Преходът от стара към нова валута може да бъде осъществен бързо и ефикасно. Всички пари в обращение, както и дълговете, се реденоминират в новата валута. Обикновено, преди старите банкноти и монети да бъдат изтеглени, те се маркират с печат или мастило, а тези които не са маркирани, се обявяват за неизползваеми.
Междувременно се печатат нови банкноти. На границата се налага капиталов контрол, който има за цел да предотврати изнасянето на немаркирани банкноти извън страната. Целият този процес не е лесен, но може да бъде осъществен чрез сравнително лесни и прозрачни стъпки.
Фалитите и дълговото преструктуриране трябва да бъдат съпътствани от напускане на еврозоната, реденоминиране на държавния дълг в местна валута и принуждаване на кредиторите да приемат загуби. Почти всички облигации в Европа са издадени под местна юрисдикция и точно затова реденоминацията на дълговете няма да е проблем. Девалвирането и изплащането на дълговете в драхми, лири или песети значително би понижило реалната дългова тежест.
Критиците на подобен сценарии изтъкват, че финансовата паника би унищожила голямо количество капитал, както и много европейски банки. Добре е да си спомним думите на Джон Стюарт Мил: „Паниката не унищожава капитали, тя само разкрива степента, до която капиталът вече е бил унищожен чрез безотговорни инвестиции в безнадеждно непродуктивни начинания“.
Изоставянето на еврото просто ще премахне съществуващите дисбаланси и ще кристализира загуби, които вече са налице.
Грозната истина, която европейските политици не искат да признаят е, че еврото е съвременен вариант на златния стандарт, при който тежестта на предизвиканите от дисбалансите корекции пада върху по-слабите страни. Както златният стандарт еврото предизвиква корекции на реалните цени и заплатите вместо на валутните курсове.
И точно както златния стандарт то оказва рецесионен натиск. Така еврото се превръща в затвор за длъжници.
Всеки развод в еврозоната без съмнение би бил болезнен. В подобен сценарий обаче има и положителен елемент. Страни, които фалират и девалвират валутите си обикновено преживяват мимолетна рецесия, следвана от много силен и продължителен период на растеж.
Периферията на еврозоната вероятно ще има различна съдба. Бързо застаряващото население и структурната склонност към високи разходи изискват фундаментални реформи, които са невъзможни при настоящия валутен режим.
Напускането, девалвацията и фалита ще позволят на страните от периферията на еврозоната да се измъкнат от кризата с чисти баланси и конкурентни валути. Така те ще имат по-реален шанс да преструктурират икономиките си.
При повечето дългови кризи през изминалото столетие реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на засегнатите страни се е понижавал за едва 2 до 4 тримесечия (Азия през 1997 г., Русия през 1998 г., Аржентина през 2002 г.)
Нещо повече, реалните нива на БВП са се възстановявали до предкризисните си нива в рамките на 2 до 3 години. Също така, повечето страни са успявали да се върнат на международните облигационни пазари сравнително бързо.
Ако историята може да ни научи на нещо в случая, то е, че изоставянето на еврозоната може да се окаже единственият шанс за европейската периферия.
преди 12 години Причината за стопанска криза в Еврозоната се знае и начинът на полезно спасение е възможен спира се причината и опасността от развитие на криза ще е ликвидирана. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години И до какви заключения стигна, Патилане - че светът се управлява от малка група високо мотивирани и можещи хора ли? Че това е констатирано преди хилядолетия.Или пък си част от конкурентна група, която иска да измести сега управляващия елит? Съмнявам се.Може би си борец за справедливост? Утопично, до сега няма някой, който да се е справил с проблема на стадото, което ТРЯБВА да се управлява от ЕЛИТ.Не ни харесва, щото разбираме, че сме по-в стадото, отколкото в елита? Лична психологическа драма на много хора, довела не един човек до тежки душевни разстройства. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Пападимас и Монти бяха поставени в качеството им на неизбрани лидери заради това, че не подлежат на пряк контрол от обществото отбелязва Стивън Фарис в Таймс, коментирайки недемократичните и диктаторски тенденции в основите на ЕС.Преди няколко дни тук подчертахме, че стремителната словесна атака за края на света, свързан с краха на еврозоната, може да стане още една уловка по пътя на ЕС към създаването на централизирано европейско икономическо правителство, което да диктува условията си на всички страни-членки на съюза.Както и трябваше да се очаква Европейската централна банка сега е провъзгласена за спасител на еврозоната посредством раздаването на финансова помощ на Италия, Франция и Испания. И кого мислите сложиха за председател на ЕЦБ и спасител на Европа? Не друг, а Марио Драги бивш вицепрезидент на Голдман Сакс. Започвате ли да усещате тенденцията?И, разбира се, условията за това спасение са същите към които се стремят отдавна европейските бюрократи още по-сплотен политически съюз, за който се изказа и Ангела Меркел, с други думи федерална супердържава, която ще отнеме и малкото останал суверенитет на страните членки, за да го даде в ръцете на Брюксел. Цялата история с европейската дългова криза това е чисто и просто скандален преврат на банкерите, замислен за да даде още повече мощ на онези финансови терористи, който чрез неочакваното изземане на огромни количества кредити от пазарите, предизвикаха първоначалната криза от 2008 г.Мошениците, който раздуха спекулативния балон, сега се представят за герои, идващи на помощ да предотвратят световна икономическа криза за сметка на европейските държави, които трябва да се откажат своя суверенитет в полза на такива назначени диктатори на ЕС като Херман Ван Ромпой и Хосе Мануел отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Берлускони беше заменен с крайния глобалист и подставено лице Марио Монти, бивш комисар на ЕС, международен съветник на Голдман Сакс, европейски председател на Тристранната комисия на Дейвид Рокфелер, а също така изтъкнат член на Билдербергската група. Посредством Монти следващия етап на банкерския преврат е в надеждни ръце за времето когато европейската криза ще бъде използвана за концентрация на още по-голяма власт в ръцете на същите хора, които я предизвикаха. Това е една група престъпници, които ни доведоха до финансова катастрофа. Все едно да молиш подпалвача, да дойде да изгаси пожара коментира Алессандро Салусти, рeдактор на миланския вестник Il Giornale, който е собственост на фамилията Берлускони. По същия начин, когато гръцкият премиер Папандреу се осмели да предложи на народа да изрази мнението си чрез референдум, той беше сменен само за няколко дни и на негово място дойде Лукас Пападимас, бивш вицепрезидент на ЕЦБ, кооптиран професор в Харвард и старши икономист на Бостънската федерална резервна банка. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Автор: Пол Джоузеф Уотсън, 14. 11. 2011 г.Както и по-рано предупреждавахме, същите финансови терористи, които предизвикаха икономическия крах, сега използват кризата, за да изобразят себе си като спасители хората на Голдман Сакс, които провежда преврата, вече контролират и италианската и Европейската централна банка.Целта на преврата е да се използва европейската дългова криза за създаването на Европейска федерална държава, която ще предаде на Брюксел и малкото останал суверенитет на националните държави в ЕС. Глобалистите вече стартираха този процес, подбирайки двама неизбрани прислужници, за да ги инсталират вместо демократично избраните премиер-министри на Гърция и Италия.Силвио Берлускони беше нещо като полковник Кадафи за Европа. Въпреки отвратителния си характер, той видимо се е оказал пречка за преврата на банкерите и беше скоропостижно отстранен не по волята на народа, а както пише Стивън Фарис /Times/ заради действията на инсайдерите, които контролират финансовите пазари:В понеделник инвеститорите изглежда решиха, че повече не могат да му доверяват управлението на третата икономика в Европа и вдигнаха стойността на италианския дълг до кризисни нива. До края на седмицата беше приключено не само с Берлускони, но и с идеята да бъдат проведени избори за нов премиер. Пазарите си казаха думата гласът на народа не е опция в този случай. На страната са нужни реформи, а не избори каза и Херман Ван Ромпой, председател на Съвета на Европа, когато посети Рим в петък. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години За разлика от проекта на еврозоната с еврото, БРИКС имат уникалния исторически шанс да тръгнат по правилния път без да повтарят стари грешки. Те могат да изберат да обвържат новите пари в златен стандарт. Така никоя от страните в блока няма да може да си позволява волности, обслужващи интересите на собствените й банки и корпоративни интереси. Едно нещо е сигурно. Колкото и да се опитва американската върхушка да изведе кризата в чужбина и преди всичко в Европа, нейният епицентър ще бъде в САЩ което пък ще доведе до срив и в Европа. САЩ навлизат във втора Велика депресия през 2012 г. Европа се приближава към колапса на валутния си съюз, който е неизбежен. Това са оценки на 12 водещи световни експерти, които могат да се обобщят по следния начин - решаването на дълговия проблем на Запада с трупане на повече дълг е безумие. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Много си е съществуваща даже за разлика от несъществуващите пари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Инфлацията която се създава с несъществуващи пари е също несъществуваща , защото после също с един клик на мишката изчезват милиарди.:) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Еврото не е лъжица за всяка уста.Все по -съгласен съм с това твърдение. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Относно парите без покритие. Тази формулировка е фундаментална глупост. Парите по принцип са виртуални, от самото си създаване, те винаги представляват икономическо очакване (котировка) - че с дадените символи може да се закупят определен труд и/или неговите продукти. Златото е точно същото нещо и единственото му предимство е лимитиращият ефект на добива му, което не значи стабилност на цените. Защото златото не се яде и единствено важна е импликацията му с количеството блага, което се очаква да бъде налице във всеки един следващ момент. Който е чел Джек Лондон знае, как в Аляска храната е могла да струва повече от златото поради своята оскъдност. Това е достатъчно симптоматично. отговор Сигнализирай за неуместен коментар