Митове и реалности за "Турски поток"

На 1 декември руският президент Владимир Путин коментира след среща с турския си колега Реджеп Тайп Ердоган, че ще сложи край на проекта „Южен поток“, който трябваше да пренася руски природен газ, заобикаляйки Украйна. Изложените мотиви тогава бяха нежеланието на България да разреши реализацията на проекта.

И за първи път тогава Путин спомена за възможен нов поток – този път „Турски“. На пръв поглед изглежда, че с новия проект Москва ще предаде кранчето на Турция – плановете предвиждат трасето на новия газопровод да минава по дъното на Черно море, през територията на Турция и да се влее в газов хъб в близост до гръцката граница. Именно оттам европейските клиенти ще купуват руски газ.

Европа е един от важните пазари за Русия по отношение на износа на природен газ – по първоначални данни през 2014 година към клиентите от Стария континент са заминали малко над 161 млрд. куб. метра руски природен газ. В същото време „обръщането на Изток“, или изграждането на разширението на „Силата на Сибир“ ще осигури продажбата на 38 млрд. куб. метра годишно на Китай.

От тази гледна точка едва ли „Газпром“ иска да загуби Европа и „Турски поток“ изглежда вариант за запазване на доставките. От друга страна обаче газовите въпроси винаги са били един от инструментите за прокарването на руската политика на Стария континент. Затова и, на базата на публичните факти, трудно може да се повярва, че Русия ще отстъпи на Турция своите газови интереси.

Но дали в своето изказване в Анкара Путин не забрави продължаващите икономически санкции срещу Русия, намаляващата печалба на „Газпром“ и други негативни фактори, които биха направили „Турски поток“ прекалено скъп проект за реализация точно в този момент?

Едва ли, но финансовата страна на въпроса виси със страшна сила. Още в началото на октомври от „Газпром“ признаха, че санкциите ще оскъпят виталния тогава проект „Южен поток“ със 7,5 млрд. евро до 23,5 млрд. евро.

Плановете за изграждане на „Южен поток“ предвиждаха „Газпром“ да използва собствени средства, които да бъдат възстановени от транзитните такси. Собствените средства в условията на кризата, обхванала Русия, и ограниченията за използване на европейските капиталови пазари, изглеждат голям лукс за „Газпром“ днес. Паралелно компанията записва загуба след загуба във финансовите си отчети и вече съобщи за намаляване на капиталовите си разходи с 8 млрд. долара. 

На този етап руската Сбербанк изрази своето желание да финансира проекта, но тази банка е в европейския списък със санкционираните корпорации на Русия. Допълнително и Русия, и Турция вече разчертаха маршрута на „Турски поток“ по дъното на Черно море, а традиционно за руските проекти финансовият план е някъде в неясните моменти.

„Газпром“ разчиташе още и че ще получи аванс от китайската газова компания CNPC за строежа на разширението на „Силата на Сибир“. Китайската компания обаче не се съгласи на този вариант и очакваните 25 млрд. долара няма да бъдат преведени. 

И така – един от най-важните моменти във всяко бизнес начинание – финансовият, по отношение на „Турски поток“ остава в сферата на вероятностите. Подобно всъщност е положението и за „Южен поток“.

В допълнение за реализацията на който и да е от двата проекта - „Южен поток“ по европейските правила или „Турски поток“ по сегашните договорки, Русия губи част от силата си на европейския газов пазар и вероятно тепърва ще сме свидетели на стъпките на Москва от една страна да запази своите лостове, а от друга – да не загуби важни пазари.

Турция от друга страна може да лавира - освен "Турски поток" (ако бъде реализиран), през територията на страната ще премине друг газопровод с европейско значение - TANAP.