Самоубийството на Гърция

Заради едно значително събитие, което се състоя в същата седмица, в която бяха и гръцките избори, правилата на тази игра обаче са много по-прости, отколкото вярва Варуфакис. На 22 януари ЕЦБ взе строги мерки, с които да предпази еврозоната от евентуален гръцки фалит. С обявяването на мащабната програма за закупуване на обезпечени облигации, която е далеч по-обширна от количествените облекчения в САЩ, Великобритания и Япония, с оглед на обема на пазара на облигации в еврозоната, президентът на ЕЦБ Марио Драги построи една отдавна необходима непробиваема защитна стена, за да предпази паричния съюз от евентуален финансов срив в стила на краха на Lehman Brothers.

Новооткритата способност на ЕЦБ да печата неограничено пари, за да подкрепя банки и правителства, по същество сви риска от зараза от Гърция до нулата. Това представлява дълбока промяна в европейския финансов свят, който гръцките политици и много икономически анализатори все още не разбират.

Преди това решение на ЕЦБ опасността от зараза от Гърция бе реална заплаха. В случай на кредитно неизпълнение от страна на Гърция или на опит на правителството да се откаже от еврото, гръцките банки ще се сринат, а онези гърци, които все още не са изкарали парите си извън страната, ще са изправени пред загуба на спестяванията си, какъвто бе случаят през 2013 г. в Кипър. Депозантите в други изпитващи трудности страни от еврозоната, като Португалия и Испания, се опасяват от подобни загуби и депозираха парите си в банки в Германия или Австрия.

Вследствие на това цените на облигациите в тези страни биха се сринали, лихвите биха се покачили силно, а банките биха били застрашени от срив. Ако опасността от зараза бе увеличена, следващата страна, вероятно Португалия, нямаше да е в състояние да подкрепи банковата си система и да плаща дълговете си. В най-лошия случай, следвайки Гърция, страната щеше се откаже от еврото.

Преди януари такава поредица от събития беше доста вероятна, но програмата за закупуване на обезпечени облигации на ЕЦБ сложи край на процеса на заразяване. Ако притежателите на португалски облигации в случай на гръцки фалит сега са предупредени за опасността, ЕЦБ може просто да започне да купува повече облигации. Като се има предвид неограничената покупателна способност, банката може да пребори натиска за продажба на всеки пазар и във всеки обем.

Ако депозантите в португалските банки започнат да трансферират парите си в Германия, ЕЦБ може да върне парите в Португалия чрез междубанкови трансфери. Възможността да се връщат обратно парите е неограничена, докато португалските банки останат платежоспособни. А те ще са такива, докато ЕЦБ продължава да купува португалските облигации.  

Иначе казано – благодарение на програмата за закупуване на обезпечени облигации ЕЦБ се превърна от пасивен, парализиран от остарели легалистични ограничения на Договора от Маастрихт наблюдател на еврокризата в истински кредитор от последна инстанция. Подобно на Федералния резерв на САЩ, Централната банка на Япония и Банката на Англия, сега ЕЦБ има възможност да монетаризира държавния дълг и по този начин е в състояние да защити еврозоната срещу финансовата зараза.

За съжаление на Гърция обаче правителството на Ципрас не разбира това. Гръцките политици, които считат възможността за зараза за свой силен коз, трябва да имат предвид времевото съвпадение между гръцките избори и програмата за закупуване на обезпечени облигации на ЕЦБ и да си направят очевидните изводи. Тази нова стратегия на ЕЦБ има за цел да защитава еврото срещу последствията от излизане от еврозоната или гръцки фалит.

Най-новата гръцка стратегия в преговорите предвижда искането на „откуп, за да се предотврати на практика едно самоубийство. Такова изнудване може да сработи при атентатори самоубийци. Но Гърция държи пистолета на собственото си слепоочие и Европа не трябва да се интересува прекалено много за това дали Атина ще дръпне спусъка", заключава Калецки.