Grexit ще има сериозни геостратегически последствия

В настоящия момент не е ясно как Гърция ще излезе от сегашния "дуел на волите" с Тройката по въпросите на техническия си дефолт, референдума и възможността да продължи на отдавнашната драма за спасителната помощ. Двете страни в този  дуел язвително се сочат с пръст, гръцките банки са затворени тази седмица, а логичното, но все така убягващо дипломатическо и икономическо разрешение на проблема чрез разумни преговори,  изглежда по-далечно от всякога. Като горд гръкоамериканец аз към натъжен от това положение, пише Джеймс Ставридис за Foreign Policy, цитиран от БТА.

Междувременно се смята, че референдумът от 5 юли е насрочен твърде прибързано и повечето гърци вероятно не са много наясно какви може да са последиците и не са сигурни как да гласуват.

Първата жертва на този процес изглежда е макроикономическата теория. На хоризонта застрашително се появиха апокалиптични  икономически сценарии - крах на гръцката икономика, омаломощаване, ако не и пълен крах на еврото, и мощно разклащане на целия Европейски проект.

Но в разгара на тази буря, свързана с гръцката икономическа и финансова криза, си струва да се замислим за  геостратегическите последствия от Grexit, за които почти не се говори.

Нека си го кажем открито: ако Гърция излезе с гръм и трясък от еврозоната, тя ще бъде една сърдита, разочарована и съсипана страна, която обаче ще продължи да бъде член на ЕС и на НАТО -  две организации, функциониращи на базата на консенсуса.

(Последното означава, че без единодушие между всички членове,  организацията не може да взема решения или до изпълнява ефикасно оперативните си функции.) Като бивш върховен главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО много пъти съм бил свидетел  как на мъчителни заседания се "изгражда" консенсус, как компромисите се постигат един по един.

Занапред една нежелаеща  да сътрудничи Гърция може отново и отново да спъва действията и на ЕС, и на НАТО, което ще им пречи да се движат напред. Това може да се прояви много скоро, например, при решаване  на въпросите за санкциите срещу Русия (която Гърция явно ухажва, за да получава подкрепа и финансиране - нещо съвсем логично).

Това лесно може да се отрази и на вземането на текущи управленски решения в ЕС по различни въпроси - като се почне от преговорите по Трансатлантическо търговско-инвестиционно партньорство и се стигне до селскостопанските субсидии, наплива  на бежанци през Средиземно море и т.н. Гърция може да стане проблемен и обструкционистки настроен "смутител на реда" в сложни преговори с участието на ЕС, като например усилията за сключване на ядрено споразумение с Иран. 

Една трудна като характер и объркана Гърция може да създава проблеми в европейските институции, но освен това гръцкият  дефолт и изхвърлянето от еврозоната почти сигурно ще тласнат гръцката икономика още повече по наклонената плоскост. Това не може да не се отрази и на сферата на сигурността, защото не знаем до каква степен гърците ще пожелаят или ще бъдат в състояние да участват в операциите на НАТО, в мисиите на ЕС, в  хуманитарни проекти, в спасяването на бежанци и в още много усилия, свързани със сигурността.

Това може да се отрази негативно на достъпа до гръцките бази - много от тях намиращи се на важни геостратегически места, като залива Суда на остров  Крит. Добре е да си спомним и за важното географско положение  на Гърция на морския фланг на НАТО във време на рязко нараснало  напрежение в Източното Средиземноморие.

Всъщност една прокудена от Европа Гърция неизбежно ще  започне да търси подкрепа и сътрудничество другаде. Такъв перспективен партньор, разбира се, много вероятно би била Русия. Много гърци хранят силни симпатии към Русия, която също е православна страна, особено що се отнася до положението в Украйна.

Ако Москва реши да помага икономически на Атина, дори символично, това още повече ще отдалечи Гърция от Западна  Европа. Друг вероятен приятел и партньор би била Сърбия, която има свои собствени проблеми с други балкански страни членки на  ЕС. Не може да се изключи и излизане на Гърция от ЕС и дори от  НАТО. Сред крайната левица в Гърция вече се чуват гласове за поемане на такъв курс.

Най-накрая, една озлобена и все по-слабо свързана с  традиционните европейски организации Гърция може да стане по-подозрителна и проблемна страна за най-близкото си географско обкръжение. Отказвайки се от активно членство в НАТО, тя по много по-различен начин би се отнасяла към Турция, би гледала по друг начин и на Балканите. Ако Гърция няма зад гърба си ЕС и НАТО, тя ще се чувства много по-несигурна в отношенията си с Турция - неин стар враг и източник на многобройни заговори.

Всичко това е мощен дестабилизиращ фактор.

Ще напусне ли Гърция ЕС или НАТО, ако излезе от еврозоната?  Вероятността за това е твърде малка - трезвото мислене навярно  ще надделее. Но не е и невъзможно, ако кризата се задълбочи, а емоциите и от двете страни продължават да се разгарят. Ако не бъде намерен компромис, ни очакват най-малкото бурни свади с много перипетии.

Какво трябва да се направи?

Като начало, нещата не бива да се оставят в ръцете на шефовете на централните банки. Те не са политици и не им се плаща, за да внимават за геостратегическите и политическите  последици от евентуален гръцки дефолт и излизане от еврозоната.

Ако говорим за мрачните прогнози, излизането на която и да е страна от ЕС или НАТО е просто "тера инкогнита" и би разтърсило из основи двете организации, като в същото време би отслабило силно целия Европейски проект.

Когато Тройката води по-нататъшни преговори, тя трябва да  има предвид ценността на гръцкото членство в ЕС и НАТО. Гръцките преговарящи поставят тези въпроси, но много участници от европейска страна игнорират аргументите им и се фокусират само  върху икономическата страна. Това е естествена реакция, но не е онзи всестранен подход, необходим, за да се вземат предвид всички възможни опции в условия на стрес и натиск.

Гърците, които са от другата страна на масата, също трябва да мислят и с геостратегически, и с икономически категории, оценявайки възможните опции и последствия. Суверенните държави трябва самостоятелно да взимат решения за бъдещето си. Въпреки всички емоции, свързани с предлаганите условия, част от пакета си остава запазването на членството в европейските организации, които играят фундаментална роля за мястото на Гърция в  следвоенния световен ред. Другите варианти - присъединяване на Гърция към руския Евразийски съюз, или просто необвързване, не са добри.

Няма лесен избор за която и да е от двете страни, но остава  известна надежда, че компромис може да бъде постигнат. За Европа е от фундаментално значение да задържи Гърция в своята орбита.

Гърците също така трябва да осъзнават колко ценно за тях е да  бъдат част от трансатлантическия свят. Тук играят големи стратегически залози и спасителният план за Гърция не е въпрос само на бизнес и икономика.

Всичко за кризата в Гърция четете тук!