IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg
Темите днес: Войната в Украйна Политика на централните банки Изкуствен интелект политическата криза

Трябва ли да се откажем от лева?

За пръв път в 140-годишната си история българската валута е онова, за което са мечтали създателите й: силна и необременена с дългове. Защо тогава искаме да я сменим?

18:30 | 02.07.20 г. 55
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p> <em>Снимка: Архив Ройтерс</em></p>

Снимка: Архив Ройтерс

 От Константин Томов

 
През февруари 2019 огромни транспаранти по сградата на Полската народна банка и още няколко знакови сгради във Варшава честваха стогодишния юбилей на националната валута - злотата.

В Унгария форинтът ще стане на 74 през август. В Чехия кроната е вече на 102 години (или дори на 128, ако проследим корените й до австро-унгарската крона от 1892). Националните валути на Швеция и Дания, също наречени крони, съществуват в сегашния си вид от 1914.

КАКВО Е ОБЩОТО МЕЖДУ ТЕЗИ ДЪРЖАВИ ЛИ? Те всички са членки на Европейския съюз, но държат на своите стари и утвърдени национални валути, отказвайки да приемат еврото. Швеция и Дания го отхвърлиха с референдум; Полша обяви, че то би отнело от суверенитета й; Унгария не смята, че въпросът е на дневен ред "в близкото десетилетие". "Вече на 20 години, еврото изпълнява всички функции на добрите пари. Но същото важи и за чешката крона, която е на 100 години", заяви преди време подуправителят на Чешката народна банка Томаш Холуб.  

И обратно - всички онези "нови" членки на ЕС, които приеха еврото, го направиха, отказвайки се от валути с твърде скромна история. Литовските литове и латвийските латове са съществували 18 години между двете световни войни и за кратък период след 1993. Словашката крона живя между 1939 и 1945, и после между 1993 и 2008. Словенският толар изкара 16 години след създаването си през 1991. И накрая стигаме до куната, която бе измислена и въведена в Хърватия през 1994, и която сега страната спешно иска да замени с еврото. 2 2

Първата емисия български сребърни левове е отсечена в Санкт Петербург
 
Логиката е ясна: онези, които имат стари и утвърдени валути, не искат еврото. Онези, които нямат, го приемат. Има само едно ярко изключение от правилото: България.
 
БЪЛГАРСКИЯТ ЛЕВ Е ПО-СТАР от всички тези валути: на 4 юни тази година отбелязахме 140 години от деня, в който Второто обикновено народно събрание гласува закона за създаването му ("Закон за правото на резание монети в Княжеството"). Той е преживял успешно локални и световни войни, преврати, национални катастрофи, фалити на държавата, хиперинфлации и банкови кризи, няколко смени на политическото и дори на общественото устройство. И ако погледнем обективните показатели, днес е в най-силната си и стабилна позиция за тези 140 години история. 
 
Франк Дзапа казваше, че за да бъде една държава истинска, тя трябва да има футболен отбор, собствена авиокомпания и собствена марка бира. Това са несъмнени стожери на държавността, но все пак бихме добавили към тях и националната валута. Само че българската валута някак си никога не е получавала вниманието, което заслужава. Дори фактите около създаването й са обвити в мъгла, а в печата ще откриете само няколко видимо произлизащи от един и същи източник статии, обявяващи, че "Иван Евстратиев Гешов е бащата на българския лев". Но всъщност през 1880 Гешов дори не се намира в Княжеството, а в родния си Пловдив, като председател на Областното събрание на Източна Румелия. "Бащите" на българския лев са съвсем други.
 
ЕДВА ЛИ ИМА ДРУГА НАЦИОНАЛНА ВАЛУТА в Европа, въведена при толкова сложни обстоятелства като лева. За България Освобождението е изпълнение на вековна мечта, разбира се; но също така и пълно скъсване с дотогавашната икономическа система. Шокът след 1878 е несравнимо по-тежък дори от шока след 1989. 
 
Доста българи са успели да се позамогнат в средата на XIX век, възползвайки се от отварящите възможности войни. Но през 1878 те внезапно загубват основния си клиент - османската държава, и неслучайно над две трети от тях изчезват след Освобождението. Българското земеделие, по това време на такова примитивно ниво, че дори стоманените плугове са небивала рядкост, също остава без главния си пазар. А българската манифактура няма шанс да се мери с далеч по-евтиното западно промишлено производство, което на всичкото отгоре по силата на Берлинския договор се внася у нас със съвсем ниски мита - 8% номинално, а реално - и по-малко, защото се облага договорената, а не пазарната стойност.
 
Вярно, много българи се сдобиват с имоти, работилници, воденици, като откупуват евтино от напускащите турци, или просто се настаняват след тях. Но им липсва капитал за развитие.  
Първата българска банкнота, със сериен номер 000001, е съхранена по чудо и до днес и може да се види в Габровския музей.
 
 КРЕДИТИРАНЕ НА ПРАКТИКА НЕ СЪЩЕСТВУВА, а дори и състоянията на най-заможните българи са твърде скромни като основа за индустриално развитие. Да не говорим за трогателната неопитност на първите български фабриканти - съчетана обаче с решимост и практичен ум. В "Розата на Балканите" проф. Иван Илчев разказва как навремето Иван Калпазанов, родоначалникът на текстилната индустрия в Габрово, изпраща писмо "до най-старата и най-реномирана фабрика за текстилни машини в Германия". Няма никаква идея коя е тя или какъв е адресът. Добре, че германските пощи са съвестни, проучват и доставят писмото, където трябва. Христо Бобчев, също един от първите фабриканти, отива сам да си купи машините от Манчестър - и нарежда на реверите на сакото му да извезат "Не говоря чужди езици, пътувам за Манчестър". Пристига успешно, скоро машините са доставени и се ражда "Първа английска текстилна фабрика Александър".
 
Но хора като Калпазанов и Бобчев са изключения. За огромната част от българите (82% селско население към 1880) единственият достъп до пари е чрез лихвари. 
 
"Нуждите на селото се заключаваха само в няколко артикула: покупка на сол за добитъка, железария, обработени кожи, отчасти дървен материал и някои други стоки", пише в Юбилейния сборник на Българската народна банка 1879-1929. Но дори и тия скромни нужди са достатъчни да докарат повечето селяни до просешка тояга, защото лихвите са огромни - от 25% до 50%, че и повече. "Селското население е било обременено с дългове до такава степен, че реколтата е била едвам достатъчна за покриване лихвите", пишат съставителите на сборника. От стари лихварски книги се вижда, че е нещо обичайно при заем от 240 лева за три години да се изплатят 1240. Още през 1864 османското правителство се опитва да ограничи кожодерството със закон, но без особен успех.
 
Последна актуализация: 11:10 | 14.09.22 г.
икономиката на България български лев
напиши коментар
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

Добави коментар
16
rate up comment 7 rate down comment 4
дядя Вова
преди 4 години
Индианското племе чероки:- Взема вярата на бледоликите.- Взема образованието на бледоликите (че и по-големи успехи от тях).- Взема културата на бледоликите....На бледоликите им дотрябвала земята на чероки - зер злато намерили.Аре резерват.Ти да видиш - в резервата открили нефт!Айде пак ги изселили."Борда е зло и трябва да се премахне дори ако ни коства лева "Де.бил
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 3 rate down comment 10
kane
преди 4 години
Съгласен съм в името на лева да се откаже България от борда, но не съм съгласен да има лев със борд - избора е между борда и лева!П.с.Никоя от изброените запазили родния лев няма борд! Борда е зло и трябва да се премахне дори ако ни коства лева
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 2 rate down comment 6
zelka007
преди 4 години
викаш помага ... :))) ... добре , без него
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 8 rate down comment 1
0pk
преди 4 години
Еми трябва да се откажем разбира се, все пак сме поели по този курс.Но не се кахърете толкова, един ден може пак да го върнат :D
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 2 rate down comment 7
khao
преди 4 години
само да не чувам лоши неща за тричането!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 3 rate down comment 12
Стоян Петров
преди 4 години
Всички знаете, че левът е надценен. Курса му се определя от БНБ и не е пазарен. Икономиката ни е малка(пренебрежително) и затова този факт се преглъща от останалите финансови субекти. Резултата е липсата на чужди инвестиции. Въпреки ниските заплати, няма и няма. Въпреки ниските данъци, пак няма. Въпреки мизерното социално осигуряване, липсват инвестиции.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 6 rate down comment 10
ing5rov
преди 4 години
то един умник -президент предложи и кирилицата да си оди , в комплект с лева ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 4 rate down comment 9
ing5rov
преди 4 години
ти ходи да те боцкат навсякъде дето е модерно ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 14 rate down comment 4
zelka007
преди 4 години
германската марка е съществувала 131 годинифренският франк е съществувал 207 годининидерландския гулден е съществувал 185 годиниПортугалското ескудо е съществувал 280 години........пък ги няма от 20-на години ... :))) ... гледам няма революции и ритуално ръсене с пепел по главите ...ние можем да се присъдиним към еврозоната и да продължим с интеграцията ...а можем и да продължим когато ни болят гърдите да се мажем с ракия и да не ходим на кардиолог или да продължим да тричаме кучета за да се предпазим от болести ... :)))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 9 rate down comment 4
khao
преди 4 години
ако не влезнем в еврозоната, предлагам да му сменим името...от лев, на тиква!Лъвове нямаме, но тикви бол!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още