Кругман: Структурният проблем на щатската икономика е в политическата система

През последния век политическата поляризация се оказа тясно свързана с неравенството на доходите. При това съществуват аргументи, че тази връзка не е случайна. Парите купуват власт, а нарастващото богатство на съвсем малък процент от американците практически осигурява лоялността на една от двете основни политически партии в страната. Именно това прави политическото сътрудничество невъзможно.

Завземането на половината от политическия спектър от най-богатите 0,01% е причина за провала на икономическия дебат. Така евентуална смислена дискусия се оказва невъзможна.

В миналото икономическите дискусии се основаваха на споделеното разбиране за фактите и водеха до широк консенсус за необходимите икономически политики.

Като начин за справяне с дълбоки икономически спадове видният американски икономист и съветник на президента Роналд Рейгън Милтън Фридман се противопоставяше на идеята за фискални стимули, но подкрепяше прилагането на монетарни стимули до степен, която би го позиционирала доста вляво от центъра при сегашния дебат.

В последно време Републиканската партия е доминирана от доктрини, които доскоро се считаха за политически маргинални. Докато Фридман призоваваше за монетарна гъвкавост, повечето днешни републикански лидери са фанатично отдадени на златния стандарт.

Един от икономическите съветници на кандидата за президент на републиканците Мит Ромни - професорът от Харвардския университет Н. Грегъри Манки - навремето определяше тези, които твърдяха, че данъчните облекчения се изплащат от самосебе си като „шарлатани и измамници“.

Сега тази идея е много близо до официалната доктрина на Републиканската партия.

Както е очевидно, подобни доктрини обикновено се оказват несъстоятелни. През 2008 г. републиканци от консервативната Чаена партия предричаха висока инфлация и нарастващи лихвени проценти през следващите 3 години. Те разбира се грешаха. Този техен провал обаче далеч не ограничи влиянието им върху партията. Както Ман и Орнстейн отбелязват, те „не се поддават на аргументи, базирани на факти, доказателства и научни изследвания“.

Защо ли са отдадени до такава степен на подобни доктрини, независимо от факти и доказателства? Това със сигурност има връзка с факта, че милиардерите винаги са харесвали въпросните доктрини, обосноваващи политиките, обслужващи интересите им. И наистина именно подкрепата на милиардерите помага на „тези шарлатани и измамници“ да останат на политическата сцена.

Това пък ни отвежда към въпроса какво ще ни струва, за да се измъкнем от депресията, в която се намираме. 

Според мнозина анализатори американската икономика изпитва сериозни структурни проблеми, които са пречка пред възстановяването. Основният проблем обаче е ниското потребление, което от своя страна много бързо може да се излекува чрез комбинация от фискални и монетарни стимули.

Реалният структурен проблем се крие в нашата политическа система, която е парализирана от влиянието на малко, но много заможно малцинство. Ключът към икономическото възстановяване е в намирането на начин за заобикаляне на зловредното влияние на това малцинство.