Четвърто, вливането на ликвидност в развитите икономики води до прекомерен ръст на капиталовите потоци към развиващите се пазари, които от своя страна са изправени пред трудни решения.
Стерилизираните валутни интервенции задържат местните лихвени проценти на високи нива и това допълнително стимулира притока на чуждестранен капитал. Нестерилизираните интервенции, водещи до понижаване на лихвените проценти, създават излишна ликвидност, която може да доведе до ръст на инфлацията и инвестиционни балони.
В същото време, ако няма интервенции и съответните валути бъдат оставена да поскъпнат, конкурентоспособност на въпросните страни ще пострада и външните им дефицити ще нараснат до опасни нива.
И все пак налагането на капиталови контроли върху паричните потоци е трудна и понякога рискована задача. Контролът върху кредитната експанзия е полезен, но не винаги ефективен в опитите за предотвратяване на раздуването на кредитни балони, когато ниските лихвени проценти в развитите страни продължават да подкрепят високата ликвидност на пазарите.
Пето, твърде продължителните операции за вливане на ликвидност могат да доведат до появата на инвестиционни балони, както в страните, където тези програми се прилагат, така и в страните, които биват наводнявани от капиталовите потоци.
Подобни балони могат да се появят на фондовите пазари, жилищните пазари (например в Хонконг и Сингапур), пазарите на суровини, облигационните пазари (в САЩ, Германия, Великобритания и Япония) и кредитните пазари, (където спредовете по облигациите на някои развиващи се страни и по-високо доходните корпоративни дългове се свиват прекомерно).
Въпреки че вливането на ликвидност може да е оправдано от слабите икономически фундаменти, задържането на ниски лихви за прекалено дълъг период от време в определен момент може да доведе до раздуване на инвестиционни балони.
Именно това се случи в периода 2000 г. - 2006 г., когато Федералният резерв (Фед) агресивно понижи лихвените проценти по федералните фондове до 1% заради рецесията от 2001 г. и последвалото анемично възстановяване. Лихвите бяха задържани на тези ниски нива и това доведе до раздуването на балоните на кредитния пазар, пазара на недвижими имоти и ипотечния пазар.
Шесто, вливането на ликвидност крие морална опасност, тъй като отслабва решимостта на правителствата да извършват реформи. То може да отложи и прилагането на необходимите мерки за затягане на фискалната дисциплина, в случай, че огромните дефицити бъдат монетаризирани. Освен това ниските лихви не позволяват на пазарите да налагат дисциплина.
преди 11 години теориите се появяват в отговор на времето си. Едни работят други не. "Кейнсианство", "монетаризъм", "социализъм", "капитализъм" са само етикети. Отричайки думата се отрича цял комплекс от идеи сред които неминуемо има и добри. На примерите за кейнсианско блато вероятно могат да се намерят такива и на безсилен монетаризъм. Не мога да споря по този начин - нямам познанията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Проблема при заеманто на пари не може да се види докато не дойде време за връщане. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години А иначе, "печатането на пари" от ЦБ може да избегне някои от споменатите от Рубини опасности като просто заобиколи стандартните канали за вливане на "напечатаните" пари и започне пряко кредитиране на реалната икономика (т.е. без посредничеството на търговските банки и облигационните пазари). Е, някои хора ще изпуснат едни големи кокали (които и без това не могат да преглътнат), ама няма как - или те или ние. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години От гледна точка на монетарните ефекти, така нареченото "печатане на пари" от централните банки се различава много малко от добре известния банков мултипликатор. Да не кажа, че няма почти никаква разлика между тях. Затова, всеки който се концентрира върху минусите на "печатане на пари" от ЦБ следва да приложи същия подход и към механизма на банковата мултипликация (и да види същите минуси и там). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години За златото не знам но всички суровини деноминирани в долари и не толкова контролирани от правителство на САЩ / като петрола / се изстреляха в космоса . За справка : Мека пшеница 2009 -210.49 лв, 2012 - 404.18 лвЦаревица 2009- 208.86 лв, 2012 - 354.85 лв Ечемик 2009- 206.35 лв, 2012 - 378.14 лв Семена от слънчоглед 2009-383.19 лв, 2012 - 841.04 лв Данните са на НСИ за тон , и са средни за годините отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Всъщност печатането на пари що донесе и още една "екстра" - безпрецедентното поскъпване на златото, което ни очаква. Още песимистични прогнози - в моя блог: http://trade2win.blog.bg/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Като индивидуален трейдър и технически анализатор виждам печатането на пари като основен двигател на голямото поскъпване на някои от националните индекси. Така например DJI, NAS100, S&P500, DAX, UK100 се изкачиха на нива от есента на 2007 г. - т.е. преди кризата да започне. Това не вещае нищо добро - пиша за това в моя блог: http://trade2win.blog.bg/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Който не познава историята си е обречен да я преживее наново ! Имам усещането че се въртим в някаква омагьосана реалност - Първо отричахме Кейнс / в Европа / като си мислихме че сме вече сме надраснали пазарните цикли , сега пък сме на път да затънем в кенсианското блато въпреки че пак имаме чудесен исторически опит с Япония . Нещо май всички са се бъгнали :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години не че съм за печатането на пари, даже напротив, ама поне три от аргументите са бозава работа. Четвърто, вливането на ликвидност в развитите икономики води до прекомерен ръст на капиталовите потоци към развиващите се пазари, които от своя страна са изправени пред трудни решения.Да...и големият ръст е много лош за тях-за пример Китай, Турция, Бразилия...и ако за третата има опасност за икономиката, то за първите две се получи чудесно... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години разсъжденията ми от предния пост са само лични изводи на непрофесионалист. Изводите са с презумпцията, че Финансите (вкл. монетарна политика) е само кръвоносната система на икономиката и не може да се очаква да и се вменят други функции (преразпределението). Дори привидно да изглежда че може. "Нормализирането" на монетарните политики ще е следствен и естествен процес на икономическо раздвижване и ще изпълняват точно това което изисква икономиката. Т.е. няма нужда от тревога и фиксация върху тях. отговор Сигнализирай за неуместен коментар