Заради едно значително събитие, което се състоя в същата седмица, в която бяха и гръцките избори, правилата на тази игра обаче са много по-прости, отколкото вярва Варуфакис. На 22 януари ЕЦБ взе строги мерки, с които да предпази еврозоната от евентуален гръцки фалит. С обявяването на мащабната програма за закупуване на обезпечени облигации, която е далеч по-обширна от количествените облекчения в САЩ, Великобритания и Япония, с оглед на обема на пазара на облигации в еврозоната, президентът на ЕЦБ Марио Драги построи една отдавна необходима непробиваема защитна стена, за да предпази паричния съюз от евентуален финансов срив в стила на краха на Lehman Brothers.
Новооткритата способност на ЕЦБ да печата неограничено пари, за да подкрепя банки и правителства, по същество сви риска от зараза от Гърция до нулата. Това представлява дълбока промяна в европейския финансов свят, който гръцките политици и много икономически анализатори все още не разбират.
Преди това решение на ЕЦБ опасността от зараза от Гърция бе реална заплаха. В случай на кредитно неизпълнение от страна на Гърция или на опит на правителството да се откаже от еврото, гръцките банки ще се сринат, а онези гърци, които все още не са изкарали парите си извън страната, ще са изправени пред загуба на спестяванията си, какъвто бе случаят през 2013 г. в Кипър. Депозантите в други изпитващи трудности страни от еврозоната, като Португалия и Испания, се опасяват от подобни загуби и депозираха парите си в банки в Германия или Австрия.
Вследствие на това цените на облигациите в тези страни биха се сринали, лихвите биха се покачили силно, а банките биха били застрашени от срив. Ако опасността от зараза бе увеличена, следващата страна, вероятно Португалия, нямаше да е в състояние да подкрепи банковата си система и да плаща дълговете си. В най-лошия случай, следвайки Гърция, страната щеше се откаже от еврото.
Преди януари такава поредица от събития беше доста вероятна, но програмата за закупуване на обезпечени облигации на ЕЦБ сложи край на процеса на заразяване. Ако притежателите на португалски облигации в случай на гръцки фалит сега са предупредени за опасността, ЕЦБ може просто да започне да купува повече облигации. Като се има предвид неограничената покупателна способност, банката може да пребори натиска за продажба на всеки пазар и във всеки обем.
Ако депозантите в португалските банки започнат да трансферират парите си в Германия, ЕЦБ може да върне парите в Португалия чрез междубанкови трансфери. Възможността да се връщат обратно парите е неограничена, докато португалските банки останат платежоспособни. А те ще са такива, докато ЕЦБ продължава да купува португалските облигации.
Иначе казано – благодарение на програмата за закупуване на обезпечени облигации ЕЦБ се превърна от пасивен, парализиран от остарели легалистични ограничения на Договора от Маастрихт наблюдател на еврокризата в истински кредитор от последна инстанция. Подобно на Федералния резерв на САЩ, Централната банка на Япония и Банката на Англия, сега ЕЦБ има възможност да монетаризира държавния дълг и по този начин е в състояние да защити еврозоната срещу финансовата зараза.
За съжаление на Гърция обаче правителството на Ципрас не разбира това. Гръцките политици, които считат възможността за зараза за свой силен коз, трябва да имат предвид времевото съвпадение между гръцките избори и програмата за закупуване на обезпечени облигации на ЕЦБ и да си направят очевидните изводи. Тази нова стратегия на ЕЦБ има за цел да защитава еврото срещу последствията от излизане от еврозоната или гръцки фалит.
Най-новата гръцка стратегия в преговорите предвижда искането на „откуп, за да се предотврати на практика едно самоубийство. Такова изнудване може да сработи при атентатори самоубийци. Но Гърция държи пистолета на собственото си слепоочие и Европа не трябва да се интересува прекалено много за това дали Атина ще дръпне спусъка", заключава Калецки.
преди 9 години Така е (говоря за съотношение). Даже никога не сме имали дълг/БВП колкото е примерно сегашния на Италия и Португалия. Гърция никога няма да си върне целия дълг и кредиторите това много добре го знаят. Проблема е, че без структурни реформи в Гърция, няма шанс да връщат даже и половината си дълг. За това и кредиторите искат първо реформи, а след това и да не искат ще трябва да подрежат наново дълга на Гърция. Последните пет години го показаха без сериозни реформи и само с намаляване на дългът не става. Три години след подрязването преди 5 години бяха по-зле от първоначалния момент. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Гърция може да си върне дълга , въпросът е че не иска . И ако искаме да бъдем максимално точни в това има някаква логика - защото ако ЕС е съюз от държавен тип а не просто митнически съюз то задължително следва да има трансфери от богатите към бедните райони ( в стил САЩ , Русия , Китай и т.н ) . Та тук въпросът е доста по сложен - какво е ЕС ? Митнически съюз или Държавно формирование ? И ако се отговори на тоя въпрос идва и отговора на въпроса заеми към Гърция ( и България както и целия юг ) трансфери ли трябва да бъдат или заеми ? Според мен трудността на отговора предполага и защо няма решаване на кризата до момента отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Никой никога не е спорил за числата който постваш - те са ясни общо взето ( въпреки че както се оказа има доста чувствителен размер на квази държавен дълг - НЕК , КТБ и не се знае колко още , който ти удобно за теб не споменаваш) Аз и Мави се опитва ме да ти кажем , че да се сравнява задлъжнялостта на държава сега с тази от соца е меко казано смешно по много причини и ако все пак търсим някакво сравнение е добре да се ползва статистиката на БНБ ( за външните дългове на икономиката ) а не тази на МФ.Защото ако разбираш от финанси ( както твърдиш) трябва да знаеш, че основно правило в сравнителния анализ е два показателя да бъдат сравними ако разбира се искаш този анализ да е поне приблизително точен отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години И да уточня защо като се гледа кредитна задлъжнялост не е важно точно колко е големината на дълга, а е много по важно съотношението дълг/доход.Представете си, че имате две фирми "А" и "Б"Фирма "А" има 100 000 лв. дълг, фирма "Б" има 1 000 000 лв., но това поднесено по този начин не дава никаква информация коя фирма може да си обслужва кредитите. Но ако знаете, че фирма "А" има печалба (преди да си плати вноските по кредита) 5 000 лв за годината, а фирма "Б" има 10 000 000 лв печалба (..) за годината ви е пределно ясно, че много е вероятно фирма "А" да не може да си обслужва кредитите нищо, че има много по-малко дългове. За това и винаги се гледа съотношение, а не само големината на дълга. Още един пример *** има 0 лв кредит и 0 лева доход, съотношението му е 0. Аз имам 100 лв. кредит и 1 000 лв. доход съотношението ми е 10%. Но независимо, че *** има 0%, никой няма да му даде кредит защото и при 1 лв. кредит той става невъзвращаем (защото няма доходи). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Към края на всяка година по данни на МФ това е целия държавен дълг (вътрешен и външен).2000 г. 20 616 - 10543 в евро (държавен дълг/БВП) - 80.6%2001 г. - 10612 в евро (73.6%)2002 г. 9295.4 млн. евро (49.5%)2003 г. 8441.3 млн. евро (47.8%)2004 г. 7954.3 млн. евро (40.9%)2005 г. 6844.4 млн. евро (32.4%)2006 г. 6199.9 млн. евро (25.6%)2007 г. 5709.7 млн. евро (21.8%)2008 г. 4841.6 млн. евро (14.3%)Това са годините в които България е имала излишъци и отговаря на въпроса на питащия дали може да се връща дълг "чрез повишаване на конкурентноспособноста си, излишъци" отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Хайде да видим малко цифри, че нещо смесвате нещата.Първо да видим хронологията на въпроса който вече се забрави.@unicornblade "Някой знае ли държава, която да е теглила валутен дълг и да го е изплатила чрез повишаване на конкурентноспособноста си, излишъци и пр."Двама писали след него дадоха пример с България, а вие им се подиграхте и поискахте някакви цифри в подкрепа на твърдението им.Ще ви дам няколко цифри, че със стабилизация и излишъци може да се намали задлъжнялост, като няма да ползвам 1989 година, че изглежда много ви боли за тази година. Може да си я коментирате и интерпретирате както си искате. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Брутният външен дълг през 1989 г. е 11 млрд. долара, а през 2015 г. е 40 млрд. евро! Опитваш се да хитрееш, защото през 1989 г. цялата икономика е държавна и затова целият дълг се пише "държавен", а сега можеш да шикалкавиш само с дълговете на правителството, а частният сектор си го пускаш у левия крачол, щото защото...! Много прфесионално - финансистки подход! Това обаче не променя факта, че българската икономика не само, че не е изплатила задълженията си, откъдето тръгна дискусията, а ги е учетворила, без никакъв шанс някога да ги върне! А ти си ги разнасяй както искаш по финансовите ведомости. Нали целта е да правите димна завеса, то за друго и не ставате, финансисте! Финансисти, икономисти и юристи се прескачате и плещите, ама икономиката иска производство на стоки и услуги, а не жонглиране с цифри! Та така... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Дереджето ни не е резултат от писането на разни киселяци и други по форумите, а от действията на имащи се за големи финансисти и икономисти тапигьози като теб! Колкото и да жонглираш с финансови алабалистики и се надуваш с професионална лексика, изобщо не променяш факта, че се опитваш с говняна пръчка огън да палиш! Само пуши и смърди - това се случва и с държавата ни!Аз вече 25 години управлявам една фирма и покрай нея още две. Справям се някак. Не се бутам да управлявам държавата. Само й давам пари. Такива *** като теб обаче се дуят и по форуми, и по телевизии, и във властта се бутат и дажеэуспяват да се доредят да управляват. Да управляваш обаче не е като да плещиш професионално и да обличаш фактите с шарени думички, за да си приписваш някаква компетентност! Затова и сме на изчезване! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години "А бре, финансисте СкараМунчо, какво пише на документа на БНБ? Брутен външен дълг!"Няма как да обясниш на пълна невежа елементарни неща свързани с финанси. Това което сте дали препратка към него не е държавен дълг. В крайна сметка то за това сме на това дередже, защото е пълно с киселяци които пишат по форумите за неща от които нищо не разбират."Ние като не разбираме от финанси, да не сме хванати с капан на Витоша?"Хал хабер си нямате понятие от финанси. В 35 коментар на @comet e дал към статистиката линк в който във втората таблица е има точно БРУТЕН ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ НА БЪЛГАРИЯ. Прегледайте го и ще разберете колко далече е препратката от вас. И в брутния държавен дълг е включен не само външния но и вътрешния.http://***.nsi.bg/bg/content/11476/%D0%B1%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3Методологията по която се обявява държавния дълг на сайта на МФ е същата по която се прави и в останалите страни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Да и аз намирам тази логика, за най-правдоподобна. Вкл. съм чувал за препратките персонално към Андропов (за което няма как да взема отношение, така или иначе е било), но на онзи (горбачов), на челото му беше написано, че нищо не е в състояние да ръководи, а него го водят на къс повод. отговор Сигнализирай за неуместен коментар