Джон Мюлбауър: Европа се нуждае от количествени улеснения за хората

Очевидно ЕЦБ трябва да разработи стратегия, която да работи в уникалната система на еврозоната, вместо сляпо да повтаря стъпките на Фед. Тази стратегия трябва да се основава на твърдението на Фридман, че „парите от хеликоптера“ – печатане на големи суми пари и разпределянето им сред населението, винаги могат да стимулират икономиката и да се преборят с дефлацията. За бъде максимален ефектът от мярката обаче, ЕЦБ трябва да намери начин за справедливо разпределяне на стимулите.

Едно от простите решения е парите да бъдат прехвърлени на правителствата, които да решат кой ще е най-добрият начин да ги похарчат в своите страни. Регламентираната забрана на еврозоната ЕЦБ да се използва за финансиране на правителствени разходи обаче възпрепятства този подход.

Имайки това предвид, един по-осъществим вариант би бил да се предоставят на всички работници и пенсионери номера на социални осигуровки с пари от ЕЦБ, за чието разпределение правителствата ще имат съвсем малка роля.

Друга алтернатива е да се изпозват избирателните списъци, които ЕЦБ може да използва, независимо от правителствата. От близо 275-те млн. пълнолетни с номера на социални осигуровки, близо 90% присъстват в избирателните списъци. Изхождайки от опита на САЩ през 2001 г., когато облекчение в размер на 300 долара на човек върху социалното осигуряване насърчи разходите с около 25% от общата сума на стимулите, може да се очаква, че стимул в размер на 500 евро от ЕЦБ ще увеличи потребителските разходи с около 34 млрд. долара, или 1,4% от брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната. Допълнителните данъчни приходи от своя страна биха намалили бюджетните дефиците на страните значително.

Освен да извади икономиката на еврозоната от блатото на дефлацията, подобна инициатива би донесла и големи политически ползи, като ще успокои негодуванието срещу европейските институции, най-вече в затруднените страни като Гърция и Португалия, където едни допълнителни 500 евро биха имали особено голям ефект върху потреблението. По този начин ЕЦБ би могла да докаже на недоволните граждани и инвеститори, че е сериозна в намеренията си за постигане на целевата инфлация, като дори би могла да допринесе за сдържането на подема на националистическите партии в Европа.

Със сигурност някои страни, като Германия, вероятно ще се противопоставят на този подход, изтъквайки агрументи като предпазливост и отговорност. Факт е обаче, че „парите от хеликоптера“ биха проработили и освен това не противоречат на европейското законодателство.

След години на икономии, вътрешни борби и безработица е време за въвеждането на програма за количествени улеснения, обслужваща нуждите на Европа, призовава Мюлбауър.