За пръв път в 140-годишната си история българската валута е онова, за което са мечтали създателите й: силна и необременена с дългове. Защо тогава искаме да я сменим?
От Константин Томов
През февруари 2019 огромни транспаранти по сградата на Полската народна банка и още няколко знакови сгради във Варшава честваха стогодишния юбилей на националната валута - злотата.
В Унгария форинтът ще стане на 74 през август. В Чехия кроната е вече на 102 години (или дори на 128, ако проследим корените й до австро-унгарската крона от 1892). Националните валути на Швеция и Дания, също наречени крони, съществуват в сегашния си вид от 1914.
КАКВО Е ОБЩОТО МЕЖДУ ТЕЗИ ДЪРЖАВИ ЛИ? Те всички са членки на Европейския съюз, но държат на своите стари и утвърдени национални валути, отказвайки да приемат еврото. Швеция и Дания го отхвърлиха с референдум; Полша обяви, че то би отнело от суверенитета й; Унгария не смята, че въпросът е на дневен ред "в близкото десетилетие". "Вече на 20 години, еврото изпълнява всички функции на добрите пари. Но същото важи и за чешката крона, която е на 100 години", заяви преди време подуправителят на Чешката народна банка Томаш Холуб.
И обратно - всички онези "нови" членки на ЕС, които приеха еврото, го направиха, отказвайки се от валути с твърде скромна история. Литовските литове и латвийските латове са съществували 18 години между двете световни войни и за кратък период след 1993. Словашката крона живя между 1939 и 1945, и после между 1993 и 2008. Словенският толар изкара 16 години след създаването си през 1991. И накрая стигаме до куната, която бе измислена и въведена в Хърватия през 1994, и която сега страната спешно иска да замени с еврото.
2
Първата емисия български сребърни левове е отсечена в Санкт Петербург
Логиката е ясна: онези, които имат стари и утвърдени валути, не искат еврото. Онези, които нямат, го приемат. Има само едно ярко изключение от правилото: България.
БЪЛГАРСКИЯТ ЛЕВ Е ПО-СТАР от всички тези валути: на 4 юни тази година отбелязахме 140 години от деня, в който Второто обикновено народно събрание гласува закона за създаването му ("Закон за правото на резание монети в Княжеството"). Той е преживял успешно локални и световни войни, преврати, национални катастрофи, фалити на държавата, хиперинфлации и банкови кризи, няколко смени на политическото и дори на общественото устройство. И ако погледнем обективните показатели, днес е в най-силната си и стабилна позиция за тези 140 години история.
Франк Дзапа казваше, че за да бъде една държава истинска, тя трябва да има футболен отбор, собствена авиокомпания и собствена марка бира. Това са несъмнени стожери на държавността, но все пак бихме добавили към тях и националната валута. Само че българската валута някак си никога не е получавала вниманието, което заслужава. Дори фактите около създаването й са обвити в мъгла, а в печата ще откриете само няколко видимо произлизащи от един и същи източник статии, обявяващи, че "Иван Евстратиев Гешов е бащата на българския лев". Но всъщност през 1880 Гешов дори не се намира в Княжеството, а в родния си Пловдив, като председател на Областното събрание на Източна Румелия. "Бащите" на българския лев са съвсем други.
ЕДВА ЛИ ИМА ДРУГА НАЦИОНАЛНА ВАЛУТА в Европа, въведена при толкова сложни обстоятелства като лева. За България Освобождението е изпълнение на вековна мечта, разбира се; но също така и пълно скъсване с дотогавашната икономическа система. Шокът след 1878 е несравнимо по-тежък дори от шока след 1989.
Доста българи са успели да се позамогнат в средата на XIX век, възползвайки се от отварящите възможности войни. Но през 1878 те внезапно загубват основния си клиент - османската държава, и неслучайно над две трети от тях изчезват след Освобождението. Българското земеделие, по това време на такова примитивно ниво, че дори стоманените плугове са небивала рядкост, също остава без главния си пазар. А българската манифактура няма шанс да се мери с далеч по-евтиното западно промишлено производство, което на всичкото отгоре по силата на Берлинския договор се внася у нас със съвсем ниски мита - 8% номинално, а реално - и по-малко, защото се облага договорената, а не пазарната стойност.
Вярно, много българи се сдобиват с имоти, работилници, воденици, като откупуват евтино от напускащите турци, или просто се настаняват след тях. Но им липсва капитал за развитие.
Първата българска банкнота, със сериен номер 000001, е съхранена по чудо и до днес и може да се види в Габровския музей.
КРЕДИТИРАНЕ НА ПРАКТИКА НЕ СЪЩЕСТВУВА, а дори и състоянията на най-заможните българи са твърде скромни като основа за индустриално развитие. Да не говорим за трогателната неопитност на първите български фабриканти - съчетана обаче с решимост и практичен ум. В "Розата на Балканите" проф. Иван Илчев разказва как навремето Иван Калпазанов, родоначалникът на текстилната индустрия в Габрово, изпраща писмо "до най-старата и най-реномирана фабрика за текстилни машини в Германия". Няма никаква идея коя е тя или какъв е адресът. Добре, че германските пощи са съвестни, проучват и доставят писмото, където трябва. Христо Бобчев, също един от първите фабриканти, отива сам да си купи машините от Манчестър - и нарежда на реверите на сакото му да извезат "Не говоря чужди езици, пътувам за Манчестър". Пристига успешно, скоро машините са доставени и се ражда "Първа английска текстилна фабрика Александър".
Но хора като Калпазанов и Бобчев са изключения. За огромната част от българите (82% селско население към 1880) единственият достъп до пари е чрез лихвари.
"Нуждите на селото се заключаваха само в няколко артикула: покупка на сол за добитъка, железария, обработени кожи, отчасти дървен материал и някои други стоки", пише в Юбилейния сборник на Българската народна банка 1879-1929. Но дори и тия скромни нужди са достатъчни да докарат повечето селяни до просешка тояга, защото лихвите са огромни - от 25% до 50%, че и повече. "Селското население е било обременено с дългове до такава степен, че реколтата е била едвам достатъчна за покриване лихвите", пишат съставителите на сборника. От стари лихварски книги се вижда, че е нещо обичайно при заем от 240 лева за три години да се изплатят 1240. Още през 1864 османското правителство се опитва да ограничи кожодерството със закон, но без особен успех.
преди 4 години хахаха,мчак сега попаднах на тази мозъчна пръъъдня дето си написал... ти си фрапантно глупав :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Принтирането не е просто печатане на пари, то е трупане на дълг. Които рано или късно трябва или да се връща или да се издуха през инфлация. Това не е нищо хубаво. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Всичко е така, но всички изброени държави не са в борд инпри нужда могат да си принтират крони докато ние ще принтираме само тоалетна хартия. С този борд сме все едно с евро само ,че в Брюксел когато принтират евро ние НЕ участваме ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Ветеронарят се опитва да профилира. Тотално невярни разсъждения!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Забелязвам липса на основни познания във света на финансите. Кое прави парите пари??? Съвременните валути пари ли са??? Коя е разликата между пари и валути???Съвременните фиатни пари са необезпечени, но не винаги са инфлационни. И това дали са инфлационни не идва от факта, че са необезпечени, а зависи от монетарната политика, която води съответната банка( която може да бъде експанзивна или рестриктивна). Защо ФЕД и ЕБ водят експанзивна политика??? Ами защото, другите инструменти са изчерпани и при вдигане на лихвата, планините от необслужван дълг ще ги затрупа. Скандинавските държави и Швейцарската ЦБ не водят такива политики нали??? Дори напротив ШЦБ иска да обезцени франка и го прави с всички средства но не може. И още, защо мислиш, че след като са имали възможност да водят монетарни политики западните ЦБ са достигнали само до печатането на пари, нашите централни банкери биха били нещо много по- добро??? Напротив много по- зле биха се предствили и са го доказали!!!Биткоинът никога не е бил и няма да бъде дефлационен актив. Не може нещо, което днес е 10 единици, а утре е 12 единици да бъде дефлационно. Напротив инфлационно е, такава е и технологията- през определено време се създава нов биткоин. Причината той да не се превърне не само в световна, а и каквато да е валута не е тази, а просто, че той не може да изпълнява две от функциите на парите- средство за натрупване и разчетна единица. Как можеш да плащаш или спестяваш с нещо, което днес струва 10, утре 5 , а вдруги ден 15 единици. Невъзможно е и това го знае всеки приличен финансист. Добра и иновативна технология е, става за спекула, но дотам. Нищо повече. Монетарната политика влияе не върху конкурентноспособността, а е едно от средствата за макроикономическо регулиране и влияние върху икономическите цикли в икономиката. Върху конкурентноспособността влияе валутният курс на валутата. Можем да имаме експанзионистична политика и висок валутен курс, което не благоприятства износът( както е САЩ в момента). Така, че и това е погрешно. Тези 20 млрд от валутният резерв служат за обезпечение на левът в момента, но при махане на борда и влизане в Еврозоната те ще бъдат освободени, защото ще излезем от валутният съвет и ще отпадне задължението на ЦБ да гарантира фиксираният курс. Те не са нищо, а са реални пари, които ще се освободят. А съм го написал, защото никой не казва какво ще се прави с този ресурс. Ще се погасява външният дълг ли, пътища ли ще строим, в зелена енергия ли ще се влага и т.н. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години *чешка крона отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Фиатните / от fiat currency / парични системи са инфлационни, т.е. паричната маса се увеличава всяка година. Това прави ФЕД, това прави и ЕЦБ. Инфлационният индекс на щатския долар преди пандемията беше около 1.8% годишно. Това е и една от причините биткойна да не може да се превърне в световна валута - той е дефлационен актив. Монетарната политика и конкурентноспособността са скачени съдове и е изкуство да намериш правилния баланс при увеличаване на парите в обръщение съотнесено към стремежа да запазиш покупателната сила на паричната си единица, а същевременно и да насърчиш компаниите, които произвеждат продукт с висока добавена стойност. Най-успешните и бързо развиващите се страни правят точно този баланс между тези политики. Разбира се, не оспорвам някои от примерите, които даваш, но генерално този е пътя. Аз не казвам, че искам еврото, а твърдя, че валутен борд е мярка, която трябва да стабилизира финансите на една държава, да върне доверието на фирми и граждани, а след не повече от десет години да се излезе от него. У нас, обаче, той е вече четвърт век. И нашето квази-евро в резултат на борда има предимно минуси в момента, при все, че могат да бъдат посочени и плюсове. Изобщо не коментирам тези 18-19 милиарда евро, които държим за обезпечение на лева - обезпечаваме наличните левове с актив, който не се различава от лева, доколкото и зад еврото като обезпечение стои същото, което и зад една чешка спа на или полска злота, т.е. нищо отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Такива, като Пудела Дики Дикенса, съществуват в почти всяка държавна структура или фирма от чорбаджийски вид.Мазни, обикновено дребни същества (и физически и интелектуално), те са дълбоко комплексирани и озлобени още от ученическите години, през които са били подритвани и принудени да гравитират и въртят опашка около някой авторитет, зад чийто гръб да се крият.После, в студентските години, промъкнали се до някоя специалност от рода на Мадакаскарска филология, щот таткото е заклал пръча за подкуп, пък си е имало и места, е било същото, но вече в съчетание с погнусените погледи на състудентките, когато са ги канили на блус на купон в читалнята.След това Пуделът Дики Дикенса е постъпил на работа или като държавно служителче в Агенцията за преброяване на майските бръмбари или в ЕТ Митьо Швепса 98, където с умилкване, близане на дyпeта и подлизурковски номера е стигнал до главен контрольор и уше на шефа. Дойде ли нов човек, първата работа на Дикевци е да търсят нещо, за което да се хванат и да оплюят." Даа, шефеее, ...както кажеш, шефеее...каква чудесна идея, шефеее...има ли нужда от нещо, шефеее...тоя, новия, един приятел е работил с него в предишната му фирма, каза някои работи, ама аз не мога сега да го кажа, шефеее..." и подобни се чуват от него.Пред хора Пуделът Дики Дикенса е мазно усмихнат, съгласен с всичко и нахално завиращ се некаен, но обърнеш ли му гръб, като класическа мacтийка почва да лае, да плюе и да се заканва.Дики, като прочетена книга си, моето пуделче. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Ами аз ще ти го опростя и ще ти го напиша за пет минути, без да използвам префарцунените ти фрази. И така провеждане на монетарна политика- да се чете печатане на пари, каквато се е превърнала в международните финанси. Кредитор от последна инстанция- да се чете необезпечена и неограничена подкрепа за банки, докарали се до фалит, заради алчността и арогантността на мениджмънта си и неговите безумни решения( доста често политически обвързани обаче). Който мениджмънт, обаче взима доста тлъсти бонуси и премии и вместо да бъде съден за разсипничеството си, когато докара някоя банка до фалит, той се премества на по топло местенце( ако банката фалира )или пък си вдига заплата и бонусите с получените пари( ако не успее да я фалира). Загуба на конкурентноспособността- да се чете да си девалвираме редовно валутата за сме уж спечелили конкурентни предимства за износ. Без да навлизам в подробности ще ти кажа, че ако това работеше цяла Латинска Америка щеше да се къпе в богатство и благоденствие. Така като обобщим нещата дали ни липсват тези неща в нашата ЦБ?? Ами твърдо не ни и трябват. Трябва ни стабилността и предвидимостта на валутата ни, която ни е осигурена от валутният съвет. Лекции можеш да водиш на Кратунков и Ветеринаря с ватенката, щото толкова ги разбират нещата и няма да те опонират по същество. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Ами, как да ти обяснявам какво означава липса на възможност за провеждане на монетарна политика, липса на кредитор от последна инстанция, евентуална загуба на конкурентоспособност за сметка на финансова стабилност? За това се иска поне половин час лекция. отговор Сигнализирай за неуместен коментар