Приличат ли си предложенията за реформи на Гърция от юни и от юли?

Предложенията за реформи на Гърция от тази седмица са поразително сходни с тези, които гръцките гласоподаватели отхвърлиха на референдума през миналата седмица. И все пак има няколко разлики между двете предложения, някои от тях по-съществени, други - не толкова. Bloomberg представи списък, който обобщава основните прилики и разлики между двете предложения.

Финансиране и дълг

Гърция иска тригодишни заеми за поне 53,5 млрд. евро, за да може да покрие финансовите си нужди между 2015 и 2018 г. Тя иска и преструктуриране и препрофилиране на дългосрочния си дълг до 2022 г.

Предишните предложения включваха петмесечно удължаване на съществуващата спасителна програма за заеми от 15,5 млрд. евро, но не и преструктуриране на дълга. Фискалните цели остават същите с първичен бюджетен излишък от 1%, 2%, 3% и 3,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) за четирите години между 2015 и 2018 г. въпреки признаците, че икономиката се е влошила в резултат на капиталовия контрол и банковата ваканция, продължила две седмици.

Данъчни реформи

С няколко изключения гръцкото правителство приема предложенията на кредиторите за размера на данък продажба и на корпоративния данък. Правителството възнамерява да премахне постепенно данъчните облекчения за островите до края на 2016 г. вместо това да се случи още сега, започвайки от островите с високи приходи, които са популярни туристически дестинации.

Гърция иска още хотелите да бъдат такусвани с ДДС от 13% вместо със стандартната ставка от 23%.

Новите ставки за хотелите и островите трябва да влязат в сила от октомври, а привилегията за островите да отпадне окончателно до края на 2016 г.

Пенсионни реформи

Правителството е съгласно с предложението на кредиторите да премахне обезщетенията за ранно пенсиониране и предвижда икономии в размер на 0,25-0,50% от БВП през 2015 г. и 1% от БВП през 2016 г., започвайки още от 1 юли и в съответствие с по-ранните искания. Атина предлага и клаузата за „нулев дефицит“ за допълнителните пенсионни фондове и такива с еднократно изплащане на суми да стартира от октомври вместо отсега.

Макар че правителството е съгласно да преустанови и допълнителната помощ за ниските пенсии още преди края на декември 2019 г., то иска да започне прекратяването ѝ едва от март 2016 г., а не отсега.

Фискални и структурни мерки

Гърция иска да повиши предварителните плащания на Данък общ доход (ДОД) по корпоративни доходи на 100% и постепенно по доходите от еднолични търговци до края на 2017 г. като част от мерките, целящи затваряне на вратичките за избягване плащането на данъци. Страната предлага и премахване на преференциалното данъчно третиране за земеделските производители преди края на 2017 г. Кредиторите искат тези мерки да бъдат приложени преди края на 2016 г.

Правителството явно преразглежда собствените си предишни предложения за съкращаване на военните разходи, предлагайки да ги намали със 100 млн. евро през 2015 г. и 200 млн. евро през 2016 г. По-рано то предложи редуцирането да бъде за 200 млн. евро през 2016 г. и 400 млн. евро през 2017 г. Кредиторите искат незабавно съкращаване на годишните военни разходи с 400 млн. евро.

Вместо това Гърция предлага да разшири прилагането на данък лукс не само върху развлекателните плавателни средства с дължина над 10 м., но и върху тези с дължина над 5 м.

Реформа в трудовия сектор

Правителството настоява на законодателни промени по колективните трудови договори през тази есен. Кредиторите не искат промени по вече договорената трудова рамка и изискват всички мерки първо да бъдат съгласувани с трите кредитни институции – Европейската централна банка (ЕЦБ), Международния валутен фонд (МВФ) и Европейския съюз (ЕС).

Приватизация

По този въпрос правителството явно е напълно съгласно с исканията на кредиторите всички договорени продажби на държавни активи да продължат, включително прехвърлянето на държавните дялове на Hellenic Telecommunication Organization SA към фонд за продажба на активи и продажбата на регионалните летища по вече договорени условия с венчър, воден от германския Fraport AG, кандидатът, спечелил търга при предишното правителство.

Всичко за кризата с Гърция четете тук!