През последния век политическата поляризация се оказа тясно свързана с неравенството на доходите. При това съществуват аргументи, че тази връзка не е случайна. Парите купуват власт, а нарастващото богатство на съвсем малък процент от американците практически осигурява лоялността на една от двете основни политически партии в страната. Именно това прави политическото сътрудничество невъзможно.
Завземането на половината от политическия спектър от най-богатите 0,01% е причина за провала на икономическия дебат. Така евентуална смислена дискусия се оказва невъзможна.
В миналото икономическите дискусии се основаваха на споделеното разбиране за фактите и водеха до широк консенсус за необходимите икономически политики.
Като начин за справяне с дълбоки икономически спадове видният американски икономист и съветник на президента Роналд Рейгън Милтън Фридман се противопоставяше на идеята за фискални стимули, но подкрепяше прилагането на монетарни стимули до степен, която би го позиционирала доста вляво от центъра при сегашния дебат.
В последно време Републиканската партия е доминирана от доктрини, които доскоро се считаха за политически маргинални. Докато Фридман призоваваше за монетарна гъвкавост, повечето днешни републикански лидери са фанатично отдадени на златния стандарт.
Един от икономическите съветници на кандидата за президент на републиканците Мит Ромни - професорът от Харвардския университет Н. Грегъри Манки - навремето определяше тези, които твърдяха, че данъчните облекчения се изплащат от самосебе си като „шарлатани и измамници“.
Сега тази идея е много близо до официалната доктрина на Републиканската партия.
Както е очевидно, подобни доктрини обикновено се оказват несъстоятелни. През 2008 г. републиканци от консервативната Чаена партия предричаха висока инфлация и нарастващи лихвени проценти през следващите 3 години. Те разбира се грешаха. Този техен провал обаче далеч не ограничи влиянието им върху партията. Както Ман и Орнстейн отбелязват, те „не се поддават на аргументи, базирани на факти, доказателства и научни изследвания“.
Защо ли са отдадени до такава степен на подобни доктрини, независимо от факти и доказателства? Това със сигурност има връзка с факта, че милиардерите винаги са харесвали въпросните доктрини, обосноваващи политиките, обслужващи интересите им. И наистина именно подкрепата на милиардерите помага на „тези шарлатани и измамници“ да останат на политическата сцена.
Това пък ни отвежда към въпроса какво ще ни струва, за да се измъкнем от депресията, в която се намираме.
Според мнозина анализатори американската икономика изпитва сериозни структурни проблеми, които са пречка пред възстановяването. Основният проблем обаче е ниското потребление, което от своя страна много бързо може да се излекува чрез комбинация от фискални и монетарни стимули.
Реалният структурен проблем се крие в нашата политическа система, която е парализирана от влиянието на малко, но много заможно малцинство. Ключът към икономическото възстановяване е в намирането на начин за заобикаляне на зловредното влияние на това малцинство.
преди 12 години Аз не говоря за революции а за политически и кономически промени, които така или иначе ще се случат. Защото не може до безкрайност да продължи това съсредоточаване на богтство в едно нищожно малцинство докато цялото общество постоянно обеднява, губи елементарни социални права и милиони хора остават без препитание. Сигурен съм че не мислиш че тези милярдери са милиони пъти по умни или работливи от средностатистическия гражданин че да притежват милиони пъти по-голями състояния. Съгласен съм с теб че тези които работят повече и създават иновации трябва да получават и по високи доходи, но трябва да има граница. Примерно 10,20 или 30 пъти спрямо средната заплата, но мильони пъти - това е абсурдно и напълно незаслужено. Да не говорим че в момента най-големи пари правят банкерите и финансистите. Те не са нито най-работливите нито най-умните. Те просто са едни безкрайно алчни спекуланти, които паразитират върху цялото общество. А най-лошото е че държавите в сегашния си вид защитават именно тях а не обществото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Само някой да не се заблуждава, че републиканците са "партията на богатите", а демократите - "на работещите". Няма такова нещо. Отдавна и двете партии обслужват "богатите". Разликата е, че, идеологически, републиканците са за по-малко държава, а демократите - за повече. Ето да видим, кой (кои богати) има интерес от по-социална държава. Тези които могат по-успешно да я цицат, естествено - демократите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Кръгман е изкличителен интелект и с това изказване че републиканската партия не е нормална партия ми се вдига в очите още. Републиканците са екстремисти и не приемат далог и плурализъм в обществото независимо че конкретно техния дневен ред върши работа само на 1% от обществото . Проблема обаче е в демократите защото те са безгръбначни и точно това е причината след поредица от техни отстъпки цялата политическа сцена днес да е безвъзвратно залитнала на дясно така че демократа Клинтън изглежда по-десен от републиканеца Никсън, който е предложил пръв на висок глас универсално месицинско осигуряване, което не посмя дори и Обама , които инак избрахме да поправи медицината ... Това че демоктратите са безгръбначни може и да е добро защото ако и те бяха същите екстремисти изхода е гражданска война, а социалната тъкан на американското общество е толкова повредена че не е да не се намерят войници за двете страни на тая война... както казва нашия народ "всяко зло за добро" ( а американеца казва "няма добро дело да оснане ненаказано") само има да видим как точно свършва тая където републиканците беснеят и настъпват а демократите отстъпват. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Не опира въпроса до социална държава! Солидарност , комуни, и прочие са провали! Шанс за креативните, добро заплащане за работливите и всеки с индивидуални партиди за всяко едно "социално обгрижване". И както сега са лумпенизирани обществата, не я виждам да стане тази. Надежда има само сегашните "ненаяли се"/пък имат само по една дупка отгоре и долу/ да бъдат сменени от "по-малко алчни" . Пък и хората да осъзнаят, че има и Вселена, могат да се развиват разни програми, които ще дадат доста "хляб" и бъдещи възможности.....С революции - ТЦ. Макар да я има "революционната ситуация", ...тия отгоре не могат, тия отдолу не искат :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години *** който както обикновено говори не като икономист, а като политик. Той не говори за икономика, а коя политическа партия е лошата и коя добрата. В предизборния щаб на Обама трябва да го вземат на заплата на пълен работен ден и всичко ще си дойде на мястото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Кругман е абсолютно прав. Това е истинския проблем не само на САЩ,но и на Европа и най-вече на България. Но дали обществата в тези страни ще имат силата да отхвърлят паразитизма на олигархията, която ги задушава и да създадат едни по-справедливи и социални държави. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Моля, при непригодно за "Незлатни пари" държавно финансово управление за хипотетичен пример за полезна политическа дейност.Дори при 100 % поддръжка, никой политик не може да постигне успех, защото колкото повече подпомага стопанския живот толкова повече (поради непълноценното финансово управление) се развиват диспропорции.При съвременните стопански условия, дори теоретично не е възможно полезно обществено управление, защото политиците са жертви на финансова грешка и колкото повече работят толкова по-голям е техния неуспех.Предпоставката за сигурен провал е пренебрежение на качества на Незлатни пари.Заради държавния финансов недъг, при реализиране на по-много добавена стойност се създават по-уголемени диспропорции, които развиват по-силна криза със завишени болезнени щети за участници в стопански живот.При ползване на Незлатни пари в съответна страна, успешното обществено развитие е възможно само при финансово управление, което е ГОДНО за стопанство с Незлатни пари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар