Балонът се спука след колапса на финансовите пазари в САЩ през 1929 г. Американските инвеститори и банки понесоха сериозни загуби, в резултат на което понижиха рисковите си експозиции – особено инвестициите си в европейски активи.
Кредитните потоци към Германия, Австрия и Унгария пресъхнаха. Щатските инвеститори не искаха райхсмарки, а долари - валута, която германската Reichsbank не можеше да печата. Изтеглянето на долари от Германия – особено от депозитите в германските банки – доведе до бързото изчерпване на валутните резерви на централната банка в Берлин.
За да спечели долари, Германия трябваше да превърне огромния си дефицит по текущата сметка в излишък. Но както в случая със затъналите в блатото на сегашната криза страни, Германия беше хваната в капана на валутна система с фиксиран обменен курс – златният стандарт – и не можеше да девалвира валутата си. Канцлерът Брюнинг и неговите икономически съветници обаче се страхуваха, че с напускането на златния стандарт инфлационният ефект на девалвацията ще доведе до повторение на хиперинфлацията от 1923 г.
Без осигуряването на доларова ликвидност отвън единственият начин по който германското правителство е можело да се справи с дефицита по текущата сметка е бил чрез жестока дефлация на заплатите и цените. Само за 2 години Брюнинг понижава публичните разходи с 30%. Канцлерът повишава данъците и орязва заплатите и социалните разходи на фона на нарастваща безработица и ширеща се мизерия.
През 1931 г. реалният брутен национален продукт на Германия се свива с 8%, а през следващата година с още 13%. Безработицата се увеличава до 30%, а чуждестранните капитали продължават да се оттеглят. В резултат на драконовите мерки огромният дефицит по текущата сметка се превръща в малък излишък.
Проблемът обаче е, че на световните пазари няма достатъчно долари. През 1930 г. щатският конгрес въвежда митническата тарифа Смут-Хоули, имаща за цел да ограничи вноса в САЩ. Страните с деноминирани в долари дългове на практика биват лишени от достъп до американските пазари и не са в състояние да печелят достатъчно, за да обслужват задълженията си.
Ситуацията не се подобрява и когато президентът Хувър предлага едногодишен мораториум върху погасяването на германския дълг. На мораториума се противопоставят както Франция, която твърдо настоява Германия да продължи да изплаща репарациите, така и американският конгрес. Когато в крайна сметка Конгресът подкрепя мораториума през 1931 г., вече е твърде късно.
През лятото на 1931 г. германските банки започват да фалират, което води както до кредитна криза, така и до отпускането на огромни правителствени заеми за спасяването на най-големите финансови институции. Накрая банките трябва да бъдат затворени, а правителството фалира. Мораториумът на Хувър и политиката за фискална експанзия, инициирана от наследника на Брюнинг, Папен, са прекалено закъснели – фалитите продължават, безработицата расте, а нацистите получават все по-широка политическа подкрепа.
преди 12 години http://***.guardian.co.uk/global/2011/nov/24/debt-crisis-germany-1931 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Без съмнение приятел. Ама когато "дечицата" трябва да станат "мама и тате", тогава "баба и дядо" ще издържат "новите дечица", ако новите "мама и тате" са още без работа?! Този ресурс не е безкраен. Излиза, че чак като се пенсионират сегашните "мама и тате" за "дечицата" ще се намерят работни места. Каква по силна причина за радикални настроения и не дай-си-боже война. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години да, доста лоши неща са станали там. затънали са до ушите в дългове, ситуацията им е по-притеснителна дори от тази на периферните страни от еврозоната. изгубено десетилетие, застаряващо население и огромен дефицит отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години А всичко си е наред . Само дето и те се правиха че дефлацията и анемичния икономически ръс не съществува , а след това се наложи да си качат дълга до 200 % от БВП за да си задвижат икономиката . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години И каква й е съдбата на Япония? Да не е станало нещо лошо там?!"Светът има нужда да измисли как икономиките да осигуряват съответните народи, без да разчитат на един разрушителен, задвижван от балони растеж"http://***.politika.bg/article?id=18353 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години дефлацията е въпрос на време. 100%, с тези си темпове Европа върви към съдбата на Япония отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "Единствената разлика, е че в южна Европа мама и тате имат парички скътани да издържат дечицата, а тези в северна Африка - не."Ами това си е доста съществена разлика! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Всичко това може да стане вярно едва когато видим дефлация в някоя от засегнатите страни. Засега обаче такава няма. Това, че има по-висока безработица и известен спад на БВП-тата е резултат от преструктуриране на неефективна заетост и изпускане на балонирани активи. Без това просто не може да се мине - няма как - ще трябва да се отреже по-малко или повече сланинка. Не може да се поддържат неефективности. Не и на цената на продължаващо задлъжняване. Най-малко трябва да спре трупането на дългове. Германците не са талибани и няма да допуснат сценария описан в тази статия. Но от друга страна трябва да се наложи дисциплина. Е, няма как - ще има малко мрънкане. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Доста добра аналогия е направена. Който си мисли, че европейският проект е безвъвратен, жестоко се лъже! Съвсем наскоро Гърция, Италия и Испания изритаха старите правителства и сега особено новозавършилите и студентите хранят огромни надежди за промяна от новоизбраните, тъй като половината от младите са трайно без работа. Посланието е ясно - очаквайте "арабската пролет" да се пренесе на северните брегове на Средиземно море и не се учудвайте, ако събитията в Египет и Сирия бъдат засенчени в тв репортажите от простести, насилие и нео-нацизъм в Рим, Мадрид, Атина и Лисабон. Подобен сценарий не бива да ви учудва, тъй като манталитета на хората в северна Африка и южна Европа не е се различава много. Единствената разлика, е че в южна Европа мама и тате имат парички скътани да издържат дечицата, а тези в северна Африка - не. Ако след втората вълна на кризата, нещата останат непроменени, т.е. растежа на Севера е за сметка на Юга и безработицата при младите остане - не изключвайте нищо. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години а кое е жълто? уроците на историята? затова светът е на този хал, историята се повтаря, но парадоксът е, че се вижда след време отговор Сигнализирай за неуместен коментар