Когато лидерите на ЕС се срещнат днес във връзка с новия седемгодишен бюджет на Съюза, те ще се опитат да разрешат въпрос за 1 трлн. евро, базиран на поредица от погрешни схващания, пише за Financial Times Клотилд Арманд, румънски евродепутат, член на бюджетната комисия на Европейския парламент (ЕП).
Бюджетните преговори често се представят погрешно като битка между хленчещи държави от Централна и Източна Европа, които искат повече пари, и пестеливи северняци, настояващи, че щедростта им си има граници. По-богатите страни изобразяват себе си като благотворителни души и критикуват източноевропейските гласоподаватели за избирането на евроскептични автократи, които прибират големи субсидии от ЕС, докато същевременно роптаят срещу Брюксел.
Ако погледнем по-голямата картина, ще видим различна история. Голяма част от богатството в Европа тече от по-бедните страни към по-богатите, а не обратното. Да започнем с изтичането на мозъци. Периферията на Европа се лишава от млади кадърни работници, чието образование е било платено от данъкоплатците в техните страни.
Между 2009 и 2015 г. Румъния загуби половината от лекарите си. Всяка година около 10 на сто от тези, които са останали, се набират активно от агенции за човешки ресурси, които търсят практикуващи за лечението на застаряващото западноевропейско население.
Това не е само румънски въпрос. Полша загуби поне 7 на сто от своите медицински сестри и лекари за едно десетилетие. Проучвания сред полските студенти по медицина показват, че повече от половината планират да напуснат страната, след като завършат. В България тази цифра е 90 на сто. Хърватия, която се присъедини към ЕС през 2013 г., вече е загубила 5 на сто от своите медици.
Напускането на тези кадри е фактически трансфер на богатство и то голям. Образованието на един лекар струва на румънската хазна около 100 000 евро. Тези разходи не фигурират в електронните таблици на преговарящите за бюджета на ЕС, а би трябвало. Само годишното изтичане на лекари представлява повече от една четвърт от финансирането, което ЕС отделя всяка година, за да помогне на Румъния да настигне останалите от съюза.
Богатите страни, които искат да намалят средствата на ЕС за по-бедните региони, също така изключват други важни фактори от бюджетното уравнение, като например частните трансфери на пари. Печалбите, които западноевропейските компании правят в Централна и Източна Европа, далеч надминават публичното финансиране, което се насочва на изток.
Между 2010 г. и 2016 г. Унгария, Полша, Чехия и Словакия получиха средства от ЕС, приблизително равни на 2 до 4 на сто от брутния им вътрешен продукт. Само че отливът на печалби и доходи от собственост от тези страни към Запада за същия период варира от 4 до 8 на сто от БВП.
Днес френските гласоподаватели може да са обезпокоени от присъствието на полските водопроводчици, но източноевропейските избиратели се изнервят от френските главни изпълнителни директори. У дома в Букурещ аз пазарувам във френски супермаркет, а телефонният ми оператор и ВиК компанията също са от Франция, подчертава Арманд. Плащам сметката си за газ във френска мултинационална компания чрез френска банка, разбира се, посочва още Арманд.
Членството в ЕС донесе огромни ползи за Централна и Източна Европа, но западните икономики също спечелиха подобаващо от процеса на разширяване. Крайно време е политиците там да обяснят това на своите избиратели. Парите на ЕС не са благотворителност, те са компенсация.
Идеята, че има победители и губещи в бюджетната игра на ЕС, е просто погрешна - всички имат полза от единния пазар. Това схващане е и политически опасно. Когато Източна Европа се присъедини към ЕС, беше сключен негласен пакт. Изтокът премахна търговските бариери, което позволи на западните компании да отвоюват дял от неговите икономики. В замяна Западът обеща да прехвърля средства на изток, за да може бившият комунистически блок да изгради инфраструктурата, от която отчаяно се нуждаеше.
Западът реализира печалба, а изтокът постигна напредък. Сделката беше взаимно изгодна. Ако сега западът започне да се отмята от тези обещания, той рискува да разруши европейския социален договор.
преди 4 години тъкмо тва щех да кажа, че си продадоа ората и за тва и имаме 0 лева безработица. То логично като нема никой нема и безработица .... :)) А те тука преписали за некви пари кво сме дали .... ако сметнат по един квалифициран калпак през целия му работен животец Запада му дава средно 1млн. а той изработна продукт за 5/10/20 млн. дет кааш това нещо умножено х1млн. само за нас .... "ем че кво сме им дали нищо не сме им дали на Запада" .... :)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Стига с това даване и вземане, защо един не се замисли, защо тия хора напускат и какво трябва да се промени тук? Какво да правят лекарите тук, когато като отидат на адрес, има шанс да ги набият? Апаратурата е от на дядо ми времето, както и леглата. Масово се източва здравна каса, а никой не прави нищо по въпроса. Да се отнемат лицензи и имущество на подобни лекари. Защото и те самите са част от проблема.ЕС и с пачки да ни цели, докато не дойдат специалисти (според областта), да следят как се усвояват тук парите - полза няма. Една голяма БЕГЕ фирма, със странно име, станаха милиардери от държавни поръчки. Нима няма друга фирма в тая област? Всеки умрял проблем се решава на държавно ниво, ама левски щял да фалира, дайте да дадем. Всичко е забито в София, после въздухът бил мръсен, ми виж географското положение на града и дали 2млн забити в него е оптимално. И след 30г., всичко ще е същото, защото никой не вижда повече от носа си. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Да не говорим за бастисаните конкуренти и туземните пазари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Дава ли Източна Европа на Западна повече, отколкото получава? Естествено, миячите им на чинии са спонсоритани от държавите изпращачи с поне 25 000 ойро за образование до 12 клас.Инженерният състав - още толкова.Образование, безплатно медицинско обслужване и още екстри.Я умножете по милиони и сложете данъците, плащани там? отговор Сигнализирай за неуместен коментар