Правителствата от еврозоната вече имаха неблагоразумието да се замесят в множество спасителни операции, които значително увеличиха рисковете за единната валута. Перспективата за фалит на Гърция се приема като все по-вероятен сценарий. Това е и реална заплаха за банките, държащи облигации на страни от периферията на еврозоната за милиарди евро.
Цената за рекапитализирането на тези банки трябва да бъде поета от и без това силно задлъжнелите правителства. Ако доверието на инвеститорите продължи да изтънява, изтеглянето на капитали от дадена страна може да я принуди да напусне еврозоната.
Според финансовите експерти технически решения, които могат да предотвратят подобна паника, все още са възможни. Тези решения включват огромни суми пари и са базирани както на финансовата мощ на Германия, без съмнение най-силната икономика в еврозоната (още повече сега, когато Франция и нейните банки бяха докоснати от кризата), така и на действията на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Ето и уловката. С изключение на ЕЦБ в еврозоната не съществува организация, която да има паралел с институциите, които в една национална икономика биха решили подобна криза. В еврозоната липсва и централизация на властта, която да позволи създаването на подобни институции.
Европейската комисия (ЕК), не разполага с достатъчно правомощия, тъй като повечето големи европейски страни предпочитат да запазят лостовете на властта на свое разположение. Европейският съвет, съставен от лидерите на 27-те страни членки на ЕС, не може да действа освен при квалифицирано мнозинство или пълно единодушие.
Европейският парламент е просто Европейският парламент, от който, както добре знаем, не зависи почти нищо.
Дори когато нещо се случва, то се случва много бавно. Миналата седмица председателят на Комисията Жозе Мануел Барозо подчерта, че европейските демокрации като съюз действат доста по-бавно от финансовите пазари.
Германия, един от ключовете за разрешаването на кризата, е суверенна нация, където гласоподавателите са все по-недоволни от идеята да плащат за чуждото прахосничество. Трудностите пред които е изправена германската политика рефлектират в неохотния, частичен и непълен начин по който се управлява кризата досега.
Действията на европейските демокрации илюстрират слабостите на еврото. Парламентите на Словакия и Финландия, страни с население от по около 5 млн. дущи, могат да блокират крайно необходимото разширяване на спасителните фондове. Италия, третата по-големина икономика в еврозоната, която наскоро също беше завлечена във водовъртежа на кризата, е управлявана от слаб премиер - Силвио Берлускони, на който не една европейска столица гледа с нескрито неодобрение.