Развиващите се пазари от своя страна имат склонността да търсят съперничеството или поне автономия, корените на което може би следва да търсим в така наречената „психология на растежа“. Те обаче знаят, че прекалено агресивен подход спрямо САЩ би застрашил техните глобални икономически интереси и свободното придвижване на стоките им по морските и въздушните пътища.
Това важи в особена степен за Китай, защото нейната вътрешна стабилност и външно влияние зависят до голяма степен от способността й да поддържа силен икономически растеж, което изисква все по-голям ръст на вноса на енергийни и други природни ресурси.
За да си осигури безпрепятствен достъп до тях, Китай има нужда от стабилност в страните, от които ги получава, както и на пазарите, в които може да инвестира, и в коридорите, които я свързват с доставчиците ѝ. А възможността на Китай да си осигури тези условия е силно ограничена (в Персийския залив например) и силно зависима от американските военни сили.
Накратко, намирането на баланса между порива за съперничество и този на въздържание е най-важното нещо в съвременната външна политика. А засега световният баланс накланя везните към въздържанието.
Разбира се, САЩ непременно ще се изправят срещу нови предизвикателства, всички от които можем да видим в Украйна. Държавите ще бъдат поставени на кръстопът дали да поддържат връзките си със САЩ, или да създадат нови такива с Китай. Сложната глобална система, в която са вплетени американските интереси, ще тества способностите на американската дипломация.
Може би най-големите трудности ще дойдат от вероятността развиващите се икономики да предпочетат самостоятелност вместо съюз. Китай и Индия може и да не са доволни от руските действия в Украйна, но нито една от развиващите се страни не си позволи да гласува срещу Русия на Общото събрание на ООН. Единствено Китай зае най-твърда позиция, като се въздържа в Съвета за сигурност. Развиващите се държави не застават зад Русия, но и не подкрепят Запада в опитите му да я изолира.
В края на краищата, естествената еволюция на света подчертава най-важното предимство на САЩ – възможността им да създават широки и разнородни коалиции. Броят на съюзите и връзките, които те са изградили, включително с някои от надигащите се сили, далеч надхвърля този на която и да е друга световна сила.
Няма съмнение, че САЩ вече не са неоспоримата сила, която бяха в края на Студената война, но засега те остават на водаческото място.
преди 10 години Който успява да създава технологиите управлява света . А технологиите се правят от умните хора . Кой купува почти всички умни хора ? Ето ти и отговора как и защо САЩ в средно срочен план ще останат водещи в света отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години така погледнато същото важи и за икономиките на САЩ и ЕС и на ЕС и Русия. И кво правим тогава? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Наскоро един колега беше написал много готин коментар че икономиките на САЩ и Китай вече са толкова обвързани че скоро няма да може да се направи разлика между тях отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години да, ама в тия процеси не става смяната за няколко месеца отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Хм, лидери!Освен долари, нещо друго изнасят ли? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години трендовете са непостоянни - нали знаеш :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Непримиримостта на Русия и Китай осуети опитите на САЩ да намерят дипломатическо решение на ситуацията в Сирия.дипломатическо? Нещо ми се объркаха понятиятаИ друго-много ясно, че са световен лидер, ама тренда е важен...трендаааа! отговор Сигнализирай за неуместен коментар