Титаните на Wall Street: Избледняващата американска мечта за Аби Джоузеф Коен

В година, в която инвазията на Русия в Украйна изпраща вълна от сътресения на световните пазари, инфлацията се ускорява навсякъде по света, а веригите на доставки продължават да се затрудняват, най-големите инвеститори се опитват да направят оценка за дългосрочните последствия от последните събития.

Bloomberg обобщава мнението на трима пазарни визионери за следващите големи рискове през идните пет до десет години: Аби Джоузеф Коен, бивш стратег на Goldman Sachs Group Inc., която сега преподава в Колумбийския университет; главният изпълнителен директор на криптоборсата FTX Сам Банкман-Фрийд и Кен Молис, чиято инвестиционна банка съветва някои от най-големите компании в света.

Investor.bg представя техните прогнози в три отделни материала. Идва ред на Аби Джоузеф Коен:

Тайната съставка на американския икономически растеж е, че има силно увеличение на населението и повишаване на работната сила. Сега обаче това ме притеснява, казва Коен.

Една от причините американската икономика да се представя по-добре от икономиките на други развити страни през последните 30-40 години е това, че имаше по-бърз растеж на работната сила. Това е много просто аритметично уравнение – повече работници, повече брутен вътрешен продукт (БВП). А в САЩ сме много зависими от миграцията, посочва тя. Това не е нищо ново. Това е нация на имигранти от самото си създаване. Ако тя не се представя като приемаща таланта от всички краища на света, ще има проблем с движението напред, що се отнася до дългосрочния растеж.

Ако погледнете данните на индивидуалните компании и индустрии, ще видим, че има недостиг на персонал навсякъде. Всички знаем, че – например, в момента една от причините за ускорението на инфлацията при услугите е свързана с неравномерния брой работници на летищата, в хотелите и ресторантите и т.н.

Прекарах много време, гледайки към другата страна. Имаме ли достатъчно нови учени? Имаме ли достатъчно нови инженери? Имаме ли достатъчно нови лекари? И отговорът е: не, нямаме.

Имайте предвид, че също така трябва и да създадете поток, нали? Учениците, които сега са в училище, са бъдещия поток от учени, инженери и доктори. И ние не вършим особено добра работа с тях в момента, що се отнася до уменията им.

 Обещанието на американската мечта трябва да бъде дефинирано. И то така: дали всяко поколение се справя по-добре от предходното? Дали всяко ново семейство в САЩ има възможността да живее по-добре от родителите си? Това, което виждаме през последните 30 до 40 години е, че средният приход на домакинство в САЩ, коригиран спрямо инфлацията, не се е увеличил.

Това е проблем. Той създава усещане за политически разногласия. Това създава усещане за неспокойство сред хората в САЩ. А това е притеснително, защото трябва да намерим начин как да излезем от това състояние.

Единият начин това да стане е като се фокусираме върху индустриите, които смятаме, че могат да създадат добре платени работни места, и да подсигурим работниците си по този начин. Стандартната роля на протекционизма от 19 в. и началото на 20 в. – постигане на цели чрез тарифи и т.н. – е просто превръзка. Няма наистина да реши дългосрочно проблема за изпреварването на тенденциите, гарантирайки, че индустриите, които се подкрепят, създават работни места. А тези работни места плащат достатъчно добре, за да може хората и домакинствата да чувстват, че се движат напред, а не изостават.

Инвестициите идват от правителството, но също така и от частни предприятия. И виждаме, че частните компании в много индустрии активно инвестират в бъдещето. Те инвестират в капиталови разходи. Те инвестират в проучвания и развитие. И те сега инвестират – заради затегнатия пазар на труда – в обучаване на персонал в опит да намалят „износването“ и да увеличат уменията на своите служители. Всичко това е страхотно.

Много икономисти, аз включително – казва Коен, вярват, че т. нар. златен период през 50-те и 60-те години на американската икономика е свързан с нашата готовност да инвестираме много в бъдещето. Като процент от БВП ние бяхме значително над всяка друга страна, ние бяхме номер 1 в тази категория един век. Но вече не сме. Има почти дузина други страни, които харчат повече от нас, що се отнася до техния БВП. Това е притеснително.

Нещо друго, което буди притеснения, е, че се коментира как всякакъв вид намеса от правителството е лоша новина. Това очевидно не е така. В САЩ имаме опит, в който правителството предлага насоки, така че да няма неограничена конкуренция и липса на защита за потребителите.

Силата на икономическия растеж и дългосрочния просперитет – не говоря за развитието на фондовия пазар, говоря за просперитета на хората в страната – са свързани със здравето на средната класа и с това дали покачването на заплатите за тези семейства е адекватно. Това, което стана, е, че това ускорение на инфлацията вдигна завесата. Сега виждаме много по-ясно къде са тези проблеми и къде са въпросите.

Аз лично, казва Коен, съм доволна да видя покачването на заплатите. Радвам се да видя, че служителите имат повече гъвкавост по отношение на това как искат да бъдат ръководени. Това е едно добро начало. Но не е крайно решение. Трябва да осъзнаем, че 40-годишен проблем няма да се реши за четири месеца. Ще отнеме повече време.