IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Ст. Александров: Наивно е да разчитаме на потреблението като фактор за растеж

Финансистът не вижда много политики на правителството за борба със сивия сектор, който крие много резерви за икономиката

08:11 | 09.01.14 г. 52
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p style="text-align: justify;">
	доц. д-р Стоян Александров. <em>Снимка: Свилен Колев</em></p>

доц. д-р Стоян Александров. Снимка: Свилен Колев

- Няма как да подминем и банковия сектор. За първите десет месеца на годината неговата печалба е 511,4 млн. лв. По всичко личи, че банките са излезли от кризата, ако изобщо са били. По-големият проблем остава обаче свитото кредитиране. Наскоро Левон Хампарцумян и Петър Андронов прогнозираха, че през следващата година можем да сме свидетели на понижаване на лихвите по кредитите. ЕЦБ също свали основната лихва в началото на ноември. Каква е Вашата прогноза за кредитната активност?

За съжаление нас ЕЦБ много малко ни засяга, тъй като сме в условия на паричен съвет. Не сме член на еврозоната, не можем да се рефинансираме. Ние можем индиректно – евентуално банките-майки да получат ресурс и да го дадат в страната. Но за съжаление банките-майки са по-болни, отколкото са децата им, т.е. банките в България са по-стабилни от банките-майки. Предстои и приемането на Базел III, което означава, че много от тези банки ще трябва да инвестират доста, за да постигнат новите капиталови изисквания и няма да могат да пренасочат средства насам. Преди това доста от тези банки бяха получили рефинансиране и подкрепа за своето оцеляване и затова трябва да ги възстановят. Така че още политиката на ЕЦБ ни е малко далечна по отношение на нашия пазар.

Не е трудно да се прогнозира едно поевтиняване на кредитния ресурс. Разбира се, ако не стане най-лошото – криза, влошаване на икономиката или ако нещо се случи с банковия сектор. Беше безумие, че ние имаме такива високи лихви по депозитите, депозитната война, която имахме. В банките има много пари. Те виждат, че няма какво да правят тези пари, носят им загуба, и искат-не искат те намаляват лихвите по депозитите, което, респективно, след това ще свлече лихвите по отпусканите кредити. Но нито една банка не може да направи рязко движение.

Някои банки съжаляват, че дадоха толкова високи лихви по депозитите и сега се чудят какво да правят. Вие виждате каква е лихвата на междубанковия пазар, виждате какъв е основният лихвен процент, какъв е LEONIA. За съжаление аз не мога да обясня това на студентите като логика. Как да обясниш на един студент, че България е един остров на стабилността, че едва ли не нашата банкова система е на светлинни години пред тази в Европейския съюз, то защо са тези високи лихви? Защо няма нищо общо между лихвите и цената на ресурса на банките, например, с един показател, какъвто е основният лихвен процент или лихвите на междубанковия пазар.

Банките консумират огромни загуби от това, че имат скъп ресурс и по същото време няма на кого да го пласират, тъй като те нямат много алтернативи. Капиталовите пазари не работят по същество. Има фиктивни сделки и тук-там епизодични сделки. Трежъри отделите на банките инвестират на външните пазари, но по принцип доходността на тези пазари, за да не се поема определен риск, не е много висока. Затова банките нямат друга алтернатива, а освен постепенно да свалят лихвите. Въпросът е не дали ще го прогнозираме, а въпросът е с колко ще паднат.

А кому е нужно да държим минимални задължителни резерви в размер на 10%, когато една банка, която е в условията на паричен съвет, когато няма централна банка, която няма задача да регулира ликвидността в икономиката? То каква роля изпълняват минималните задължителни резерви, освен че играят ролята на един допълнителен резервен фонд? То тогава, ако нашата банкова система е много стабилна, не би трябвало да има такива, така да се каже, застраховани резерви. Явно има недоисказани истини, които можем само на лекции да си ги говорим. Но българската система е уникална. Тук не важат правилата, написани в учебниците, и които ние преподаваме.

Мои колеги казват – ние имаме пазарно ценообразуване, пазарът държи това ниво на лихвите. Все пак това е едната страна. Не може единият пазар – междубанковият пазар – да няма нищо общо с другия пазар.

- Как мислите – твърде голям ли е родният банков сектор, за да фалира? Ще погълнат ли по-големите банки по-малките? Т.е. нужна ли е според Вас консолидация?

Понякога може да се окаже, че по-малките банки са по-издръжливи. При банките дали си голям или малък не е критерий. Има си други показатели. Аз не бих казал, че у нас най-големите банки са по-стабилни от по-малките банки. Проблемът е друг. В банковия сектор е налице ефектът на доминото. Достатъчно е една банка, по редица причини, да бъде разклатена, тя може да повлече и другите банки. Паническото поведение на хората, опарени от това, което ми се случи през последните години, то е непредсказуемо. Увеличи ли се недоверието към банковия сектор – няма банка, която да може да издържи.

- Да, паническото поведение на клиентите е проблем. В Украйна гуверньорът на централната банка се опита да успокои гражданите, като излезе и им каза да не губят вяра в банковата система и да не си изтеглят депозитите.

Да, не само това. У нас също се е налагало. Аз затова казвам - банковата ни система е като човека – твърда като желязо и крехка като яйце. Неслучайно казват, че муха и банка с вестник се убиват. Слава Богу, че сега хората не свързват уличните протести със състоянието на банковия сектор в България.

- Как мислите – наясно ли са какво искат протестиращите и ако допуснем, че правителството подаде оставка, хората знаят ли кой ще дойде на мястото на управляващите? Изобщо – наясно ли са какво да очакват?

Аз лично не съм убеден. Кой го интересува кой кого е предложил. Това ли е големият проблем? Недоволстваш по принцип, но нямаш конкретно виждане. Добре, ще махнеш този, но ще дойде друг. Или ще махнеш и него? Ще бъдем в перманентна криза. За съжаление има такива стачкуващи, които задкулисно се възползват от всичко това, било то, за да търсят политически дивиденти. Някои от тези стачкуващи търсят бъдеща политическа изява. Някои колеги насърчават студентите да вземат властта. Но питам студентите – готови ли сте вие професионално да влезете в парламента и да правите закони. Те се смеят.

Последна актуализация: 04:54 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

19
rate up comment 12 rate down comment 3
SS-23
преди 10 години
Относно банковата система и лихвите, лихвата съдържа в себе си компонент на риск. Когато безработицата е голяма, икономическия растеж е слаб и половината доходи на населението отиват за храна, а останалата част за битови сметки, компонентът риск в лихвата няма как да е нисък. =======================================И като държиш висока лихва, за която си наясно, че със ниските доходи (както сам казваш) НЕ може да се плаща- не вкарваш ли още по-голям риск ве, ***! Как ше продължиш да вкарваш риск в системата, и ще пищиш- ама то няма потребление, никой вече не се лъже да взима *** ви кредити!Шоково сваляне на лихвите ще осводи от мъртвата хватка и икономиката (до колкото я има) и хората! Момче, фалират ли хората....заминавате и вие!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 9 rate down comment 2
supertrader
преди 10 години
Инвестиции при падащи цени - такова нещо няма, всеки гледа да се изнесе и да продаде и колкото по рано успее да продаде..толкова по добре за него.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 15 rate down comment 2
amanotumnici
преди 10 години
Определено рекламата насочва потреблителите към определени стоки. Затова и тази услуга е толкова скъпоструваща. В момента на пазара на стоки има толкова информация, че става все по-трудно потребителя да бъде подведен. Рекламата е скъпо удоволствие, за да някой си позволи да залъгва. Използва се като част от конкурентната борба между най-добрите на пазара.За големите вериги всичко е вярно, но трябва да признаем, че са голямо удобство за потребителя. На едно място се предлага голямо разнообразие от стоки и услуги, с което се спестява време на хората. Нормално е, след като инвестицията в големи вериги е направена отвън и печалбите да отиват навън. Това е цената, която плащаме. Ако имахме ресурс да направим ние тази инвестиция, парите от печалбите щяха да останат тук. Може би с времето вътрешните инвестиции ще започнат да конкурират външните и тогава ползите за нашата икономика ще са по-големи, най-вече откъм задържането на финансов ресур в страната.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 10 rate down comment 9
misanthrope
преди 10 години
Гледам тук как родното производство трябва да ползваме.. еееех мечти...Москвичи от Ловеч, Електрон Велико Търово, Дънки Панака маратонки ДСО Пирин.... само каква икономика имахме тогава и как добре живеехеме.. ама на, дойде тоя мавър Костов и прецака хубавото. Ето в Куба и до днес си движат с коли собствено производство. Е малко не произвеждат собствено производство ама кво да се прави
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 4 rate down comment 2
supertrader
преди 10 години
И как ще вземеш от безработните пари или пък те да оправят сградите, то това не е по силата на работещите при тези доходи. Ние си имаме безработниработещи с доход от 500 лв,, как се ремонтират имоти с такива доходи ? Като Германия, когато работещите имат доход по 4-6 хиляди лева може да стане.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 16 rate down comment 4
misanthrope
преди 10 години
И кое му е сложното на ЗДДС? И какво значи "справедлив"? Справедлив за кого? Какво справедливо има в това, да вземеш от парите на този, който си ги е изкарал и да ги дадеш на този, който не работи? Какво справедливо има в това, да вземеш от парите на миньора и да ги дадеш за мерцедес на депутат? Това е все едно един е застанал с една тояга и налага наред и вика я ти дет си по-силен, тебе ще те изгърбя 10 тояги а тоя до теб - 5 че ми се вижда по-слаб. Справедливост?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 9 rate down comment 1
IQ96
преди 10 години
Подкрепям mick относно 9 коментар. Прекалено много собственици на разни опасни сгради,необработвани земи и т.н. Всеки собственик- пък бил безработен или не да се грижи за имота си. Това няма как да стане, ако не го притиснеш с данъци,такси и глоби. Всички се възхищаваме на подредените балкони в Германия, Швейцария, Австрия и др. а у нас-прани ***, автотрошки по зелените (някога) площи и други безобразия (убити хора от падащи сгради). Тук и 12 е прав, че липсва желание да се работи и то не за заплата, а за себе си и семейството за по-чиста и красива околна среда.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 4 rate down comment 4
SSIW
преди 10 години
За мен, пренасочване на потреблението на българите към стоки родно производство, е нещо от което може да се усети положителен ефект. Освен това което си казал за конкуренцията при една отворена икономика, има и друг такъв момент: определени брандове, в следствие на десетилетия реклама и промиване на мозъци, са придобили идолопоклоннически статус (нещо което не стъпва на рационални основания). Ясно е, че българските продукти нито имат зад себе си ресурса за такава рекламна обработка на пазара, нито времето за да я осъществят. В една такава ситуация, трезвомислещия българин, защо да не се пребори с тези ирационални, насадени в подсъзнанието му сугестии и да избере българското? За жалост и друго което си споменал е истина: проблема с прекупвачите, бих добавил и големите търговски вериги, те са чужда собственост и налагат унищожителни условия за работа с доставчиците си, така голяма част от формираната печалба по веригата заминава извън страната.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 18 rate down comment 4
amanotumnici
преди 10 години
Интересно ми е как си сметнал, че 80% от потреблението е от внос ... Вносът е полезен и то по много причини. Една от тях е, че не е нужно да произвеждаме нещо неефективно, като може да си го купим евтино от друга страна. Ресурса, който притежаваме може да насочим към производство на нещо ефективно и да го продаваме на висока цена. Друга причина, с която е полезен износа е вкарването на конкуренция на вътрешния пазар. Вносът на по-добри стоки кара вътрешното производство да се развива, да бъде по-ефективно, за да се задържи на пазара. Това са нормални процеси в една отворена икономика. При нас има проблем, че има определени субекти, които се намесват на пазара (прекупвачи, изнудвачи, групировки идр.), които убиват развитието на пазра. Допълнителна спънка е и липсата на желание хората да работят. Всеки чака държавата да го оправи и тя в крайна сметка го "оправя", но по свой си начин. Инфраструктурата е полезна, но не трябва да се концентрират всички сили само там, както беше досега.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 7 rate down comment 3
vzhekoff
преди 10 години
Абсолютно съм съгласен. Нещо повече - в световен мащаб банковите лихви са отрицателни (имам предвид спрямо инфлацията), което само по себе си също е много лошо, а тук няма ипотека под 7%, изключая преференциите за служители. Това при среден % по депозитите под 4%. Реално банките в БГ са изключително лошо управлявани и въпросните 500 и кусур млн. печалба са изцяло за сметка на реалния сектор. Но пазарът не можеш го излъга и банките ще си платят за това в средносрочен план.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още