Голяма реформа... малки пенсии

Нова формула за втора пенсия: фонд – НОИ - фонд

Прехвърлянето на средствата за втора пенсия между частен пенсионен фонд и НОИ вече е възможно. Даде се възможност осигурените лица да имат право на избор къде да отива вноската им за втора пенсия – в частен пенсионен фонд или в Сребърния фонд.

С приетите промени родените след 31 декември 1959 г. ще могат многократно да сменят къде да се осигуряват – цялата вноска да отива в държавното обществено осигуряване или 5-те процента да се пренасочват към частен пенсионен фонд. Ако изберат първия вариант, цялата пенсия ще се изплаща от държавата. При втория НОИ ще изплаща около 28% по-малко на пенсионерите, а останалата сума трябва да се попълва от частните дружества. Прехвърлянето между двата стълба ще става с помощта на Сребърния фонд, където средствата ще стоят 6 месеца.

По тази промяна се завихриха многобройни дебати, като защитниците в лицето на финансовото министерство афишираха, че хората трябва да имат право на избор, а противниците – че хората ще загубят, тъй като парите, които стоят в НОИ и в Сребърния фонд, не носят доходност и средствата не могат да се наследяват.

Крачка напред, две назад

Пенсионната реформа бе обогатена и с друга промяна, която редица правителства досега нямаха воля да прокарат. Става въпрос за въвеждането на минимална възраст за пенсиониране в силовите ведомства. За пенсиониращите се в тези системи от 1 януари 2016 г. се въвежда минимална възраст от 52 години и 10 месеца, след което ще расте с по 2 месеца на година до достигане на 55 години. Задължителният трудов стаж остава 27 години, а две трети от него трябва да е в системата. Дава се шанс на полицаи и военни да продължат да работят в системата и така да получават и пенсия, и заплата. До момента, за да могат такива работници да се пенсионират, беше необходимо единствено да имат нужните години стаж.

Тази промяна е определяна като единствената сериозна реформа в пакета предложения. Предстои обаче всяка една от службите в сектор „Сигурност” да направи ясно разграничение между тежък труд „на терен“ и административния. Би трябвало да има разграничение за рисковете и тежестите на полагания труд и това е реформа, която очакваме да видим следващата година.

Като друга стъпка в правилната посока бе тълкувано увеличението на възрастта за пенсия за първа и втора категория труд, което ограничава ранното пенсиониране за тежките категории труд.

В промените обаче се промъкна и текст, който рязко увеличава разходите за пенсии в дългосрочен план. С него постепенно се вдига тежестта на една година осигурителен стаж при изчисляването на пенсиите. От 1,2 сега, този коефициент ще достигне постепенно 1,5, което ще доведе до сериозно нарастване на разходите за пенсии в дългосрочен план – към края на периода (2037 г.) те ще са по-високи с 1,5% от БВП в сравнение с варианта, при който не се повишава този коефициент. Аргументът е, че по този начин ще се подобри адекватността на пенсиите. От друга страна обаче е под въпрос дали ще подобри финансовото състояние на НОИ, защото на практика повишава разходите за пенсии.

„Разцветът” на инвалидните пенсии продължава. Въпреки че реформата започна с гръмкото прокламиране за прокарването на мерки, които да ограничат източването на държавния обществен фонд чрез мними инвалидни пенсии, в рамките на приетите пакети такива мерки не бяха предложени. Анализи на НОИ сочат, че броят на инвалидните пенсии е нараснал четири пъти за десет години.