Д. Димитрова: Потърпевшите се примиряват с увеличените разходи по кредити


- Скоро изтича 5-годишния давностен срок по ЗЗД за обжалване на кредитите от 2007 г., които са болшинството проблемни, тъй като са правени на промоционални ниски лихви, а вече са при други лихвени нива. Какво трябва да направят кредитополучателите, трябва ли да бързат?

Погасителна давност тече само за вземания и тя не касае правото на съдебна защита на кредитополучателите срещу неравноправни клаузи в договорите за кредит. По давност ще се погасят сумите, надвзети преди повече от 5 години. Ако кредитополучателите не искат да изгубят правото си да търсят пълната надвзета сума вследствие увеличена лихва, следва да подадат в съда искова молба, за да спрат погасителната давност за тези вземания.


- Трябва ли кредитополучателите да подписват анекси към договорите си (например за преструктуриране) или това намалява шансовете им за съдебна битка?

Зависи от съдържанието на анекса и как конкретно се предоговарят условията по кредита.

В случая със съдебните франкови кредити анексите за преструктуриране на кредита водят до намаляване на вноските за определен период, дават временно решение при невъзможност за плащане на завишените вноски и предотвратяват, или по-скоро отлагат, предсрочната изискуемост на кредита. Тези преструктурирания обаче са изключително неизгодни за кредитополучателите, тъй като с анекса към главницата на кредита се прибавят лихви и тя нараства. Освен това през периода на облекчено погасяване обикновено главница не се погасява.

В резултат на това след изтичане на периода на преструктуриране остатъкът по главницата е увеличен, респективно е увеличена и месечната вноска до края на срока, и кредитополучателят се оказва в още по-тежка ситуация отколкото е бил преди анекса за преструктуриране. Тогава единственото, което му остава, е да подпише нов анекс за преструктуриране, за да не стане кредитът му предсрочно изискуем. Така кредитополучателите се оказват в омагьосан кръг да плащат максимума, който могат, а в същото време не само, че задължението им към банката не намалява, а расте и става все по-непосилно. Именно тази банкова практика неизбежно ще доведе до още по-голям ръст на лошите кредити в перспектива.

Стабилността на банковата ни система се дължи, от една страна, на преобладаващата част от българските банки, които при необходимост договарят разумно преструктуриране на задължението и дават реален шанс на кредитополучателите да се справят със затрудненията си и да продължат да обслужват кредита си, макар и това да не е толкова печалившо за банката. От друга страна, по мои наблюдения, българинът като цяло е коректен и почтен кредитополучател и продължава да плаща колкото и докогато може, дори когато условията по кредита му станат очевидно неизгодни и непосилни за него. 


- Колко струва един иск по кредит и не е ли цялата тази суматоха около делата начин за забогатяване на адвокатурата?

Това определено не са делата, от които може да се забогатее. Вноските по кредитите на потърпевшите кредитополучатели са се увеличили, а в общия случай доходите им са намалели поради кризата. Затова и за да има такива дела, те трябва да са достъпни за хора в затруднено положение, а адвокатският хонорар да е разумен. От друга страна, банковите дела са сравнително сложни, изискват специални знания и костват много работа. Затова и не са много колегите, които се наемат с такъв тип работа.


- Оборим ли е начинът за изчисляване на базовия лихвен процент на банките?

Всяка банка си има собствена методология за изчисляване на базовия лихвен процент. Както споменах, законът допуска лихвата да се променя, но само на база предварително заложени обективни критерии и при наличието на останалите законови условия. Затова и промяната на базовия лихвен процент от управителния орган на банката е оборима, ако почива на субективната преценка на този орган и не е мотивирана от обективните пазарни условия. За щастие по-голямата част от банките в България се съобразяват с изискванията на закона и не си позволяват да злоупотребяват с икономически по-силната си позиция. Считаме, че е наложително БНБ като надзорен орган и съдът да съдействат за привеждане на лихвената политика на всички банки в рамките на закона. В свое решение от 2011 г. Комисията за защита на потребителите също изрично обяви за неравноправни клаузи от договорите за кредит на някои банки относно правото на банката едностранно да променя лихвата.


- Масова практика ли е нарушаването на договорите за кредит от банките?

Не бива да се правят заключения за банковата ни система на база отделни лоши банкови практики. Факт е, че огромната част от банките в България предлагат на клиентите си разумни условия за кредитиране, впоследствие спазват тези условия и така рискът и тежестта от финансовата криза се разпределят между банката и клиента. Има и банки, които едностранно и по своя инициатива намаляват лихвите по кредити в резултат на промените на финансовия пазар. Считам, че трябва да се дава гласност и на положителните банкови политики, за да може пазарът по естествен начин да наложи коректните кредитори като алтернатива на подвеждащите агресивни реклами на банкови продукти.

За съжаление сме свидетели и на отделни лоши банкови практики. Националното и европейското законодателство обаче предвиждат възможност за кредитополучателя като потребител и икономически по-слаба страна да защити правата си в такива случаи. Считам, че това дали неравноправните клаузи в договорите за кредит, с които се ощетяват кредитополучателите, ще се наложат като трайна банкова политика и ще обхващат все по-голяма част от банковата система, или тяхното прилагане ще бъде ограничено своевременно, зависи преди всичко от това доколко всички ние проявяваме търпимост към тях.