IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Каква е цената на неравенството?

Никога няма да създадем система, при която да има пълно равенство на шансовете, но поне можем да създадем повече равенство на шансовете, пише Джоузеф Стиглиц

15:45 | 23.03.14 г. 22
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Каква е цената на неравенството?

 

Пазарен фундаменталист или не?

Във втора глава Джоузеф Стиглиц пише за търсенето на рента. Изхождайки от нея, авторът може да се оприличи на пълната противоположност на пазарен фундаменталист. В книгата той отправя доста критики към държавата, освен към пазарните провали, при които трябва да има държавна намеса – колко адекватно трябва да се намесва държавата и да вижда такива пропуски.

В тази глава той твърди, че начинът, по който природните богатства се отдават на концесия, е неправилен. Той предлага да се използва принципът на аукционите. Крайностите, които е описал, валидни за американското общество, може би са дори по-невалидни и за нашето. Там разслоението е много по-силно.

Как днешното разделено общество застрашава бъдещето ни? Този контраст, това неравенство е причина за провали, за неуспехи в какви ли не посоки. Проблемът за разпределението на богатството на пръв поглед е социален и икономически. Но той повдига много ключови въпроси – защо, например, е заплашена демокрацията? Пазарът се деформира и не се стимулира ефективността. А именно конкуренцията и справедливостта са свещени в Америка.

Дори вече „американската мечта“ се разбива, тя може да се превърне в мит. Според него американската мечта до някаква степен вече е мит, защото неравенството я разрушава. „Имаме ли средна класа?“, дори пита Нобеловият лауреат. Ако това се отрече за САЩ, то какво остава за България?

Стиглиц казва, че брутният вътрешен продукт, падащ се на глава на населението, като един универсален измерител за напредъка на държавите, не е добър и не казва всичко. Той разглежда въпроса по-широко – какво е разслоението и какви са последиците от това. Един от примерите в книгата е свързан с това каква е съдбата на едно дете от бедно семейство и какво е бъдещето на едно дете от богато семейство, което отива в елитно училище. Бедното дете много рядко може да тръгне нагоре.

Стиглиц пише и за теориите на просмукването и процеждането, т.нар. Trickle-down. Един вид е добре богатите да станат по-богати, богатството да се концентрира при тях, защото по-естествено то ще слезе към по-бедните. Така от възхода на по-богатите всички ще имат полза. Като цяло гледната точка не е лишена от смисъл. Много малка част от хората поемат риск да направят нещо – да създадат предприятие, нови продукти, да наемат хора, които да работят. Т.е. държавата трябва да стимулира тези малцина, които ще раздават доходи и в това се състои процеждането.

Стиглиц възразява много аргументирано защо всъщност това не става. Защо? Защото политическият процес влияе върху законодателството и правилата. Той влияе върху функционирането на пазара, на конкуренцията, на рентата, монополите, картелите. Това просмукване надолу всъщност не се случва. Малцина богати всъщност са станали богати заради интелекта си и заради това, което могат. Често богатството обаче бива придобито и по престъпен начин.

За да тръгнат нещата отдолу нагоре, Стиглиц предлага данъчни промени. Той е твърдо „За“ прогресивното данъчно облагане. Той казва, че, ако данъците се намалят за по-бедните, ефектът би бил по-голям, защото богатите спестяват. Бедният харчи 100% от своя доход и реално той няма какво да спестява. По този начин счита, че в по-голяма степен би се стимулирало потреблението.

Стиглиц критикува, че не се прави много, за да се усъвършенстват технологиите, за да може по-малко да се замърсява. Поради тази причина той предлага идеята за създаване на т.нар. „зелена сметка на БВП“. В нея би следвало да се отчитат разходите, които причинява замърсяването. Стремейки се да извлечем печалба от всичко, явно вървим към един „див“ капитализъм, а на подобни проблеми не се обръща огромно внимание.

Автори като него понякога се оприличават на автори с уклон към социализъм. Но да се квалифицират автори като него като „ляв“ или „десен“ е опростяване, което е недопустимо. Политиците не бива да злоупотребяват с това, както се прави с Кейнс и с неговата теория за капитализма. Стиглиц не бива да бъде причисляван към тях - той е над тези неща.

В „Цената на неравенството“ той говори с много критики за финансовия сектор. Спира се на влиянието на политическия процес върху регулациите, които в края на краищата създават правилата и когато те се спазват, тогава пазарът е ефективен. Ако трябва да търсим аналог с България – това е много силно да се каже.

Каква трябва да бъде ролята на държавата? Колко точно държава? До каква степен трябва да се намесва тя, за да се разреши проблемът с неравенството?

В това отношение Стиглиц критикува освен търсенето на рента и субсидиите. Той дава пример с американската програма Medicare, която дава адекватно здравеопазване за възрастните хора. Проблем обаче е, че за лекарствата, които държавата доставя не може да се договаря. А трябва да бъде точно обратното – защото държавата се явява също голям потребител. Примерът му за субсидиите е свързан добри практики в Бразилия.

Препоръката на Стиглиц е едновременно да се увеличат данъците и разходите така, че текущият дефицит да остане непроменен. Той представя примери с мултипликатори, които измерват къде ефектът върху БВП би бил най-голям. Например - в кой сектор единица разход би увеличила с определен размер БВП. Ако отражението върху БВП е по-голямо, то според него е добре да се правят разходи в тази насока. Същото се отнася и за данъците – той говори за това при какви нива на доход е добре данъците да се увеличават.

 

Последна актуализация: 02:09 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

12
rate up comment 11 rate down comment 1
misanthrope
преди 10 години
между другото, звучиш като Вапцаров :)"Ще им кажем Така ще вървите, и те ще тръгнат така" Моята вяра, че утре ще бъде, животът по-хубав, животът по-мъдър":) Даааа, младежта е наивна. Някой беше казал, че ако на 20 не си социалист, значи нямаш сърцеАко на 40 още си социалист, значи нямаш акъл :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 12 rate down comment 1
misanthrope
преди 10 години
:) Кое да пребориш? Ти мое ли да спреш гората а съ разлиства? Човека ти е написал там за естествения подбор. Кога ще спре вълка да яде зайци? Кога ще спрат зайците да се размножават? Всеки хваща каквото може най-добре и гледа да оцелее. Един краде, друг убива (законно или незаконно) трети печата пари, четвърти се снишава и ограничава.. кой как може се бори за надмощие. Когато някой спечели голямо надмощие по правилата (създадени от него), правилата се променят от останалите със сила, но силата може само да разрушава. После почва нов градеж на нови правила, защото трябва да се гради, разрушаването не води до благоденствие и така вече поне 5000 години
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 11 rate down comment 1
Mesoiadess
преди 10 години
Ако имаме силата да преборим неравенството ще имаме силата и да си оправим държавата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 19 rate down comment 1
misanthrope
преди 10 години
Много е забавно, как елементарно ви се струва всичко. Ще бъдат национализирани и ще потече мед и масло :) Е нали ги национализираха на 9.9.1944? Що не потече? Че те и сега супербогатите не притежават това, което ги прави богати. Да не мислиш, че най-богатия - Бил притежава 100% от Microsoft? или че оня старец Сорос притежава там какъв беше инвестмънт фунд? :D И да ги национализират, ще им турнат по един шеф, който ще богатее от нещо, което дори не е и създал. Кой ви каза, че държавата е справедлива? Нали и нея я управляват хора и то най-лицемерните и безскруполните
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 22 rate down comment 1
misanthrope
преди 10 години
Хе хе , нобеловият лауреат е написал цяла книга, за това, което един рапър е казал на 2 редаPower in the moneyMoney in the power,Minute after minuteHour after hour :)Историята ясно показва какво се случва при натрупване на неравенство - революции и/или войни. Още навремето ни разправяха за преразпределението на благата, само че не е преразпределение, а зануляване. Т.е. не се преразпределя това, което имат богатите, а се разрушава и почваме от началоИ ТЕ ТАКА!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 14 rate down comment 2
nobel
преди 10 години
Че естественият подбор е основата на всичко в природата е една от многото фундаментални заблуди. Механичното пренасяне на теории от една наука в друга говори най-вече за липса на въображение у плагиатстващите. Да не говорим, че дори от гледна точка на биологията Дарвиновата теория си остава само теория, която не е всеобхватна и не обяснява много неща. За разлика от икономиката в природата има равновесие от стотици милиони години. А в нашето общество кризите следват през няколко десетилетия. В природата никога не е имало световни войни и масово изтребване на себеподобни. Само през 20-и век човечеството преживя две такива и никак не е изключено да има и трета. Докато в природата всичко е насочено към запазване на равновесието независимо от обстоятелствата - при нас е точно обратно. Сами си създаваме проблеми без да има обективна нужда от това.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 11 rate down comment 5
iivanoff
преди 10 години
Да де :))))))))))))))))) - искаш да кажеш, че Кризата (като част от живота) се балансира естествено със сриФФ на цената на имотите и фалит на маймуните естествено (1), въпреки манипулацията на паричното предлагане - предизвикано от определени "хора" и създаващо Кризата (2)!Та да стигнем до гениалното: "Животът е това което се случва (1),докато Стиглиц и други се опитват да управляват нещата (2)!":)))))))))))))))))))))))))))))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 4 rate down comment 6
kefala
преди 10 години
Животът е това което се случва,докато Стиглиц и други се опитват да управляват нещата!!!Естествения подбор е фундаменталния природен закон и живота сам си решава проблемите,предизвикани от хората!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 17 rate down comment 4
iivanoff
преди 10 години
Тези хора, освен че са "гении", са и незаменими:"Джоузеф Стиглиц е бил главен икономист на Световната банка, шеф на икономическите съветници при президента на САЩ Бил Клинтън""Джоузеф Стиглиц споделя Нобеловата награда с Джордж Артър Акерлоф, който по щастлива случайност е съпруг на председателя на Фед Джанет Йелън" - и докато ни убеждават непрекъснато, че са все едни и същи (абсолютно незаменими) защото са "УМНИ - гении", винаги после се позовават на грешка в системата или управленско решение (пак на ТЕЗИ "незаменими") за кризата и всички последващи маймуните очеизвадно-изкуствени несгоди!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 15 rate down comment 2
SSIW
преди 10 години
" Не сме готови и не го заслужаваме . "---------За огромно съжаление, си мноооого прав :(
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още