Добрата новина е, че един евентуален гръцки фалит, който става все по-вероятен, след като гръцкият премиер Алексис Ципрас предизвикателно отхвърли последните предложения на кредиторите на Гърция като "абсурдни", вече не представлява сериозна заплаха за останалата част от Европа. Лошата новина е, че Ципрас очевидно не разбира това, пише в анализ за Project Syndicate Анатоли Калецки, главен икономист в Gavekal Dragonomics – компания за управление на активи със седалище в Хонконг.
Ципрас изглежда твърдо убеден, че Европа се нуждае спешно от Гърция така, както Гърция - от Европа. В това се състои истинската "абсурдност" на продължаващите преговори, а погрешната преценка на гръцкия премиер за неговата възможност за договаряне сега заплашва да доведе до катастрофа за страната или унижение за СИРИЗА, или и до двете.
Най-вероятно Ципрас ще се откаже от своите искания и ще приеме поставените от "Тройката" кредитори (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд) условия преди края на юни. Ако той не стори това, ЕЦБ ще сложи край на своята подкрепа за гръцката банкова система, а правителството ще свърши парите, с които трябва да погасява външния дълг, но, още по-драстично, с които да изплаща заплатите и пенсиите на гръцките граждани. Отрязана от всички външни източници на финансиране, Гърция ще се превърне в икономически парий, нещо като „Аржентина на Европа“, а СИРИЗА вероятно ще бъде отстранена от власт заради обществения натиск.
Подобно развитие би било още по-трагично, защото икономическият анализ, който е в основата на настояването на СИРИЗА за облекчаване на програмата за строги икономии, като цяло е правилен. Въпреки това вместо да се стреми силно към реалистично смекчаване на условията и отслабване на програмата на Тройката, Ципрас изгуби шест месеца в символични схватки по икономически неуместни теми, като трудовото законодателство, приватизацията и дори наименуването на Тройката (която сега се нарича „институциите“, б. ред.).
Чрез това провокативно поведение Гърция загуби потенциални съюзници в лицето на Франция и Италия. Дори по-лошо: загубеното заради политическото себеизразяване време бе пагубно за първичния бюджетен излишък, което бе коз на Ципрас в ранния етап на преговорите.
Сега Ципрас вярва, че държи в ръцете си друг коз: страха на Европа от гръцки фалит. Но тук става дума за поддържаната от неговия министър на финансите Янис Варуфакис илюзия. Като професор по теория на игрите Варуфакис се похвали наскоро в New York Times, че "ако падне, малката Гърция може да спъне целия финансов свят" и че неговият медиен образ на "ирационален глупак" работи за него, като плаши другите финансовите министри от ЕС.
Очевидно Варуфакис вярва, че неговото "дълбоко разбиране на теорията на игрите" предоставя на Гърция решаващо предимство в "сложната динамика на преговорите". В действителност обаче разиграваната в Европа игра прилича по-малко на шахмат и повече на играта „морски шах“, която обикновено завършва с равенство, но при която един погрешен ход значи сигурно поражение.
преди 9 години Да ти кажа честно - и сега не разбирам защо ни прецакаха руснаците . Няма логика в това - да загубят нещо за което драпат от столетия за някакви си въшливи 400-500 млн. усдта . Жалка работа отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Да, факт е, че дългът се натрупа панически в периода 1986-1988 г. за да се спасява зейналата дупка в бюджета вследствие внезапните "горбачовизми". Остави авантата с нефта - там цифрата не беше сериозна, но не фатална. Фатална се оказа отмяната на клиринговите разплащания за стратегическите стоки, в това число и нефта - *** с лекето на тиквата поиска да се разплащаме с долари, а нито те, нито ние бяхме готови! А бай Тошо на 12 конгрес на БКП доста се беше разкрачил за следващите две петилетки - то магистрали две, то Белене, то Червена могила, то метро в София, куп нови инвестиции във високи технологии... И изведнъж - за мустака! И тогава посегнаха към кредити и то от частни банки, защото само това беше възможно. Тогава се намъкна тук и онзи мошеник Максуел, ама се търсеха всякакви сламки, за да спасяват положението. Нито Белчо Белчев, нито Кирил Зарев, нито Иван Драгневски бяха ***, но нямаха за момента полезен ход... Та така... Но сега не пречи на разни мунчовци да клявкат! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години А бре, финансисте СкараМунчо, какво пише на документа на БНБ? Брутен външен дълг! Този, дето ми го цитираш от 1989 г. какъв е? Защо съм те пратил там да четеш за брутен, а не за номинален? Защото ти сравняваш брутен външен дълг на България през 1989 г.Ние като не разбираме от финанси, да не сме хванати с капан на Витоша?Понеже много ги разбирате финансите, вече пет лева не можете да изкарате, ако не ви даде некой от вънка! Икономика на еврофондове и кредити! И премятане на числа от едната дупка в другата! Иначе мнооооо ги разбираме финансите! Номинални, алабални... Дървени философи, е^ахте майката на държавата от много финансов мозък! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Както казах замервате се с различни числа . В случа Мави е по-прав до някъде доколкото държавният дълг до 89-та включваше в себе си и дългът на икономическите субекти ( предприятията ) . Естествено това е условно , както и в момента нивото на частният дълг е условно защото включва вътрешно финансиране на чуждите окмпании . Като цяло пак ще повторя че соца не беше кой знае колко задлъжнял - други бяха проблемите с дълга тогава - високото ниво на краткосрочни задължения както и липсата на доверие в кредиторите към държавата , не на последно място и разнопосочните и манипулативни сигнали който даваха на държавата ни от СССР . Като цяло един колега по долу го беше казал - две коренно различни икономики ( до 89-та и сега ) трудно може да бъдат сравнявани отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години http://***.minfin.bg/bg/statistics/1 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Забравих да цитирам от къде съм взел последната цифра за 2015 г . Към края на февруари 2015 г номиналният размер на държавния дълг възлиза на 10 652.3 млн. евро, от който 4307.7 млн. евро вътрешен и 6344.5 млн. евро външен. Дългът бележи увеличение в сравнение с края на предходния месец, възлизащо на 23.9 млн. евро, дължащо се на емитирането на съкровищни облигации на ДЦК на вътрешния пазар.В края на февруари съотношението държавен дълг/БВП е 25.3% (гра фика 26). Коефициентите на вътрешния и външния държавен дълг са съответно10.2% и 15.1%.file:///C:/Users/sneja/Downloads/_02_2015_DD.pdf_.pdf отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Вие въобще имате ли си идея за как какво точно сте дали линк. Ако искате да видите колко е външния държавен дълг посетете сайта на МФ, а не на БНБ. Номиналният размер на външния държавен дълг към края на декември 2014 г. възлиза на 7081.7 млн. евро, като бележи увеличение от 1502.1 млн. евро в сравнение с размера му към края на предходния месец, дължащо се основно на новопоетия външен държавен дълг. Към края на декември номиналният размер на държавния дълг възлиза на11 300.7 млн. евро, от който 4219.0 млн. евро вътрешен и 7081.7 млн. евро външен. Дългът бележи увеличение в сравнение с края на предходния месец, възлизащо на 1703.1 млн. евро, което се дължи главно на новопоетия външен държавен дълг и на емитирането на съкровищни бонове на ДЦК на вътрешния пазар. В края на декември съотношението държавен дълг/БВП е 27.1%.1989 г съотношението държавен дълг/БВП е близо 100%.По дифолт от постнатия по-горе лнк следва, че си нямате никакво понятие от финанси. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Ха ха уникална формулировка по добре не може да бъде казано адмираци за автора-искането на откуп", за да се предотврати самоубийствен атентат,Съмнявам се но ако наистина го направят ще бъдат в учебниците по история как се затрива държава.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Основният фактор, блокиращ сделката с кредиторите на Гърция, е разногласието между Европейският съюз и Международния валутен фонд", заяви гръцкият премиер Алексис Ципрас, цитиран от Reuters......Ципрас подкрепя идеята за преструктуриране на дълга чрез удължаването на сроковете за погасяване и намаляването на лихвените проценти и плащания според темповете на икономически растеж на страната.'' - http://darikfinance.bg/***/115685/%D6%E8%EF%F0%E0%F1+%F1%E5+%EE%EF%E8%F2%E0+%E4%E0+%F1%EA%E0%F0%E0+%C5%D1+%E8+%CC%C2%D4Не съм съгласен само с изречението '' и плащания според темповете на икономически растеж на страната.'' отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Е замервате се с различни числа :) . Факт че 10 мрд. усдта не са кой знае какво число ( д же мога да кажа че соца беше сравнително малко задлъжнял ) . *** проблем е че този дълг ( през 89-та ) беше изключително лошо ( некадърно) управляван и се оказа че всичкия ( 10 млрд усд ) са краткосрочен дълг . А както всеки грамотен счетоводител знае - една фирма , респективно държава фалира не заради нивото на общата си задлъжнялост , а заради нивото на краткосрочната си задлъжнялост ( има едни коефициенти за ликвидност дет в соца явно не са ги чели достатъчно ) отговор Сигнализирай за неуместен коментар