Настоящият мащаб на международното разделение на труда се основава на бизнес решения и политически рамки, които не отчитат в достатъчна степен един много важен фактор: отрицателните външни ефекти на емисиите на парникови газове, които застрашават нашата околна среда и климата като цяло.
В бъдеще обаче все повече държави ще оценяват тези емисии. Резултатът: разходите за международното разделение на труда ще се увеличават, така че трансграничната търговия със стоки ще е по-малко печеливша и следователно е вероятно да намалее. Това обаче не предвещава края на глобализацията, тъй като едновременно може да се очаква увеличаване на трансграничните капиталови потоци и международния трансфер на технологии. Така че глобализацията няма да изчезне, а просто ще промени лицето си, пише за икономическия блог Makronom Тийс Петерсен, старши консултант на фондация Bertelsmann в проекта Global Economic Dynamics и преподавател в Европейския университет Viadrina във Франкфурт/Одер.
По-високите цени на CO2 действат като спирачка за световната търговия
Изменението на климата може да се забави само ако се отделят значително по-малко емисии на парникови газове. Това изисква между другото и значителни инвестиции в технологии с по-ниски емисии и благоприятна за климата инфраструктура. Много правителства реагираха на това след пандемията и вкараха в необходимите пакети за икономически стимули множество мерки за екологична трансформация на икономиката и обществото. От общите 14,9 трилиона долара, които Г-20 и десет други големи икономики използваха за стимулиране на своите икономики (към 1 февруари 2021 г.), почти една трета (4,6 трилиона долара) са преследвали екологична цел, т.е. климатична. За трайно насърчаване на екологичната устойчивост обаче са необходими допълнителни мерки, преди всичко по-висока цена за вредните за климата емисии на парникови газове, например чрез въвеждането на данък върху въглеродния диоксид.
Ценообразуването на емисиите на парникови газове ще има за резултат, наред с други неща, ръст на разходите за транспортиране на стоки. В резултат на това отделните стъпки в международното разделение на труда могат да загубят своите икономически предимства. Ето един прост пример: при такъв сценарий доставчиците на раци от Северно море вече няма да транспортират улова си до Мароко, където да отделят месото от черупката с евтина работна ръка и след това да вкарат месото от раци обратно в Германия.
Дори ако преместването на отделни работни стъпки назад води до по-високи цени на продуктите, които трябва да бъдат платени от потребителите, и така намалява тяхната покупателна способност, това си е задължително за теорията за благосъстоянието: Функциониращият пазар изисква всички разходи да бъдат включени в пазарните цени. В противен случай обхватът на икономическата активност, измерен по отношение на общите икономически разходи, е твърде голям.
Като се вземат предвид разходите, свързани с използването на изкопаеми горива и свързаните с тях емисии на парникови газове, се наблюдава спад в международното разделение на труда и трансграничната търговия със стоки. Тази тенденция към деглобализация обаче се компенсира и от развитието, което ускорява икономическата глобализация.