Железницата – най-социалната услуга в държавата
Сигурно на всеки се е случвало да види как цели празни влакови композиции превозват десетина пътника между второстепенни гари. И със сигурност всеки се е замислял защо ли всички ние плащаме, за да може социалната услуга да се запази.
Социалната услуга е в няколко направления – към служителите, които запазват работата си, но са недоволни от заплатите, към пътниците, които плащат, но са недоволни от услугата, но най-вече към гратисчиите и предприемчивите служители, които точат горива, изнасят части и търсят всякакви начини да се облагодетелстват от общата собственост.
Дайте, за да дадем
При всички случаи железниците са важна част от транспортния микс на всяка нормална държава по света. Фактът обаче, че въпреки рекордните цени на горивата БДЖ остава в сянката на автомобилния и автобусния транспорт, буди притеснение.
Ясно е, че без реформа няма да стане. Още по-ясно е, че тя трябва да се извърши на пазарен принцип с ясен анализ на рентабилността и разходите, които железницата може да си позволи. Първата крачка е бизнес план за развитие, след това идват обновяването на базата и държавната субсидия – тя трябва да е целева, а не просто за запълване на дупките. Просто защото дупките са твърде много и парите изтичат, без да оставят никаква следа.
Усилията за реформа трябва да дойдат отвътре, от самата компания и нейните служители. В момента обаче ситуацията далеч не е такава – всяко решение „отгоре“ се приема на нож и не се допуска дискусия за никакво съкращение на щата.
Йордан Недев бе поел именно такъв курс, но няма да довърши започнатото. Личното ми мнение е, че тук е намесена политиката – догодина има избори, през есента се очертават доста протести и едва ли на управляващите им се иска да се забъркат в още един.
Пък проблемите на БДЖ да ги решава следващият. Докато един ден железниците не свършат като Кремиковци – безславно и без да предизвикат сантименталност у никого. Но и с милиарди, изтекли без следа от джобовете на всички нас. Между другото - самият транспортен министър Ивайло Московски преди година сравни бъдещето на железницата с това на Кремиковци. Но явно това не е достатъчен мотив за решителни действия по предотвратяването на такъв сценарий.
преди 12 години Нормалното решение е да се продадат превозите и всичко което не е свързано с инфраструктурата, с релсите и контактните мрежи, гарите. Всичко друго може да бъде частен бизнес, който се плаща както си плаща шофьора за магистралата. Транспорта по електрифициран железен път е много по-евтин от автомобилният, особено пътническият, защото товарът има крака и няма нужда от обработка, съпротивлението на желязото е по-малко, а енергията по-евтина. Защо тогава са на загуба?Отговорът е ясен, защото се краде и разпилява, не се работи качествено и съвестно, има ниска производителност на труда, изобщо никаква организация и контрол. Железопътният транспорт има голямо бъдеще защото може да бъде изцяло на електроенергия.следващите 10-15 години цените на петрола и газта ще се удвоят и долу горе след още толкова отново ще се удвоят и така докато стане лукс използването на горива за транспортни нужди. Ще трябва да се електрифицират магистралите и товарните автомобили, да се инвестира в нови железни пътища отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години всъщност основния проблем на Недев не са нито синидикатите, нито ББ, нито БДЖ, нито парите на хората - на кой по дяволите му пука за ХОРАТА. Всичко е заради това, че МОМЧЕТО беше НЕПОДКУПНО. А това е тежък грях в България. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Малоумно е да се сравнява Кремиковци с БДЖ - много ралчичен профил и функции. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години БДЖ-то става все по-грозно и по-грозно. Трябват действия, а не страх отговор Сигнализирай за неуместен коментар