Предложенията за реформи на Гърция от тази седмица са поразително сходни с тези, които гръцките гласоподаватели отхвърлиха на референдума през миналата седмица. И все пак има няколко разлики между двете предложения, някои от тях по-съществени, други - не толкова. Bloomberg представи списък, който обобщава основните прилики и разлики между двете предложения.
Финансиране и дълг
Гърция иска тригодишни заеми за поне 53,5 млрд. евро, за да може да покрие финансовите си нужди между 2015 и 2018 г. Тя иска и преструктуриране и препрофилиране на дългосрочния си дълг до 2022 г.
Предишните предложения включваха петмесечно удължаване на съществуващата спасителна програма за заеми от 15,5 млрд. евро, но не и преструктуриране на дълга. Фискалните цели остават същите с първичен бюджетен излишък от 1%, 2%, 3% и 3,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) за четирите години между 2015 и 2018 г. въпреки признаците, че икономиката се е влошила в резултат на капиталовия контрол и банковата ваканция, продължила две седмици.
Данъчни реформи
С няколко изключения гръцкото правителство приема предложенията на кредиторите за размера на данък продажба и на корпоративния данък. Правителството възнамерява да премахне постепенно данъчните облекчения за островите до края на 2016 г. вместо това да се случи още сега, започвайки от островите с високи приходи, които са популярни туристически дестинации.
Гърция иска още хотелите да бъдат такусвани с ДДС от 13% вместо със стандартната ставка от 23%.
Новите ставки за хотелите и островите трябва да влязат в сила от октомври, а привилегията за островите да отпадне окончателно до края на 2016 г.
Пенсионни реформи
Правителството е съгласно с предложението на кредиторите да премахне обезщетенията за ранно пенсиониране и предвижда икономии в размер на 0,25-0,50% от БВП през 2015 г. и 1% от БВП през 2016 г., започвайки още от 1 юли и в съответствие с по-ранните искания. Атина предлага и клаузата за „нулев дефицит“ за допълнителните пенсионни фондове и такива с еднократно изплащане на суми да стартира от октомври вместо отсега.
Макар че правителството е съгласно да преустанови и допълнителната помощ за ниските пенсии още преди края на декември 2019 г., то иска да започне прекратяването ѝ едва от март 2016 г., а не отсега.
Фискални и структурни мерки
Гърция иска да повиши предварителните плащания на Данък общ доход (ДОД) по корпоративни доходи на 100% и постепенно по доходите от еднолични търговци до края на 2017 г. като част от мерките, целящи затваряне на вратичките за избягване плащането на данъци. Страната предлага и премахване на преференциалното данъчно третиране за земеделските производители преди края на 2017 г. Кредиторите искат тези мерки да бъдат приложени преди края на 2016 г.
Правителството явно преразглежда собствените си предишни предложения за съкращаване на военните разходи, предлагайки да ги намали със 100 млн. евро през 2015 г. и 200 млн. евро през 2016 г. По-рано то предложи редуцирането да бъде за 200 млн. евро през 2016 г. и 400 млн. евро през 2017 г. Кредиторите искат незабавно съкращаване на годишните военни разходи с 400 млн. евро.
Вместо това Гърция предлага да разшири прилагането на данък лукс не само върху развлекателните плавателни средства с дължина над 10 м., но и върху тези с дължина над 5 м.
Реформа в трудовия сектор
Правителството настоява на законодателни промени по колективните трудови договори през тази есен. Кредиторите не искат промени по вече договорената трудова рамка и изискват всички мерки първо да бъдат съгласувани с трите кредитни институции – Европейската централна банка (ЕЦБ), Международния валутен фонд (МВФ) и Европейския съюз (ЕС).
Приватизация
По този въпрос правителството явно е напълно съгласно с исканията на кредиторите всички договорени продажби на държавни активи да продължат, включително прехвърлянето на държавните дялове на Hellenic Telecommunication Organization SA към фонд за продажба на активи и продажбата на регионалните летища по вече договорени условия с венчър, воден от германския Fraport AG, кандидатът, спечелил търга при предишното правителство.
Всичко за кризата с Гърция четете тук!
преди 9 години Предложението преди референдума и подписаното днес споразумение имат много близки неща, но и са много различни. Приликите са по линия на данъците, пенсионната реформа, рязането на военните разходи. Не съм сигурен имаше ли искане за промени в ГПК и закона за независимостта на статистиката им. Плявата, че трябва да транспонират няколко директиви няма какво да се коментира. Така или иначе това си е задължително за всички еврочленове. Разликите - специалния фонд и за какво ще се използват парите от него - 25 млрд (50%) за ЕСМ заради рекапитализацията на банките; 50% от останалите 50% - 50% от 25млрд (т.е. 12,5 млрд) отиват за погасяване главницата по досегашните дългове и постигането на по добро съотношение дълг/БВП и останалите 12,5 млрд са за инвестиции - първа голяма разлика. Втото - в следващия период 3 до 5 години - инвестиции по различни програми на стойност 35 млрд. Башка от това инвестиции по плана Юнкер. Правят и нов буфер 10-25 млрд за нова спешна рекапитализация на банките отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Темата е важна.Защото тази инфорвмация ще бъде скрита-покрита в Б-ия от пресата.Но гърците си го знаят. И не само те. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Скрихте темата,но искам да допълня предния си пост - нещо много важно:"отхвърленият план на кредиторите (от юни) е щял да доведе до отпускането само на ?7,2 млрд. за няколко месеца, а сега става въпрос за далеч по-голяма сума (53 млрд.) и договора е за 3г.http://***.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4865704 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години "драги ми невеж събеседнико"...Колега съфорумник, това че се зовеш Юрист, не ти дава право да се държиш надменно и непристойно. За това си има сайтове, където се псуват , чугунясват и соросоидстват. Освен като Юрист, като мислещ човек , как мислиш ,че ще гласуват балтийските държави - като самостоятелно мислене или като сателитно-подлагаческо? Гласуването ще е политическо и на лобита. Балтийците/както и България/ са под силното влияние на Отвъдокеания и ще гласуват "правилно". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години писах 2010год. на всички държ.институции да се криминализира сенч.икономика у нас и т.н. преди 2 месеца пак им писах - http://atanasio.blog.bg/drugi/2015/04/01/otvoreno-pismo-3.1350726Аз се занимавам с глобалните проблеми и под статията на амер.журналист Финиън Кънингъм съм обяснил всичко - коментар 4 - http://darikfinance.bg/***/116347#commentsЗащото Гърция е предвестник на това което очаква другите - ''Гръцките проблеми маскират нарастващите рискове в Италия и Франция - http://***.investor.bg/analizi/91/a/gryckite-problemi-maskirat-narastvashtite-riskove-v-italiia-i-franciia-197409/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години До 24 - "...Ципрас призна оня ден ,че има голяма несъбираемост на данъците и т.н. " Точно така! С това трябваше да започне гръцката оферта, ако наистина гърците иха искали да впечатлят еврозоната! Защото държавата не е физическо лице/ т.е. човек/, който да предложи наемния си труд на трудови пазар, в замяна на насрещното получаване на ен брой количество парични знаци. Много голяма част от приходите на една държава се формират от данъците на нейните граждани и за това въпроса за събираемостта на данъците е толкова важен. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Защото, драги ми невеж събеседнико, балтийските държави са част от еврозоната и гръцката оферта трябва да бъде одобрена от ВСИЧКИ държави от еврозоната- без изключение - за това. Какъв фактор в еврозоната е Ю.К., след като не членува в нея? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Ципрас призна оня ден ,че има голяма несъбираемост на данъците и т.н. Гърция е предвестник на това което очаква другите - ''Гръцките проблеми маскират нарастващите рискове в Италия и Франция - http://***.investor.bg/analizi/91/a/gryckite-problemi-maskirat-narastvashtite-riskove-v-italiia-i-franciia-197409/Обяснил съм подробно под статията на амер.журналист Финиън Кънингъм коментар 4 - http://darikfinance.bg/***/116347#comments ''Изглежда, че причината за системния хаос е кризата на главния модел в организирането на бизнеса капитализмът. Заради спада на печалбите в производствените сектори, капитализмът деградира от система, създаваща блага за човека, до системата за финансови залози.Той се превърна във форма на финансов паразитизъм, на валутни и фондови спекуланти, зад които стоят интересите на банките и фондовете, и чиито капиталови оценки са нереални. Финансовата система се отдели от истинския свят............. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години А ти защо мислиш че балтийските републики са някакъв фактор в Европа при положение, че всичките взети заедно са по-малко от България ?? Естония е държава с население колкото София, според теб колко силно и е лобито в ЕС ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години 17- "...Лихвата е доход а доходите в нормалните държави се облагат ..." Да сте чували, че "Не може да се събира и дължи лихва върху лихва"? Лихвата е акцесорно задължение, което възниква , защото е налице първоначално главно задължение- главницата по един дълг/ задължение. Липсва ли главното задължение, липсва и лихва.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар