- Има ли място за корпоративни банкови еврооблигации, след като държавните еврооблигациите създадоха бенчмарк?
Винаги има място за всичко, зависи от нуждата, времето и цената. Както и в предишни години всяка банка би имала интерес да диверсифицира структурата и матуритета на източниците си на финансиране, в т. ч. и чрез емисия на ценни книжа. За съжаление моментът е изключително неподходящ, първо защото българските банки са свърхликвидни, второ това удоволствие е твърде скъпо понастоящем. Много хора се заблуждават, че след като EURIBOR e 0.2 – 0.3 процента, кредитните ресурси за бизнеса, респективно за българските банки, са много евтини като на местния, така и международен пазар.
Напротив – достъпът до 5-годишен кредит например е твърде ограничен и/или относително скъп. Освен това за повечето страни в Европа и особено тези от Централна и Източна, твърде много се разтвори ножицата в спредовете между суверенния риск и този на банките и корпорациите, опериращи в същите държави. Така например, независимо че лихвеният спред на 5-годишни облигации на българското правителство е около 1.5 на сто, то за нова 5-годишна облигация на българска банка с най-високия рейтинг в страната не би бил по-малък от 6 – 6.5 на сто, т.е. цената на финансиране би стигнала до 6.5 - 7 процента годишно.
Само за сравнение бих посочил, че през 2006 никому непознатата на международния пазар ОББ издаде 3-годишна облигация за 100 млн, евро с цена 2.7 процента годишно и под 30 базисни точки над суверенния риск на България. Вероятно тези времена на много евтини пари няма да се върнат скоро, но да се надяваме поне, че нещата ще се развиват в тази посока. Така че, както виждате нито ниският EURIBOR, нито спредът на нашите ценни книжа са някакъв логичен и надежден „бенчмарк“ за българска корпоративна емисия в настоящия трудно достъпен и неликвиден пазар.
- В последните месеци банките успяха да овладеят растежа на административните си разходи. Възможно ли е да се спести от това перо?
В условията на свит банков пазар и много силна конкуренция, единственият начин да бъдеш конкурентноспособен е просто да бъдеш ефективен, или с други думи да генерираш единица доход с по-малко разходи или единица разход да ти донесе повече приходи. Вярно, че това правило важи най-вече в ситуация на криза, където контролът и снижението на разходите в много случаи са единственият начин не само за преодоляване на кризата, но и за самото оцеляване.
ОББ например винаги е отчитала като много важен фактор коефициента за ефективност – разходи спрямо приходи. Вярно, че той се влоши през последните кризисни години, но това беше главно за сметка на изпреварващото намаление на приходите спрямо това на разходите.
Сега от тук нататък планираме със същите разходи да увеличим значително обема на бизнеса и респективно приходите и отново да постигнем оптималното ниво на вътрешна ефективност.
- Специално при ОББ има ли намаление на офисите, още повече при все по-голямото проникване на електронното банкиране?
Преди около 20-тина години, когато в развитите страни стартира масово електронното банкиране на основата на интернет платформите, четох една статия на футуралисти, където се прогнозираше, че след около 50 години няма да има банкови клонове и всички банкови услуги ще се извършват от дома или офиса по електронен път.
Доста бързо след това тази теза беше опровергана от видни психолози, че хората като човешки същества имат нужда да контактуват с други хора като тях, в случая тези, на когото са поверили парите си, или ще поискат кредит, консултация и т. н. Така че макар електронното банкиране да е изключително важен и ефективен канал за достъп до банкови услуги, то в никакъв случай не може да замести нуждата от банкови офиси за директен и човешки контакт на клиентите с банковите служители.
Разбира, все повече се увеличава броят на хората, за които времето е скъпо и предпочитат електронното банкиране, селфсървис офисите, банкоматната мрежа, автоматичните банкови разплащания и т. н., което значително подобри банковата ефективност и разходите, в т. ч. и за персонал. В този смисъл ОББ заделя доста внимание и инвестиции в разнообразието на каналите за достъп до банкови услуги и това е много, много добра и печеливша стратегия.
Що се отнася до клоновата мрежа, ние се стремим да броят на клоновете, техният състав и разположение максимално да отговарят на потребностите на нашите клиенти и реагираме доста бързо при констатиране на значими негативни отклонения или тенденции.
преди 11 години и знаеш ли-за капацитет не даваш никакви аргументи защо и как, а говориш за себе си. Позволи ми да се усъмня-ако имаш проблем в броя часове работа, които работиш-смени си работата. Щом си такъв капацитет, надали ще ти е такъв проблем. Обърни внимание на въпроса на който се налага да отговарям на инвеститорите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години като се замисля-има и друг начин-да си намериш платежоспособен съкредитоискател, като предполагам, че в тоя случай ще трябва да му отлюспиш солиден % собственост. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ами грешно си мислел-обикновено стартовото производство се финансира по проекти, често пъти с банково участие. По-долу съм описал. А преди 2007г. беше възможно(дали е било правилно го остави настрана-говоря дали е било възможно), да влезеш в банката, гол като пушка с относително добър проект и да усвоиш до 200 000 лв. при лихва под 10% отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години ми браво на шефа ти:) аз си работя по 20 и за това имам време да пиша тук. Ти работиш по 80 и пак имаш същото време-не знам кой е по-ефективен:) Освен това-аз като работя 20 нямам време за инвестора.А ще ти кажа така-аз от...да кажем 5 се доказвам в Бг и за мен лично тук е по трудно от колкото навън:) Но си прав-до тук усвоените пари не са 10 мил.(към днешна дата), ама работя по въпроса. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Е крайно време е наистина лихвите да станат ниски, не е рефрен, че са високи, факт е! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Щом работиш по 20 часа календар, а и искаш да ги намаляваш нямам какво да кажа повече. Аз лично не познавам такива хора. Шефа ми бачка 100 +. А що се касае за капацитета- да имам се за такъв и не се срамувам. над 10 г. се доказвам в чужбина и то сам. Няма кой да ме подпира. 10 млн. са както малко така и много пари. Всичко е ралативно. В едно съм сигурен обаче-ти никога не си инвестирал 10 млн. Ако го беше правил просто няма начин да говориш така. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.ед.ч. де-билнепълен член де-би-лапълен член де-би-лътмн.ч. де-би-личленувано де-би-ли-тебройна форма де-би-лизвателна форма де-би-ле отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години сега ти ми се изкара авторитета. Ами...не знам какво да ти кажа тогава. Аз работя нещо подобно, но съм се докарал работните ми часове да са около 20 на седмица. И ти казвам така-за да ги докарам до към 10 на седмица, ми трябват по-ниски лихви(ама чувствително). Защото основният ми проблем е-набиране на средства, а не инвестирането им. Като отида при Бг инвеститор и си говорим за нещо с 8-9% възвращаемост срещам винаги, ама винаги следният въпрос-"защо да не си вложа парите в банката с подобна възвращаемост, но според мен с по-малък риск"...та се налага основно с чужденци да работя. И да се върнем на темата-как, след като работиш това, смяташ 10 мил. за голяма инвестиция? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Подкрепям! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Тази теория календар, за която говориш, аз я работя. Прилагам я демек по цял ден, минимум 5 дни в седмицата за около 70-80 часа на седмица. отговор Сигнализирай за неуместен коментар