Може ли светът да оцелее без икономически растеж?

Като част от Комисията за устойчиво развитие, създадена през 2001 г., за да консултира лейбъристкото правителство във Великобритания, Тим Джаксън от University of Surrey достига до интересни заключения. Той приема, че гражданите на развиващите се страни трябва да настигнат жизнените стандарти на европейците от средата на века и че Европа ще се разраства средно с 2% годишно между сега и тогава.

За да се повиши средната температура с максимум от 2 градуса по Целзий, което според учените е крайният вариант за избягване на катастрофални климатични промени, световната икономика през 2050 г. ще трябва да излъчва не повече от 6 грама въглероден диоксид за всеки произведен долар. За сравнение, днес икономиката на САЩ излъчва 60 пъти повече емисии от това ниво. Френската икономика, една от най-въглеродно ефективните заради предимно ядрената си енергия, излъчва по 150 грама въглерод за всеки произведен долар.

Каквито и да са етичните измерения на тази идея, предложението за нулев растеж няма шанс да успее. Въпреки всичките стотици години, през които човечеството е оцеляло без растеж, съвременната цивилизация не може да постигне това. Сделките, които са ежедневие за пазарно-ориентираните икономики, просто не могат да се случат в един свят с нулев резултат.

Растежът на икономиката в следствие на въглеродната енергия е довел до по-добри стандарти на живот дори в най-бедните региони в света.

Това обаче е едва началото. Икономическото развитие се оказва задължителен фактор за прекратяването на робството. То е и критично предварително условие за овластяването на жените.

Факт е, че демокрацията нямаше да оцелее без него. Както Мартин Уулф, коментатор за Financial Times, отбелязва, възможността животът на всички да се подобри – и то без печалбата за един да изисква загуба за друг, е критична за развитието и разпространяването на консенсусни политики, които са залегнали в демократичното управление.

Нулевият растеж ни дава Чингиз Хан и Средновековието, завоеванията и подчиненията. То насърчава ред, при който единственият механизъм за напредък е да провалиш съседа си. Икономическият растеж отваря много по-добра алтернатива: търговията.

Икономистът от Оксфорд Макс Роузър представя графики, които показват данни за броя на жертвите в резултат на войните през вековете. Те са истинските убийци във времената без растеж. Близо половината от всички смъртни случаи при ловците и берачите на плодове и билки, градинарите и други древни култури са в резултат на конфликти.

Кървавият 20-и век – сцена на две световни войни, Холокоста и други геноциди, дори не се доближават до тези резултати.

Наоми Клайн, член на ляво течение, наскоро приело екологичната кауза, радостно твърди, че климатичните промени са възможност за прекратяване на капитализма. Дори да е права, малко вероятно е това да доведе до работническата утопия, към която тя явно се стреми. В световна икономика, която не се разраства, безсилните и уязвимите са най-вероятните губещи. Представете си филмите „Блейд Рънър“, „Лудият Макс“ или „Игрите на глада“ в реалния живот.

Добрата новина е, че предприемането на действия срещу климатичните промени ще спре подобно бъдеще. Няма да бъде лесно, но можем да зърнем технологичните пътища, които ще позволят на цивилизацията да се разраства, а на световната икономика – да има бъдеще с икономически растеж.

Затова основният въпрос, изведен от климатичните промени, трябва да бъде не как да спрем растежа, а как да развием напълно и да се възползваме от технологиите за устойчива енергия, за да поведем бедните и всички останали в света по пътя към прогреса, който не зависи от изгорелия въглерод.

Всичко за конференцията за климата в Париж четете тук