- Има ли място за корпоративни банкови еврооблигации, след като държавните еврооблигациите създадоха бенчмарк?
Винаги има място за всичко, зависи от нуждата, времето и цената. Както и в предишни години всяка банка би имала интерес да диверсифицира структурата и матуритета на източниците си на финансиране, в т. ч. и чрез емисия на ценни книжа. За съжаление моментът е изключително неподходящ, първо защото българските банки са свърхликвидни, второ това удоволствие е твърде скъпо понастоящем. Много хора се заблуждават, че след като EURIBOR e 0.2 – 0.3 процента, кредитните ресурси за бизнеса, респективно за българските банки, са много евтини като на местния, така и международен пазар.
Напротив – достъпът до 5-годишен кредит например е твърде ограничен и/или относително скъп. Освен това за повечето страни в Европа и особено тези от Централна и Източна, твърде много се разтвори ножицата в спредовете между суверенния риск и този на банките и корпорациите, опериращи в същите държави. Така например, независимо че лихвеният спред на 5-годишни облигации на българското правителство е около 1.5 на сто, то за нова 5-годишна облигация на българска банка с най-високия рейтинг в страната не би бил по-малък от 6 – 6.5 на сто, т.е. цената на финансиране би стигнала до 6.5 - 7 процента годишно.
Само за сравнение бих посочил, че през 2006 никому непознатата на международния пазар ОББ издаде 3-годишна облигация за 100 млн, евро с цена 2.7 процента годишно и под 30 базисни точки над суверенния риск на България. Вероятно тези времена на много евтини пари няма да се върнат скоро, но да се надяваме поне, че нещата ще се развиват в тази посока. Така че, както виждате нито ниският EURIBOR, нито спредът на нашите ценни книжа са някакъв логичен и надежден „бенчмарк“ за българска корпоративна емисия в настоящия трудно достъпен и неликвиден пазар.
- В последните месеци банките успяха да овладеят растежа на административните си разходи. Възможно ли е да се спести от това перо?
В условията на свит банков пазар и много силна конкуренция, единственият начин да бъдеш конкурентноспособен е просто да бъдеш ефективен, или с други думи да генерираш единица доход с по-малко разходи или единица разход да ти донесе повече приходи. Вярно, че това правило важи най-вече в ситуация на криза, където контролът и снижението на разходите в много случаи са единственият начин не само за преодоляване на кризата, но и за самото оцеляване.
ОББ например винаги е отчитала като много важен фактор коефициента за ефективност – разходи спрямо приходи. Вярно, че той се влоши през последните кризисни години, но това беше главно за сметка на изпреварващото намаление на приходите спрямо това на разходите.
Сега от тук нататък планираме със същите разходи да увеличим значително обема на бизнеса и респективно приходите и отново да постигнем оптималното ниво на вътрешна ефективност.
- Специално при ОББ има ли намаление на офисите, още повече при все по-голямото проникване на електронното банкиране?
Преди около 20-тина години, когато в развитите страни стартира масово електронното банкиране на основата на интернет платформите, четох една статия на футуралисти, където се прогнозираше, че след около 50 години няма да има банкови клонове и всички банкови услуги ще се извършват от дома или офиса по електронен път.
Доста бързо след това тази теза беше опровергана от видни психолози, че хората като човешки същества имат нужда да контактуват с други хора като тях, в случая тези, на когото са поверили парите си, или ще поискат кредит, консултация и т. н. Така че макар електронното банкиране да е изключително важен и ефективен канал за достъп до банкови услуги, то в никакъв случай не може да замести нуждата от банкови офиси за директен и човешки контакт на клиентите с банковите служители.
Разбира, все повече се увеличава броят на хората, за които времето е скъпо и предпочитат електронното банкиране, селфсървис офисите, банкоматната мрежа, автоматичните банкови разплащания и т. н., което значително подобри банковата ефективност и разходите, в т. ч. и за персонал. В този смисъл ОББ заделя доста внимание и инвестиции в разнообразието на каналите за достъп до банкови услуги и това е много, много добра и печеливша стратегия.
Що се отнася до клоновата мрежа, ние се стремим да броят на клоновете, техният състав и разположение максимално да отговарят на потребностите на нашите клиенти и реагираме доста бързо при констатиране на значими негативни отклонения или тенденции.
преди 11 години ама голямо финансиране НЕ Е 10-20 мил. даже за Бг.(ако говорим за производство). Ако имаш познат-звънни му да те вкара в материята, моля те. Аз ще ти го кажа така-дали ще приемеш думите ми за чиста монета си е твой избор-огромната част от финансирането на поточни линии става с финансиране от банки или по проекти(дали ще са европейски зависи в коя част на света си-може да са правителствени). Информацията ми е от първа или в лошият вариант втора ръка. Спри да говориш теоретично-не става така. Начин на финансиране няма с тия лихви. А ако говорим за ипотечни-залагам пари, че смяташ, че цените трябва да са по-ниски(на имотите-жилищни, сделки тип покупко-продажби). Как да паднат нивата, за да станат по достъпни спрямо дохода на средният българин, с тия лихви??? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Сравнете лихвите в Западна Европа и САЩ и тогава ми говорете че лихвите ни не били високи. По време на криза, която не е нищо друго освен формулираната в правото "непреодолима сила" кредитният ресурс е стока от първа необходимост за домакинствата, защото решава дали ще имат храна и покрив или не. Американците отписаха задължения за милиарди на хората, сложиха таван на задълженията и намалиха лихвите на макс. Да не споменаваме Гърция..Също така, г-н изпълнителният директор разглежда нещата ултра едностранчиво - основният принцип в ГПК и ТЗ е равнопоставеност на страните, каквато нямаме в България - меко казано! Раздутия финансов сектор печели точно от хората взели кредит. Милиардите на депозит и сумата източена от лихви в Бтлгария са съмнително близки стойности. А нетния лихвен доход няма как да не пада, след като половината фирми вече фалираха,кой да печели за да плаща? Или банките ще разхлабят примката или държавата ще се намеси. Няма 3-и път. Почетете малко стопанска история отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Гледай сега календар, има различни форми на финансиране и всички те струват различно. Водещо, при всички обаче е правилото: По-голям риск се поема само срещу по-голяма вървращаемост. При започване на бизнес се говори за Start up. Това е част от бизнеса на така нареченото Инвестиционно банкиране. За големи суми се правят пулове от няколко банки които си разпределят риска, но и там лихвите и в германия са около и дори над 10%. Това не трябва да се бърка с нивата на ипотечните лихви. Но банките далеч не са единствените които финансират. Можеш да издадеш облигации, да убедиш Private Equity инвеститори и т.н. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години който смята че лихвите са високи да даде кредит на непознат срещу 15% годишна лихва срещу лична карта или за 10% срещу обосновка за производство.аз лично действително смятам че трябва лихвите да са по ниски но срещу минимум 30% самоучастие и цени за гаранция на имотите сравнени с цените на съдия изпълнителите.като иска имот за 100000 евро да извади 30000 евро без да е теглил кредит.иначе риска повишава лихвата.а който няма достатъчно да живее под наем и да работи усилено за да има а не да бъде чик чирик. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години излагаш се-ето ти нещо от личен опит-Gerflor-бил съм в една част от фабриките им. Ако не знаеш кои са-провери. Имат нова поточна линия(на 3 год.) в Сейнт Пол, на стойност 20 мил евра. Преди година и половина работеше с до 60% от капацитета си-не е проблем за тях липсата на пазар, а това, че трябва време да се развие до 100%(технологично време). Освен това-даже с техният оборот са взели кредит за тая поточна линия. Искаш ли други примери?Сега-ти, да кажем си перфектен финансист и икономист, а брат ти е талантлив инженер с добра иновация, намери ми 20 мил. за твоята поточна линия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ако нямаш подходящия продукт, на подходящата цена и от всички банки на света пари да вземеш, пак ще фалираш. Да ама те не са глупави банките и в размера на лихвата слагат една добавка за едно такова нещо. риск му се казва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години иначе, като се замисля си прав-не трябваше да го представям като авторитет-просто е човек с който ми се е случвало да се съветвам. Още нещо-аз в унито бях мега зле:) после ми се наложи да препрочитам всичко:) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Не си сам и аз се чудя ама на, плащат ги. Матрял, какво да го правиш :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години ок ще ти го кажа така-дай ми друг модел от 10 милиона оборот на година да станат 100 милиона в рамките на 5 год. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години И като сте много стабилни, що се захранвате от "майките"? За да ми имате оправдание, че парите ги вземате на висока цена и да ми държите високи лихви ли?Лихвите трябва да паднат двойно...просто няма да печелите марж 2%, ще печелите 0.5%...щото като спред *** плащаме- и това няма да печелите...натам щъ тръгнат нещата след изборите! отговор Сигнализирай за неуместен коментар