Ст. Александров: Наивно е да разчитаме на потреблението като фактор за растеж

- Няма как да подминем и банковия сектор. За първите десет месеца на годината неговата печалба е 511,4 млн. лв. По всичко личи, че банките са излезли от кризата, ако изобщо са били. По-големият проблем остава обаче свитото кредитиране. Наскоро Левон Хампарцумян и Петър Андронов прогнозираха, че през следващата година можем да сме свидетели на понижаване на лихвите по кредитите. ЕЦБ също свали основната лихва в началото на ноември. Каква е Вашата прогноза за кредитната активност?

За съжаление нас ЕЦБ много малко ни засяга, тъй като сме в условия на паричен съвет. Не сме член на еврозоната, не можем да се рефинансираме. Ние можем индиректно – евентуално банките-майки да получат ресурс и да го дадат в страната. Но за съжаление банките-майки са по-болни, отколкото са децата им, т.е. банките в България са по-стабилни от банките-майки. Предстои и приемането на Базел III, което означава, че много от тези банки ще трябва да инвестират доста, за да постигнат новите капиталови изисквания и няма да могат да пренасочат средства насам. Преди това доста от тези банки бяха получили рефинансиране и подкрепа за своето оцеляване и затова трябва да ги възстановят. Така че още политиката на ЕЦБ ни е малко далечна по отношение на нашия пазар.

Не е трудно да се прогнозира едно поевтиняване на кредитния ресурс. Разбира се, ако не стане най-лошото – криза, влошаване на икономиката или ако нещо се случи с банковия сектор. Беше безумие, че ние имаме такива високи лихви по депозитите, депозитната война, която имахме. В банките има много пари. Те виждат, че няма какво да правят тези пари, носят им загуба, и искат-не искат те намаляват лихвите по депозитите, което, респективно, след това ще свлече лихвите по отпусканите кредити. Но нито една банка не може да направи рязко движение.

Някои банки съжаляват, че дадоха толкова високи лихви по депозитите и сега се чудят какво да правят. Вие виждате каква е лихвата на междубанковия пазар, виждате какъв е основният лихвен процент, какъв е LEONIA. За съжаление аз не мога да обясня това на студентите като логика. Как да обясниш на един студент, че България е един остров на стабилността, че едва ли не нашата банкова система е на светлинни години пред тази в Европейския съюз, то защо са тези високи лихви? Защо няма нищо общо между лихвите и цената на ресурса на банките, например, с един показател, какъвто е основният лихвен процент или лихвите на междубанковия пазар.

Банките консумират огромни загуби от това, че имат скъп ресурс и по същото време няма на кого да го пласират, тъй като те нямат много алтернативи. Капиталовите пазари не работят по същество. Има фиктивни сделки и тук-там епизодични сделки. Трежъри отделите на банките инвестират на външните пазари, но по принцип доходността на тези пазари, за да не се поема определен риск, не е много висока. Затова банките нямат друга алтернатива, а освен постепенно да свалят лихвите. Въпросът е не дали ще го прогнозираме, а въпросът е с колко ще паднат.

А кому е нужно да държим минимални задължителни резерви в размер на 10%, когато една банка, която е в условията на паричен съвет, когато няма централна банка, която няма задача да регулира ликвидността в икономиката? То каква роля изпълняват минималните задължителни резерви, освен че играят ролята на един допълнителен резервен фонд? То тогава, ако нашата банкова система е много стабилна, не би трябвало да има такива, така да се каже, застраховани резерви. Явно има недоисказани истини, които можем само на лекции да си ги говорим. Но българската система е уникална. Тук не важат правилата, написани в учебниците, и които ние преподаваме.

Мои колеги казват – ние имаме пазарно ценообразуване, пазарът държи това ниво на лихвите. Все пак това е едната страна. Не може единият пазар – междубанковият пазар – да няма нищо общо с другия пазар.

- Как мислите – твърде голям ли е родният банков сектор, за да фалира? Ще погълнат ли по-големите банки по-малките? Т.е. нужна ли е според Вас консолидация?

Понякога може да се окаже, че по-малките банки са по-издръжливи. При банките дали си голям или малък не е критерий. Има си други показатели. Аз не бих казал, че у нас най-големите банки са по-стабилни от по-малките банки. Проблемът е друг. В банковия сектор е налице ефектът на доминото. Достатъчно е една банка, по редица причини, да бъде разклатена, тя може да повлече и другите банки. Паническото поведение на хората, опарени от това, което ми се случи през последните години, то е непредсказуемо. Увеличи ли се недоверието към банковия сектор – няма банка, която да може да издържи.

- Да, паническото поведение на клиентите е проблем. В Украйна гуверньорът на централната банка се опита да успокои гражданите, като излезе и им каза да не губят вяра в банковата система и да не си изтеглят депозитите.

Да, не само това. У нас също се е налагало. Аз затова казвам - банковата ни система е като човека – твърда като желязо и крехка като яйце. Неслучайно казват, че муха и банка с вестник се убиват. Слава Богу, че сега хората не свързват уличните протести със състоянието на банковия сектор в България.

- Как мислите – наясно ли са какво искат протестиращите и ако допуснем, че правителството подаде оставка, хората знаят ли кой ще дойде на мястото на управляващите? Изобщо – наясно ли са какво да очакват?

Аз лично не съм убеден. Кой го интересува кой кого е предложил. Това ли е големият проблем? Недоволстваш по принцип, но нямаш конкретно виждане. Добре, ще махнеш този, но ще дойде друг. Или ще махнеш и него? Ще бъдем в перманентна криза. За съжаление има такива стачкуващи, които задкулисно се възползват от всичко това, било то, за да търсят политически дивиденти. Някои от тези стачкуващи търсят бъдеща политическа изява. Някои колеги насърчават студентите да вземат властта. Но питам студентите – готови ли сте вие професионално да влезете в парламента и да правите закони. Те се смеят.