риск. Следователно би им давал кредити само на по-високи лихви, заради риска.Съвсем обикновена логика, винаги гледаш да даваш кредити на по-платежоспособните хора, а на тези с ниски доходи само в краен случай и за висока лихва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Това, че човек е безработен, не означава, че трябва да си зареже имота особено ако е в съсобственост, така пречи на останалите. Да не говорим за инфраструктурата, тя трябва да се поддържа винаги. Което ние пък не правим. От имота може да се печели по много начини. Последният от които е продажбата, но и това е начин. В Германия никъде няма да видиш безработен, със скъп имот. Не защото няма безработни, а защото остане ли без работа или има по-нископлатена работа човекът се мести в по-евтино жилище, такова, което да може да поддържа. Че даже и му остават пари.Само в България го има тоя парадокс - човек без доходи пък собственик на имоти за стотици хиляди, че и милиони. Че и се оплаква човека. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години до 16 Познавах една баба в Стара Загора. Имаше 4стаен апартамент и разбира се ниска пенсия. Нямаше наследници и кой да се грижи за нея. Беше се свила в кухнята, а останалото-в прах. Наистина тук няма реален пазар, има измамници, но все друг ни е виновен.Като е безработен да си стои в разпадащ се дом и да мирише наоколо, така ли? Май наистина пазарна икономика няма. отговор Сигнализирай за неуместен коментар