Плащането на здравни вноски - въпрос на доверие в системата

Докато се извърши подобна реформа, което, съдейки по последните правителства, може да отнеме много години, са нужни други мерки, които да ограничат един от каналите за източване на системата и по-конкретно - ползването на здравни услуги от лица, които не са осигурени. Това може да стане лесно – да не се предоставят здравни услуги на неосигурени лица, с изключение на такива по спешност. Именно те се извършват от спешната помощ, която се финансира директно от бюджета на Министерство на здравеопазването и няма да се окаже в тежест на здравно-осигурителната система.

Това обаче може да има краткосрочен ефект върху системата, докато не се намери начин ограничението да бъде заобиколено. Затова използването на подобна мярка трябва да е първа стъпка към бързото включване на частните здравни фондове в здравно-осигурителната система. Те ще оказват контрол върху разходите на болниците и разбиването на монопола на НЗОК, което ще въведе конкуренция в сектора и най-вече между болниците.

Когато хората намерят смисъл в плащането на осигуровки, те сами ще го направят по убеждение, а не защото управляващите ги задължават под заплахата да им отнемат изконни и конституционни права.

Георги Ангелов, институт „Отворено общество“

Държавата има механизми за събиране на вноските. Проблемът е, че нито Националната здравно-осигурителна каса, нито НАП някога са се опитвали активно да събират здравните вноски. Винаги се е разчитало на доброволно изпълнение - което невинаги работи, както и при останалите данъчни и осигурителни задължения. Необходим е анализ и изследване кои хора не плащат, защо не плащат, къде живеят, имат ли доходи и активи и след това да се проведат активни действия по събирането на вземанията.

НЗОК и НАП, заедно с другите държавни институции, могат да съберат необходимите данни, за да направят база данни на неплащащите и след това да започнат да събират вноските. Най-малкото, могат да се обадят на длъжниците по телефона или да им изпратят напомнящо писмо за плащане на вноските, а за тези, които дори тогава не си платят, има и други процедури за събиране на вземанията, както и съответните глоби и наказания. Но за да проработи всичко това първото изискване е да се направи база данни с неосигурените, с техните актуални адреси и координати и на тази база да се започне работа.

Част от неосигурените ще отпаднат, тъй като са емигрирали в чужбина, но това не е отчетено в регистрите. По този начин ще се изчистят данните за неосигурените и ще станат по-реални, съответно ще има възможност НЗОК и НАП да се концентрират върху тези, които са в България.

Друга част от неосигурените имат спорадични доходи (сезонни работници в чужбина, земеделски и тютюнопроизводители и пр.). За тях трябва да се направят по-гъвкави схеми за плащане, така че да плащат когато имат доход, а не да се очаква да плащат по равно всеки месец. Очевидно земеделците и тютюнопроизводителите получават големи национални и европейски субсидии, технически не е трудно от тези средства да се покрият здравните им вноски, но тези субсидии се изплащат веднъж годишно, съответно тогава трябва да се съберат и вноските.

Други се водят неосигурени, но реално работят в сивата икономика и имат доходи и имущество, от което да се съберат вноските.

Трети имат доходи, но отказват да плащат, защото са недоволни от системата или по други причини. От тях също могат да се съберат дължимите вноски, но е важно да се адресират и проблемите в здравната система, за да се увеличат стимулите за доброволно плащане.

Какво е вашето мнение - как трябва да постъпи държавата, за да гарантира събираемост на вноските и достатъчно като количество и качество услуги на плащащите. Очакваме мненията ви на info@investor.bg в обем 400-600 думи!