Трябва ли да се откажем от лева?

За пръв път в 140-годишната си история българската валута е онова, за което са мечтали създателите й: силна и необременена с дългове. Защо тогава искаме да я сменим?

18:30 | 02.07.20 г. 55

Екип на Investor

Създател

Елена Илиева

Редактор

Снимка: Архив Ройтерс

От Константин Томов

През февруари 2019 огромни транспаранти по сградата на Полската народна банка и още няколко знакови сгради във Варшава честваха стогодишния юбилей на националната валута - злотата.

В Унгария форинтът ще стане на 74 през август. В Чехия кроната е вече на 102 години (или дори на 128, ако проследим корените й до австро-унгарската крона от 1892). Националните валути на Швеция и Дания, също наречени крони, съществуват в сегашния си вид от 1914.

КАКВО Е ОБЩОТО МЕЖДУ ТЕЗИ ДЪРЖАВИ ЛИ? Те всички са членки на Европейския съюз, но държат на своите стари и утвърдени национални валути, отказвайки да приемат еврото. Швеция и Дания го отхвърлиха с референдум; Полша обяви, че то би отнело от суверенитета й; Унгария не смята, че въпросът е на дневен ред "в близкото десетилетие". "Вече на 20 години, еврото изпълнява всички функции на добрите пари. Но същото важи и за чешката крона, която е на 100 години", заяви преди време подуправителят на Чешката народна банка Томаш Холуб.

И обратно - всички онези "нови" членки на ЕС, които приеха еврото, го направиха, отказвайки се от валути с твърде скромна история. Литовските литове и латвийските латове са съществували 18 години между двете световни войни и за кратък период след 1993. Словашката крона живя между 1939 и 1945, и после между 1993 и 2008. Словенският толар изкара 16 години след създаването си през 1991. И накрая стигаме до куната, която бе измислена и въведена в Хърватия през 1994, и която сега страната спешно иска да замени с еврото. 2

Първата емисия български сребърни левове е отсечена в Санкт Петербург

Логиката е ясна: онези, които имат стари и утвърдени валути, не искат еврото. Онези, които нямат, го приемат. Има само едно ярко изключение от правилото: България.

БЪЛГАРСКИЯТ ЛЕВ Е ПО-СТАР от всички тези валути: на 4 юни тази година отбелязахме 140 години от деня, в който Второто обикновено народно събрание гласува закона за създаването му ("Закон за правото на резание монети в Княжеството"). Той е преживял успешно локални и световни войни, преврати, национални катастрофи, фалити на държавата, хиперинфлации и банкови кризи, няколко смени на политическото и дори на общественото устройство. И ако погледнем обективните показатели, днес е в най-силната си и стабилна позиция за тези 140 години история.

Франк Дзапа казваше, че за да бъде една държава истинска, тя трябва да има футболен отбор, собствена авиокомпания и собствена марка бира. Това са несъмнени стожери на държавността, но все пак бихме добавили към тях и националната валута. Само че българската валута някак си никога не е получавала вниманието, което заслужава. Дори фактите около създаването й са обвити в мъгла, а в печата ще откриете само няколко видимо произлизащи от един и същи източник статии, обявяващи, че "Иван Евстратиев Гешов е бащата на българския лев". Но всъщност през 1880 Гешов дори не се намира в Княжеството, а в родния си Пловдив, като председател на Областното събрание на Източна Румелия. "Бащите" на българския лев са съвсем други.

ЕДВА ЛИ ИМА ДРУГА НАЦИОНАЛНА ВАЛУТА в Европа, въведена при толкова сложни обстоятелства като лева. За България Освобождението е изпълнение на вековна мечта, разбира се; но също така и пълно скъсване с дотогавашната икономическа система. Шокът след 1878 е несравнимо по-тежък дори от шока след 1989.

Доста българи са успели да се позамогнат в средата на XIX век, възползвайки се от отварящите възможности войни. Но през 1878 те внезапно загубват основния си клиент - османската държава, и неслучайно над две трети от тях изчезват след Освобождението. Българското земеделие, по това време на такова примитивно ниво, че дори стоманените плугове са небивала рядкост, също остава без главния си пазар. А българската манифактура няма шанс да се мери с далеч по-евтиното западно промишлено производство, което на всичкото отгоре по силата на Берлинския договор се внася у нас със съвсем ниски мита - 8% номинално, а реално - и по-малко, защото се облага договорената, а не пазарната стойност.

Вярно, много българи се сдобиват с имоти, работилници, воденици, като откупуват евтино от напускащите турци, или просто се настаняват след тях. Но им липсва капитал за развитие.

Първата българска банкнота, със сериен номер 000001, е съхранена по чудо и до днес и може да се види в Габровския музей.

КРЕДИТИРАНЕ НА ПРАКТИКА НЕ СЪЩЕСТВУВА, а дори и състоянията на най-заможните българи са твърде скромни като основа за индустриално развитие. Да не говорим за трогателната неопитност на първите български фабриканти - съчетана обаче с решимост и практичен ум. В "Розата на Балканите" проф. Иван Илчев разказва как навремето Иван Калпазанов, родоначалникът на текстилната индустрия в Габрово, изпраща писмо "до най-старата и най-реномирана фабрика за текстилни машини в Германия". Няма никаква идея коя е тя или какъв е адресът. Добре, че германските пощи са съвестни, проучват и доставят писмото, където трябва. Христо Бобчев, също един от първите фабриканти, отива сам да си купи машините от Манчестър - и нарежда на реверите на сакото му да извезат "Не говоря чужди езици, пътувам за Манчестър". Пристига успешно, скоро машините са доставени и се ражда "Първа английска текстилна фабрика Александър".

Но хора като Калпазанов и Бобчев са изключения. За огромната част от българите (82% селско население към 1880) единственият достъп до пари е чрез лихвари.

"Нуждите на селото се заключаваха само в няколко артикула: покупка на сол за добитъка, железария, обработени кожи, отчасти дървен материал и някои други стоки", пише в Юбилейния сборник на Българската народна банка 1879-1929. Но дори и тия скромни нужди са достатъчни да докарат повечето селяни до просешка тояга, защото лихвите са огромни - от 25% до 50%, че и повече. "Селското население е било обременено с дългове до такава степен, че реколтата е била едвам достатъчна за покриване лихвите", пишат съставителите на сборника. От стари лихварски книги се вижда, че е нещо обичайно при заем от 240 лева за три години да се изплатят 1240. Още през 1864 османското правителство се опитва да ограничи кожодерството със закон, но без особен успех.

Последна актуализация:

11:10 | 14.09.22 г.

икономиката на България български лев

напиши коментар

Специални проекти виж още

Най-четени новини

Коментари

Добави коментар

dikens15
преди 4 години

Личи ти да ти кажа, макар, че от както преплува Дунава от към Влашко с две кратунки под мишница бая се правиш на отракан.

отговор

dikens15
преди 4 години

Парите не са никаква услуга, драги!!! Парите са средство за плащане на стоки и услуги и погасяване на дълг. Основното при тях е вярата на населението в тяхната сила и покупателна способност. Защото всяко правителство предлага това средство, но не всяко може или иска да запази силата и стабилността му.

отговор

dikens15
преди 4 години

А ти за пореден път с изтърканите си тъ потии пишеш тук!!!Я дай фактите в полза на приемането на еврото недей писа пенсионерски глу пости.

отговор

dikens15
преди 4 години

Лев имаме, а че нямаме ЦБ в класическият смисъл няма никакво значение след като имаме стабилна валута. Защо да правим пак класическа ЦБ??? За да могат пак групи фирми близки до партии да точат банките ли??? И след това да обезценяват левът и да връщат една стотна от това, което дължат. И да могат партиини лидери и банкери да се заиграват ли. Ти късопаметен ли си?? Еврото не дава никакви предимства на България, които в момента да ги нямаме. Не дава допълнителен достъп до евросредства, които да нямаме в момента. Единствената цел на тези, които ни бутат натам е да се избяга от борда. Нищо повече.

отговор

dikens15
преди 4 години

Левът е як, защото борда е оглавник за политико- банкерската мафия. А защо са лихвите у нас такива не мисля да ти обяснявам. Само за сведение ОЛП на БНБ е 0%, сам си прави изводите.

отговор

dikens15
преди 4 години

Я сравни илономиката и финансите на България по време на борда и преди това!!!

отговор

dikens15
преди 4 години

Левът и да го върнат, борда няма. Можеш да бъдеш сигурен.

отговор

dikens15
преди 4 години

Аз пък казвам, че точно в момента курсът е подценен. Но той е такъв, какъвто е било прието да бъде и основната му цел е да създава стабилност, сигурност и предвидимост. Чужди инвестиции имаше и то в огромни размери веднага след въвеждането на валутният борд у нас( сети се сам защо), а причината да няма такива в последните години ги виждал сам- неспазване на законите, политически гонения, двоен стандарт в правото, политическа нестабилност. Въобще причините да няма инвестиции и да има борд у нас се припокриват.

отговор

dikens15
преди 4 години

Май за пореден път се правиш, че не разбираш. Целта на упражнението у нас не е да се влезе в Еврозоната, а да се махне борда. От тази изходна позиция, ако започнеш да разсъждаваш много неща ще ти се изяснят. Защото веднъж избягат ли от борда, повече никога няма да го върнат. Колкото до културните особености на нашият народ, всеки друг народ си ги има, но никой не ги оп люва както у нас. Очаквам да започнеш да усмиваш нестинарството, кукерите, хората и народната музика. Като при това са все неща, които нямат абсолютно нищо общо към разсъжденията ти за валутният борд. Като между впрочем такива при теб липсват.

отговор