Събитията през 2012 г. потвърдиха появата на нова глобална асиметрия. В капана на безпрецедентна финансова несигурност и не особено розова икономическа перспектива богатите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и тяхната средна класа се страхуват за геополитическата си тежест и социален статус.
В много райони на Азия, Африка и Латинска Америка обаче оптимизмът нараства, пишат Жан-Мишел Северино, бивш шеф на Agence française du développement (AFD) и изпълнителен директор на I&P Conseil и Оливие Рей, икономист на френското външно министерство, в коментар за ProjectSyndicate.
Тези тенденции накараха правителствата на развитите страни да прибегнат към протекционизъм. Пример за това са призивите на Франция за „деглобализация“. Междувременно в светлината на демонстрираната от десетилетия арогантност на Запада националната гордост сред по-богатите развиващи се (изгряващи) икономики все по-често се проявява под формата на самоувереност, обагрена със злорадство.
Но тъй като в съвременния свят развитите, изгряващите и развиващите се икономики са тясно свързани, те или ще се измъкнат от кризата заедно или ще се озоват в зоната на здрача, където не са попадали от 1930-та година.
След края на Втората световна война беше създадена нова глобална икономическа система, в която все по-голям брой развиващи се страни възприемаха ориентирани към износа модели на растеж. Това гарантираше на развитите страни доставки на евтини суровини и потребителски стоки.
Новият икономически модел беше несъмнен успех – повече хора се измъкнаха от нищетата през 20-те век, отколкото през предходните 2 хилядолетия като цяло. Този модел определено обогати страните от ОИСР, тъй като вносът на евтини стоки и услуги увеличи многократно покупателната им способност.
Същевременно обаче моделът отслаби социалната структура в развитите страни, тъй като увеличи неравенството и изключи голям процент от населението от трудовия пазар. Нещо повече тази структура е причина за финансовите дисбаланси, които наблюдаваме днес – за да се справят с нарастващото неравенство и забавящия се растеж, страните от ОИСР решиха да стимулират потреблението чрез издаването на облигации – както публични, довели до европейската дългова криза, така и частни - основна причина за ипотечната криза на американския пазар.
Това не би могло да се случи обаче, ако с времето основните доставчици на енергия и потребителски стоки за страните от ОИСР не се превърнаха и в техни кредитори. В настоящата ситуация, която може да бъде описана като забележителен исторически обрат, бедните страни по света финансират богатите, тъй като държат огромни валутни резерви.
преди 11 години ... а от там насетне, кой как и по какви пътища, ще си преследва нуждите и желанията за допълнителни битови "екстри, не е от кой-знае какво значение отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години На хоризонта може би вече се вижда времето, когато на човечеството ще му се наложи да организира под някаква колективна форма чисто физическото си оцеляване и изхранване. Факта, че една нищожна част от световното население е заето в земеделския сектор, поради развитието на съответните технологии (,а именно на този сектор разчитаме да се нахраним и оцелеем), трябва достатъчно ясно да ни говори, че се налага да търсим качествено друг подход и организация на тази човешка дейност, за решаването на проблем, предизвикан от текущата форма на организация. Още повече, че земята която ни храни е нормално да я разглеждаме като общочовешки капитал(никой човек няма принос за наличието на хумус и способността на семената да поникват, да се развиват и да дават плод), това ни е дадено от Твореца и следва да имаме равен достъп до него. Не виждам пречки от технологическо естество, да се организира колективно производство и в последствие разпределение на храни в някакви живото подържащи количества... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години 100% съм съгласен с коментарите по-долу с изключение на идеята на капитализма за яденето и бачкането. Не разбирай поста ми като критика, а като изразяване на лична позиция. Не му е това идеята на капитализма-поне не на практика. Капитализмът поощрява личните нужди пред обществените на всяка цена-т.е. ако си достатъчно хитър да не работиш, пък да вадиш пари-жив и здрав. За това се котират добре мутрите в Бг. А твоето за яденето и бачкането са красиви приказки от филмите:) А иначе статията е супер. Само не разбрах това:"Едно бързо ребалансиране на глобалната икономика чрез редуциране на финансовите дисбаланси между икономиките от ОИСР и техните кредитори от развиващите се страни би било рисковано, тъй като може да доведе до дълбока рецесия, първо в развитите страни, а в последствие и в целя останал свят."Що смятат, че ще се появи рецесия в целия свят, ако богатите и бедните държави си сменят местата, не ми стана ясно:) Просто ще има нови пазари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Да аз те разбирам, макар и да съм от по-новото поколение. Капитализма предлага идеята, колкото повече работиш толкова повече да ядеш, демек по малко работливите ядат по малко. Ако изключим и огромния проблем с това, че всъщност капитализма изключва съществуването на морал, много субекти ядат без да работят, благодарение на криминални схеми. Обаче както много хора споделиха тук - ресурсите са ограничени. Така се получава, че дори и да не си мързелив, пак може да не ядеш, поради изпомпване на ресурса, от някой друг. Затова капитализма беше много хубаво нещо на говорене и на книга, обаче в реалния свят издъхна и освен това започна да унищожава, както планетата така и хората на нея. ГМО е едно проявление на лакомостта на капитализма, барбар с много други вредни неща. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Абсолютно споделям разбиранията ти и от сума време дразня с тях новоизлюпените "капиталисти" тук. Просто няма как нещо, което някога е работило и е давало добри резултати, да продължава да го прави по същия начин завинаги! Това противоречи на природата! Капитализмът в класическия му вариант, който толкова късно ни споходи в България и толкова се услади на някои от нас, за съжаление е вече на животоподдържащи системи и няма начин да бъде реанимиран и върнат към ефективен живот без мащабно редуциране на населението на Земята. Другият път е някаква форма на социализъм, ако ви дразни думата, измислете си друга, но някаква форма на административно преразпределение на благата. Това неминуемо ще доведе в един момент и до някаква форма на централизация на управлението на производството и другите функции на обществената форма на съществуване.Алтернативата е войни, тежки кръвопролитни войни и General Reset. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Вчера гледах филм на тема частна собственост и авторско право - двигателите на "свободния" пазар. Препоръчвам го на тези които споделят моите разбирания."This Land Is Our Land" - от колибка точка ком отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години така де това исках да кажа :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Новият вид разпределение (небазирано на положен труд), за да се мотивира потреблението вероятно ще дойде от опита на ресурсните икономики. Така че ако трябва да говорим за "спасение", то би дошло от Венецуела, арабския свят или Русия :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години " ... и инвестиции за работни места, които пак не биха създали заетост. .."По моемо инвестициите ще създадат някаква "заетост", но ще създадът и необходимост от допълнително, НЕСЪИЗМЕРИМО с генерирания трудов доход, "търсене, т.е. няма как само с трудов доход да генерираме , АДЕКВАТНО търсене, при това ниво производителност и "човекоемкост" на технологиите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години чудесен анализ в няколко изречения. отговор Сигнализирай за неуместен коментар