IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

С. Вътев: Крайно време е рефренът, че лихвите в България са високи, да утихне

Банковият кредит не е стока от първа необходимост и всеки има право на избор дали да вземе или не, смята главният изпълнителен директор на ОББ

08:35 | 07.03.13 г. 66
<p>
	Стилиян Вътев <em>Снимка: Личен архив</em></p>

Стилиян Вътев Снимка: Личен архив

- Има ли място за корпоративни банкови еврооблигации, след като държавните еврооблигациите създадоха бенчмарк?

Винаги има място за всичко, зависи от нуждата, времето и цената. Както и в предишни години всяка банка би имала интерес да диверсифицира структурата и матуритета на източниците си на финансиране, в т. ч. и чрез емисия на ценни книжа.  За съжаление моментът е изключително неподходящ, първо защото българските банки са свърхликвидни, второ това удоволствие е твърде скъпо понастоящем. Много хора се заблуждават, че след като EURIBOR e 0.2 – 0.3 процента, кредитните ресурси за бизнеса, респективно за българските банки, са много евтини като на местния, така и международен пазар.

Напротив – достъпът до 5-годишен кредит например е твърде ограничен и/или  относително скъп. Освен това за повечето страни в Европа и особено тези от Централна и Източна, твърде много се разтвори ножицата в спредовете между суверенния риск и този на банките и корпорациите, опериращи в същите държави.  Така например, независимо че лихвеният спред на 5-годишни облигации на българското правителство е около 1.5 на сто, то за нова 5-годишна облигация на българска банка с най-високия рейтинг в страната не би бил по-малък от 6 – 6.5  на сто, т.е. цената на финансиране би стигнала до 6.5 - 7 процента годишно.

Само за сравнение бих посочил, че през 2006 никому непознатата на международния пазар ОББ издаде 3-годишна облигация за 100 млн, евро с цена 2.7 процента годишно и под 30 базисни точки над суверенния риск на България. Вероятно тези времена на много евтини пари няма да се върнат скоро, но да се надяваме поне, че нещата ще се развиват в тази посока. Така че, както виждате нито ниският EURIBOR, нито спредът на нашите ценни книжа са някакъв логичен и надежден „бенчмарк“ за българска корпоративна емисия в настоящия трудно достъпен и неликвиден пазар.

- В последните месеци банките успяха да овладеят растежа на административните си разходи. Възможно ли е да се спести от това перо?

В условията на свит банков пазар и много силна конкуренция, единственият начин да бъдеш конкурентноспособен е просто да бъдеш ефективен, или с други думи да генерираш единица доход с по-малко разходи или единица разход да ти донесе повече приходи. Вярно, че това правило важи най-вече в ситуация на криза, където контролът и снижението на разходите в много случаи са единственият начин не само за преодоляване на кризата, но и за самото оцеляване.

ОББ например винаги е отчитала като много важен фактор коефициента за ефективност – разходи спрямо приходи. Вярно, че той се влоши през последните кризисни години, но това беше главно за сметка на изпреварващото намаление на приходите спрямо това на разходите.

Сега от тук нататък планираме със същите разходи да увеличим значително обема на бизнеса и респективно приходите и отново да постигнем оптималното ниво на вътрешна ефективност.

- Специално при ОББ има ли намаление на офисите, още повече при все по-голямото проникване на електронното банкиране?

Преди около 20-тина години, когато в развитите страни стартира масово електронното банкиране на основата на интернет платформите, четох една статия на футуралисти, където се прогнозираше, че след около 50 години няма да има банкови клонове и всички банкови услуги ще се извършват от дома или офиса по електронен път.

Доста бързо след това тази теза беше опровергана от видни психолози, че хората като човешки същества имат нужда да контактуват с други хора като тях, в случая тези, на когото са поверили парите си, или ще поискат кредит, консултация и т. н. Така че макар електронното банкиране да е изключително важен и ефективен канал за достъп до банкови услуги, то в никакъв случай не може да замести нуждата от банкови офиси за директен и човешки контакт на клиентите с банковите служители.

Разбира, все повече се увеличава броят на хората, за които времето е скъпо и предпочитат електронното банкиране, селфсървис офисите, банкоматната мрежа, автоматичните банкови разплащания и т. н., което значително подобри банковата ефективност и разходите, в т. ч. и за персонал. В този смисъл ОББ заделя доста внимание и инвестиции в разнообразието на каналите за достъп до банкови услуги и това е много, много добра и печеливша стратегия.

Що се отнася до клоновата мрежа, ние се стремим да броят  на клоновете, техният състав и разположение максимално да отговарят на потребностите на нашите клиенти и реагираме доста бързо при констатиране на значими негативни отклонения или тенденции.

Последна актуализация: 09:59 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

49
rate up comment 3 rate down comment 1
Chick-Chirick
преди 11 години
не се намесвай, че ей сега ще те обвинят в лични напатки и т.н. :):):)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
48
rate up comment 5 rate down comment 3
pecan
преди 11 години
не знам как е в Англия ,но в щатите на служителите често им остава работа за в къщи и не им се плаща овър тайм тъй като се приема че това е част от задълженията им.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
47
rate up comment 6 rate down comment 7
kalendar
преди 11 години
добре-пример-икономист в KPMG-Лондон със 7 часа работен ден-бивш мой съквартирант(там, не тук); друг пример-данъчен консултант-пак Лондон-8 часа работен ден; административен мениджър в банка-пак там-8 часа работен ден; Цяла Франция-35 часа работна седмица(всичко друго-овъртайм). Айде избягвай да ме открехваш-това, че сега съм в Бг, не значи, че съм бил само тук. А ако попишеш още малко тук шефчето ще ти издърпа ушите, вземи да ти резне и надника. Седи си в кочинката с 80 часа работни и трепери за работката ти, после си мисли, че си капацитет някъде-това са все твои грижи. Просто ще те помоля, да избягваш лични нападки след като си на позиция девета дупка.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
46
rate up comment 2 rate down comment 2
Chick-Chirick
преди 11 години
Айде да те открехна още нещо, да не се излагаш така. Това което ти наричаш добра работа за 35/40 часа седмично тук се нарича Тарифен договор и е в сила само за определени браншове и до определени позиции. Или си на 35 или на 40 часа. От там нататук за КАПАЦИТЕТИ договорите са Извънтарифни. Лично договаряне на основна заплата и бонуси, като и часевете допулнителните не се пишат просто защото нямаш дефинирани такива. Незнам какви са твоите приятели, ама аз около мене познат или приятел с повече от 5г. стаж който да е на тарифа нямам. Ти ако имаш такива значи са направили нещо грешно, ама мноооого грешно.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
45
rate up comment 2 rate down comment 6
kalendar
преди 11 години
аз съм много далеч от акциите, пич:) ама мноооооого. никъде не съм казал, че карам влака-все пак, аз не работя по 100 часа седмично:) аз си стоя по средата и си ми е много комфортно където съм-карам си влака, само на моята фирмичка:). А ти само днес изкара повече от 3 часа тук. И предвид часовата рамка в която пишеш-не знам къде си-предполагам Европа, но всичките ми познати в чужбина на добра позиция(както тоя дето споменах по-долу-като за него съм сигурен, че е капацитет) не работят повече от 35-40 часа на седмица, освен по конкретен проект. Та ти какво-лъскаш обувките на шефа през останалото време ли?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
44
rate up comment 1 rate down comment 2
Chick-Chirick
преди 11 години
Така е календар, умно момче си, разкри ме. Инвестора ми отнема не повече от 3 часа на седмица, няма драма с това:) А за нивото...! Срещаш се с инвеститори ама твърдиш, че ти караш влака. Ами те какви са, не стават ли съсобственици на бизнеса ти или дават парата и не задават въпроси? Или си толкова голям, че си на борсата и листваш преференциални акции? Ако не, като изключим още няколко форми на финансиране, които ти не споменаваш, но са пак пряко свързани със съсобственост, става дума за кредитори. Много си далече от истината. Ама на многото -многото приятел.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
43
rate up comment 1 rate down comment 4
kalendar
преди 11 години
между другото, ако намериш, къде дават пари за тая работа, да пиша тук-свиркай пак:) вярвай ми-ще се наредя на опашката...още повече, че ти ще си ми опонент-колко трудно може да е:)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
42
rate up comment 3 rate down comment 7
kalendar
преди 11 години
ооо, приятел-то си личи нивото ти. Някъде там - около нивото на средният гастербайтер. Факти си ми дал само за твоята компетентност-аргументите ти са лични нападки. Да не се окаже, че сумите с които работя(вярно-не са мои) са доста над твоите:) и за твое съжаление-не, не са по партийна линия, но типично, за човек сляпо подкрепящ идола си пак минаваш границата. Да не започна аз да си мисля, че ти си платения?А тая работа при теб очевидно е като оная работа-ама не като качествено свършената. Разликата между кредитор и инвеститор за мен лично я очертах доста добре. Ако имаш нужда от допълнително обяснение-свиркай.Бачкай си по 80 часа(цъкайки в инвестора-така можеш и 120 на седмица да откараш), аз ще си карам с моите 20.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
41
rate up comment 14 rate down comment 3
aldy
преди 11 години
На този много му харесва у нас възможността за клептобанкиране. Защо?Първо, банките съставят типови договори, съдържащи неравноправни, следователно нищожни клаузи. Кой го казва това? Не го казвам аз, а Комисията за защита на потребителите. КЗП тази година обяви, че 25 банки (ами те са толкова от 30 банки 25 работят с клиенти!), предлагат договори с неравноправни клаузи. А неравноправните клаузи, съгласно една европейска директива и съгласно Закона за защита на потребителите, който я пренася в българското законодателство, са нищожни все едно не сте се договорили въобще.Вторият начин, по който се осъществява клептобанкирането (понеже те са спокойни, тъй като няма регулатор, който да защитава обществеите интереси), е: те нарушават самите тези договори. Банката нарушава договора, който сама е съставила. Прави го, като променя не лихвата, а метода за изчислението й. С клиента е договорен един метод, а след това банката решава, че този метод не й харесва.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
40
rate up comment 7 rate down comment 4
Chick-Chirick
преди 11 години
Така е календар, на тебе ти плащат както вече съм ти казвал, за да пишеш по форумите и ти пишеш. Това, че пишеш за милони обаче не значи, че инвестираш. То тая работа не е като оная. А аз като си сменя работата, то ще задължително свързано с още повече часове, не с по-малко. Още едно доказателсво, че грам не познаваш системата на финансирането, но пък за това със сигурност познаваш добре някоя партийна централа :) Факти ти дадох достатъчно, че не ги виждаш или разбираш-твоя грижа. Инвеститорите, както ти ги наричаш, всъщност са кредитори. Има огромна разлика. Нали искаш факти ето ти ФАКТ. Не различаваш кредитор от инвеститор. Айде пак препрочети учебниците, че май и от втория опит не се е получило:) Ама ако четеш по 3 пъти едно и също... то не е само до ефективност дето казваш, тука и до възможности май ще се стигне:)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още