Не всеки е загрижен за банките
„Не бих пролял твърде много сълзи за Уолстрийт“, казва Нийл Барофски, бивш инспектор на програмата за спасяване на банките и преподавател в Нюйоркския университет. „Систематичното предимство, на което твърде големите, за да фалират банки се радваха преди финансовото фиаско от 2008 г., в краткосрочен план може и да е намаляло, но структурата все още е същата и почти със сигурност ще ги катапултира до рекордни печалби и бонуси, когато добрите дни настъпят отново.“
Рос, който е на 73 години и е председател на базираната в Ню Йорк WL Ross & Co. посочва, че „вродената изобретателност на Уолстрийт не трябва да бъде забравяна“ и че „историята на инвестиционната общност показва, че тя ще намери пътя към печалбите“.
Въпреки някои потенциално печеливши възможности като Universa Investments LP - базиран в Калифорния „тейл-риск“ фонд, който за първите 8 месеца на годината отчита печалби между 20 и 25% - повечето компании на Уолстрийт страдат.
Миналия месец Джеймс Стенли, изпълнителен директор на JPMorgan Chase & Co., прогнозира, че през третото тримесечие приходите от сделки на банката може да паднат с 30%, а таксите от инвестиционно банкиране с 50%.
Майкъл Карп, изпълнителен директор на базираната в Ню Йорк компания за набиране на персонал Options Group Inc., посочва, че средните доходи на Уолстрийт през тази година ще паднат с 30%. Доходите ще останат без промяна или ще се понижат дори при бизнеси, които се представят сравнително добре като фондовете, управляващи активи на развиващите се пазари, както и тези за суровини.
Карп споделя, че преди месец е разговарял с млад трейдър, който миналата година е спечелил 500 хил. долара в една от 6-те големи инвестиционни банки на Уолстрийт.
Трейдърът, 27-годишен абсолвент от университет в елитната Бръшлянова лига (Ivy league), се оплакал, че през тази година е работил много повече, но ще изкара по-малко пари. „Това е много разочароващо за хората“, казва Карп. „Особено за завършилите добри университети младежи на Уолстрийт, мечтаещи да станат милионери.“
След като на 1 октомври нюйоркската полиция арестува 700 от протестиращите на Уолстрийт, движението получи подкрепата на двама икономисти, носители на Нобелова награда - Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман.
„Имаме прекалено много регулации, които контролират демокрацията и недостатъчно регулации, които да накарат Уолстрийт да се държи прилично“, казва Стиглиц, професор по икономика от Колумбийския университет. „Живеем в система, в която социализираме загубите и приватизираме печалбите. Това не е капитализъм.“
преди 13 години има светлина и то силна в тунела тез кьорави ли са?и ако не видат светлината на насрештния влак то поне не 4уват ли буботенето отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Уолстрийт не вижда светлина в тунела:Затова пък БАБА ПЕНА вижда......и инвестирва в "БУРКАН БАНК". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Значи викаш не са важни фактите, а е важно кой ги казва? Т'ва че 89-та си живеехте в един измислен свят не значи кой знае колко. И че е имало една печаливша фирма за всеки десет черни дупки какво ни бръсне? Или по-точно за това сте били една печаливша фирма - щото е имало десет други губещи да ви покриват масрафа.Всъщност и това, което наричаш "външен дълг" въобще не ме интересува за какво е изхарчено, след като не го дължа аз (т.е. не е държавен)!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Съгласен съм с всичко, което казваш и с цифрите, но не съм съгласен с интерпретацията. Преходът, ако това след 1989 година може да се нарече преход, а според мене е следване на траектория зададена от псевдо-социализма и от псевдо-елитите. Да не говорим за това, че някои хора още през средата на 80-те знаеха какво ще се случва и някои се изнасят, други проектират "прехода".Ето и някои други цифри БВП на България пада с цели 32% сумарно за перида 1990-1997 като през 1997 година то е 63% от БВП през 1989. За този период гражданите губят 55 стотинки за всеки свой лев спестявания. В индекса на човешкото развитие HDI страната от 31-во отива на 69 място. Хероинът, който е почти непознат на широките маси през 80-те (имало е за целия период от около 10 години общо 1 500 случая на регистрирани наркозависими) намира място в индекса на отчаянието - явно благодарение и на държавна политика. За съжаление, проблемът явно е, че обществото не иска, а вече и почти не може да осъществи промяна. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години ЕВАЛЛА......!!!!!.....оплескахме работата.......!!!!!????.....и нема оправия..... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Извинявай, че проявавам неуважение, но на твоята възраст е добре вече да може човек да прави разлика между статистика и пропаганда, както и да оценява обективно заобикалящия го свят. Кое му е доброто на лошото производство и за какво ти е производство без търговци, адвокати и PR - просто така само по себе си. Как стана така, че на девети Ноември 1989 всичко течеше по мед и масло, а на единадесети Ноември - пълна разсипия - да не би да има нещо съмнително в цялата история около комунизма, а? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Колко сериозно анализирате и оценявате събитията в света около нас личи и от начина, по който водите дискусията тук. Без изобщо да имате идея кой съм, каква квалификация и кариера имам, вече ми сложихте диагноза и етикетче... :lol: За съжаление, нещата не са толкова прости и това личи от хала, на който е държавата ни. С политически клишета не се прави икономика. Прави се с производство! И най-лошото производство е по-добро от липсата на производство! Това в бившите соцстрани беше мантрата, с която лягахме и с която ставахме! Не произвеждаш ли принадена стойност, отиваш в джаза! Това се случи и със Запада, който изнесе производството си в Азия и сега се чуди защо те имат пари, а той няма... И за най-мърлявата бурмичка може да се намери клиент, но когато търговците, адвокатите и PR специалистите станат гръбнак на икономиката, тогава пътят е само надолу! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Значи си бил номенклатурчик и член на БКП, а сега си "бизнесмен". За твое сведение прекалено малко хора можеха "да пълнят задгранични паспорти с печати" защото пътуванията на Запад бяха забранени за "плебса". Другото нещо е , че този тогава 4 годишен малчуган сега е 25 годишен мъж, има право да живее като нормален човек, а и освен това просто може да е по-умен от теб, нищо, че не е номенклатурчик или комунистическо синче. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Интересна позиция си имал в "добрия стар соц". Доста интересна.Достапът до нещата , които описваш, ги имаха определен кръг хора. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години И защо, след като аз пък през 1989 г. бях на 30 г., вече бях ръководител на производство със 120 души персонал, в задълженията ми влизаше постоянно планиране (месечно и годишно, по две валутни направления) на внос на машини, съоръжения и материали и на износ на готова продукция, имах колеги от всякакви браншове и обменяхме инфо по панаири и симпозиуми, пълнех по един служебен задграничен паспорт на година с печати от командировки на запад и можех да сравнявам тук и там..... и защо ти, който си бил тогава на 4 г., трябва да ми обясняваш какво е било, а аз трябва да се съглася? Аз, а не ти знаеш какво представляваше стопанството на нашата страна тогава, а сега какво е вече всички знаем... Обаче все пак ми е много интересно утроеният външен дълг спрямо тогава от какво е натрупан и в какво са вложени новите борчове? отговор Сигнализирай за неуместен коментар