- Няма как да подминем и банковия сектор. За първите десет месеца на годината неговата печалба е 511,4 млн. лв. По всичко личи, че банките са излезли от кризата, ако изобщо са били. По-големият проблем остава обаче свитото кредитиране. Наскоро Левон Хампарцумян и Петър Андронов прогнозираха, че през следващата година можем да сме свидетели на понижаване на лихвите по кредитите. ЕЦБ също свали основната лихва в началото на ноември. Каква е Вашата прогноза за кредитната активност?
За съжаление нас ЕЦБ много малко ни засяга, тъй като сме в условия на паричен съвет. Не сме член на еврозоната, не можем да се рефинансираме. Ние можем индиректно – евентуално банките-майки да получат ресурс и да го дадат в страната. Но за съжаление банките-майки са по-болни, отколкото са децата им, т.е. банките в България са по-стабилни от банките-майки. Предстои и приемането на Базел III, което означава, че много от тези банки ще трябва да инвестират доста, за да постигнат новите капиталови изисквания и няма да могат да пренасочат средства насам. Преди това доста от тези банки бяха получили рефинансиране и подкрепа за своето оцеляване и затова трябва да ги възстановят. Така че още политиката на ЕЦБ ни е малко далечна по отношение на нашия пазар.
Не е трудно да се прогнозира едно поевтиняване на кредитния ресурс. Разбира се, ако не стане най-лошото – криза, влошаване на икономиката или ако нещо се случи с банковия сектор. Беше безумие, че ние имаме такива високи лихви по депозитите, депозитната война, която имахме. В банките има много пари. Те виждат, че няма какво да правят тези пари, носят им загуба, и искат-не искат те намаляват лихвите по депозитите, което, респективно, след това ще свлече лихвите по отпусканите кредити. Но нито една банка не може да направи рязко движение.
Някои банки съжаляват, че дадоха толкова високи лихви по депозитите и сега се чудят какво да правят. Вие виждате каква е лихвата на междубанковия пазар, виждате какъв е основният лихвен процент, какъв е LEONIA. За съжаление аз не мога да обясня това на студентите като логика. Как да обясниш на един студент, че България е един остров на стабилността, че едва ли не нашата банкова система е на светлинни години пред тази в Европейския съюз, то защо са тези високи лихви? Защо няма нищо общо между лихвите и цената на ресурса на банките, например, с един показател, какъвто е основният лихвен процент или лихвите на междубанковия пазар.
Банките консумират огромни загуби от това, че имат скъп ресурс и по същото време няма на кого да го пласират, тъй като те нямат много алтернативи. Капиталовите пазари не работят по същество. Има фиктивни сделки и тук-там епизодични сделки. Трежъри отделите на банките инвестират на външните пазари, но по принцип доходността на тези пазари, за да не се поема определен риск, не е много висока. Затова банките нямат друга алтернатива, а освен постепенно да свалят лихвите. Въпросът е не дали ще го прогнозираме, а въпросът е с колко ще паднат.
А кому е нужно да държим минимални задължителни резерви в размер на 10%, когато една банка, която е в условията на паричен съвет, когато няма централна банка, която няма задача да регулира ликвидността в икономиката? То каква роля изпълняват минималните задължителни резерви, освен че играят ролята на един допълнителен резервен фонд? То тогава, ако нашата банкова система е много стабилна, не би трябвало да има такива, така да се каже, застраховани резерви. Явно има недоисказани истини, които можем само на лекции да си ги говорим. Но българската система е уникална. Тук не важат правилата, написани в учебниците, и които ние преподаваме.
Мои колеги казват – ние имаме пазарно ценообразуване, пазарът държи това ниво на лихвите. Все пак това е едната страна. Не може единият пазар – междубанковият пазар – да няма нищо общо с другия пазар.
- Как мислите – твърде голям ли е родният банков сектор, за да фалира? Ще погълнат ли по-големите банки по-малките? Т.е. нужна ли е според Вас консолидация?
Понякога може да се окаже, че по-малките банки са по-издръжливи. При банките дали си голям или малък не е критерий. Има си други показатели. Аз не бих казал, че у нас най-големите банки са по-стабилни от по-малките банки. Проблемът е друг. В банковия сектор е налице ефектът на доминото. Достатъчно е една банка, по редица причини, да бъде разклатена, тя може да повлече и другите банки. Паническото поведение на хората, опарени от това, което ми се случи през последните години, то е непредсказуемо. Увеличи ли се недоверието към банковия сектор – няма банка, която да може да издържи.
- Да, паническото поведение на клиентите е проблем. В Украйна гуверньорът на централната банка се опита да успокои гражданите, като излезе и им каза да не губят вяра в банковата система и да не си изтеглят депозитите.
Да, не само това. У нас също се е налагало. Аз затова казвам - банковата ни система е като човека – твърда като желязо и крехка като яйце. Неслучайно казват, че муха и банка с вестник се убиват. Слава Богу, че сега хората не свързват уличните протести със състоянието на банковия сектор в България.
- Как мислите – наясно ли са какво искат протестиращите и ако допуснем, че правителството подаде оставка, хората знаят ли кой ще дойде на мястото на управляващите? Изобщо – наясно ли са какво да очакват?
Аз лично не съм убеден. Кой го интересува кой кого е предложил. Това ли е големият проблем? Недоволстваш по принцип, но нямаш конкретно виждане. Добре, ще махнеш този, но ще дойде друг. Или ще махнеш и него? Ще бъдем в перманентна криза. За съжаление има такива стачкуващи, които задкулисно се възползват от всичко това, било то, за да търсят политически дивиденти. Някои от тези стачкуващи търсят бъдеща политическа изява. Някои колеги насърчават студентите да вземат властта. Но питам студентите – готови ли сте вие професионално да влезете в парламента и да правите закони. Те се смеят.
преди 10 години Александров е отишъл в макроикономиката, която не му е силната страна, за да твърди лековерно, че " Да се разчита на увеличено вътрешно потребление и това да е фактор за растежа е малко наивно." отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години На колегата С. Александров е дадена възможност да покаже логореята си. Казал е разбира се верни неща, или полуверни, заобикаляйки други неудобни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Абе,"доцентче"?За какъв такъв ти е растеж,без потребление?Или ти "потреблението" на богатата престъпна ***,което явно ще дойде от растежа,а не от междугалактическия вакуум,не го считаш за "потребление".Ето такива малоумия(представителна извадка от "народа"),"управляват" държавните финанси.Резултатът го знаем всички,ЗАЩОТО ПРИЧИНАТА ЗА ТОЗИ РЕЗУЛТАТ СМЕ ВСИЧКИ НИЕ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Всички "икономисти" , "финансисти", "банкери" са за разстрел! Науката им е една измислена "магия" , смесица, от гледане на боб ,гадателство и откровенна измама! ТЕ СА ХОРА КОИТО САМО ИЗТОЧВАТ СИСТЕМАТА БЕЗ ДА ДОПРИНЕСАТ И ЕДНА СТОТИНКА ЗА НЕЯ! ПЪЛНА ЗАБРАНА НА САТАНИНСКАТА ИМ "НАУКА" И ПРОФЕСИИ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Просто казано, банката не е данъчна полиция отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Е, ако ще намесваме етика, морал, закон... ще стане друга тема. Аз гледам на сивата икономика като на нерегламентиран начин за намаляване на данъчното облагане. Просто, това е икономика, която плаща по-малко данъци. Толкоз! Не е незаконна в по-широк смисъл (не продава наркотици, оръжие и пр.). Което може да се разглежда като несправедливо от една страна, но ако погледнем от друга, може да се окаже пък компенсация за други, не толкова видими несправедливости. Например това, че някой има възможност да направи "данъчна оптимизация" защото си е излобирал някоя вратичка в закона какво е? Ами такъв е живота - всеки се бори както може и с каквото може. Затова аз не хвърлям камък по сивата икономика. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Изместваш въпроса. Излиза така, че банките въпреки, че разпознават престъплението, те отиват още по надълбоко ами кредитират човека точно срещу тези бъдещи сиви (незаконни) пари. При това на солидна лихва. Е те тва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години И какво като друсне икономиката? Всичко зависи от фирмата! Погледнато микроикономически, колкото по-малки разходи има тя (независимо как постигнати), толкова е по-сигурна защото е по-конкурентна (при равни други условия). Ако фирмата бъде друсната от криза, тя пак трябва или да свали заплатите или да уволнява даже всичко да й е бяло. Ха-ха, да не би белите фирми да нямат проблеми с пазара, работниците и т.н.?! Да го кажа по друг начин - представи си, че вместо парите на ръка, фирмата е намерила законен начин за "данъчна оптимизация". Как това променя стабилността й? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Малко не съм съгласен с теб - това, че получава доходи на сиво не значи, че доходите му не са сигурни. Доходите му са толкова сигурни колкото е сигурна фирмата, която му ги дава, а дали на бяло или сиво няма значение. ---това печели приза за най-тъпо изказване на деня. Нали утре като друсне малко икономиката шефа ти казва "какви пари? нали сам ти превел всичко по договора." Как сивата икономика да не е рискова?! Щото ако се преместиш в друга фирма надали от първия месец ще ти дават същата сума под масата. Как може да излизаш с аргумент, че сивата фирма МОЖЕ да бъде сигурна?!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Е, тогава, с риск отново да прозвуча свръх самоуверено, ще кажа, че това е глупава политика. Поне от българска гледна точка. отговор Сигнализирай за неуместен коментар