БДЖ – по пътя на Кремиковци

Железницата – най-социалната услуга в държавата

Сигурно на всеки се е случвало да види как цели празни влакови композиции превозват десетина пътника между второстепенни гари. И със сигурност всеки се е замислял защо ли всички ние плащаме, за да може социалната услуга да се запази.

Социалната услуга е в няколко направления – към служителите, които запазват работата си, но са недоволни от заплатите, към пътниците, които плащат, но са недоволни от услугата, но най-вече към гратисчиите и предприемчивите служители, които точат горива, изнасят части и търсят всякакви начини да се облагодетелстват от общата собственост.

Дайте, за да дадем

При всички случаи железниците са важна част от транспортния микс на всяка нормална държава по света. Фактът обаче, че въпреки рекордните цени на горивата БДЖ остава в сянката на автомобилния и автобусния транспорт, буди притеснение.

Ясно е, че без реформа няма да стане. Още по-ясно е, че тя трябва да се извърши на пазарен принцип с ясен анализ на рентабилността и разходите, които железницата може да си позволи. Първата крачка е бизнес план за развитие, след това идват обновяването на базата и държавната субсидия – тя трябва да е целева, а не просто за запълване на дупките. Просто защото дупките са твърде много и парите изтичат, без да оставят никаква следа.

Усилията за реформа трябва да дойдат отвътре, от самата компания и нейните служители. В момента обаче ситуацията далеч не е такава – всяко решение „отгоре“ се приема на нож и не се допуска дискусия за никакво съкращение на щата.

Йордан Недев бе поел именно такъв курс, но няма да довърши започнатото. Личното ми мнение е, че тук е намесена политиката – догодина има избори, през есента се очертават доста протести и едва ли на управляващите им се иска да се забъркат в още един.

Пък проблемите на БДЖ да ги решава следващият. Докато един ден железниците не свършат като Кремиковци – безславно и без да предизвикат сантименталност у никого. Но и с милиарди, изтекли без следа от джобовете на всички нас. Между другото - самият транспортен министър Ивайло Московски преди година сравни бъдещето на железницата с това на Кремиковци. Но явно това не е достатъчен мотив за решителни действия по предотвратяването на такъв сценарий.