IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Естонското икономическо чудо и как да вземем пример от него

Естонците съградиха държава от нулата, а ние вече над 20 години не можем да излезем от блатото на прехода

08:20 | 11.06.12 г. 33
Автор - снимка
Редактор
Естонското икономическо чудо и как да вземем пример от него

Ако Европа може да се поучи от политиката на Естония за управление на финансови и икономически кризи, България вероятно трябва да създаде специализирана структура, която да направи анализ как Талин успя успешнo да съгради държава от нищото, а ние вече над две десетилетия не можем да се измъкнем от блатото на прехода.

Естония е близо три пъти по-малка от България, а населението на страната е долу-горе колкото е населението на София. Талин обаче сътвори истинско икономическо чудо след обявяването на независимост през 1991 г., когато държавата излезе буквално рухнала от съветската хватка. В момента страната е с най-сериозен икономически ръст в Европейския съюз (ЕС), а от миналата година се присъедини и към еврозоната, въпреки проблемите на валутния блок.

Естония е доказателство, че работеща икономика се изгражда с политическо и обществено единство, къртовски труд, стоицизъм в тежки времена и инвестиции в образование, научна и развойна дейност и нови технологии. Образованието и трудолюбието са висши ценности, редом с върховенството на закона. Страната успешно демонополизира здравната си система и въведе електронно правителство, с което спести милиарди от административни разходи.

Българското управление обаче от повече от 20 години е във вечна предизборна кампания. В последните десетилетия след рухването на социалистическата власт не се намери лидер, който да поеме политическа и изобщо всякаква отговорност и да осъществи необходимите реформи, за да сътворим нашето българско икономическо чудо. Като че ли приоритетът си остана запазването на властта на всяка цена, а тя е твърде висока за българската икономика.

Началото на икономическото чудо на Европа

Както казва първият премиер на модерна Естония Март Лаар, „Имахме свобода и нищо повече!“ Страната получава независимост и осъмва с безвъзвратно празни магазини, граждани с рубли без никаква стойност в джобовете и съсипана инфраструктура. Индустриалното производство се срива с над 30%, което е по-рязък спад и от времето на Голямата депресия, а заплатите се свиват почти наполовина в условията на над 1 000% инфлация и ръст в цените на горивата над 10 000%. Единствената работеща организация в страната е ... черният пазар. Столицата Талин пък се готви за евакуация в провинцията, тъй като няма и газ за отопление през зимата. Черешката на тортата – пълната зависимост от Русия, която съставлява 92% от естонската международна търговия.

За повечето чужди експерти Естония е поредната бивша социалистическа република без много надежди за светло бъдеще. Единственото спасение за страната е осъществяването на бързи реформи. Затова естонците си избират начело на държавата да застанат младите политици, които са предложили най-радикални действия в политическата си платформа.

Правителството на Март Лаар възприема теорията на Лешек Балцерович, че ако се предприема радикална икономическа програма, по-добре е тя да започне максимално бързо, отколкото да се предлагат тежки и болезнени реформи, които да се осъществяват поетапно.

Правителството започва с парична реформа и първа от бившите съветски републики въвежда собствена валута, въпреки резервите на Международния валутен фонд (МВФ). Въведен е и валутен борд, като новата естонска валута е вързана към германската марка, за да повиши доверието в икономиката.

Следващата цел е балансирането на бюджета, като управляващите се стремят да привлекат опозицията в дискусиите и на своя страна. Това не се получава, а бюджетните съкращения са посрещнати със стачки. За да може мнозинството в парламента да приеме тежките икономии, депутатите са изкарали от родилното отделение една от колежките им, която също да се включи в гласуването.

Още през 1993 г. се виждат резултатите от първите реформи. „Шоковата терапия“ е посъбудила естонците, чиито инициативност и предприемчивост са силно притъпени от годините на социалистическо управление. Затова се преминава към „отваряне“ на икономиката.

Правителството дава ясно да се разбере, че няма да спасява банки и неефективни държавни предприятия, както и че ще помага на хората, които имат желание сами да си помогнат. Това стои в основата на естонската икономическа политика и до днес.

„Отварянето“ на икономиката започва с изграждането на „приятелска“ бизнес среда, така че да се насърчат и вътрешните, и чуждите инвестиции. Привличането на повече чужди инвестиции е единствената алтернатива Естония да избегне вземането на заеми от международните институции. Талин избира по-тежкия път, но към втората половина на 90-те години Естония е привлякла повече чуждестранни инвестиции, отколкото всяка друга държава от Централна и Източна Европа.

Същевременно тече и тежка законодателна реформа и изграждането на ефективна администрация. Води се и сериозна борба с корупцията. Самият Март Лаар казва: „Естонският опит показва, че най-ефективният метод за справяне с корупцията и организираната престъпност е преминаването към пазарна икономика и развитието на гражданско общество и върховенството на закона. Всяка реформа, която повишава конкурентоспособността на икономиката, редуцира опитите за корумпирано поведение.“

Реформите продължават с пазара на имоти, пазара на труда, данъчната система. Естония е първата европейска държава, която въвежда плосък данък.

Последна актуализация: 22:23 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

23
rate up comment 1 rate down comment 0
Mavi Goz
преди 12 години
Ето как описва в изказване пред Народното събрание на 12 март 1940 г., жизненото равнище в България един от тези депутати, Серафим Георгиев: Това показва, че картината на българската мизерия е страшна. Мога да ви прочета данни,че 19,5 % от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви. Нямат кладенци 57 % от домакинствата; нямат клозети 17,4 % от тях. Нямат кревати 20 % от домакинствата, а останалите 80 % от тях имат средно по два кревата за шест души. Нямат маса 28,5 % от домакинствата, а 36 % нямат стол. Нямат печка 28 % от домакинствата. Нямат юрган 36 % от тях. Нямат дюшеци 46,5 %, а 34 % нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53 % от домакинствата нямат нито един шкаф. Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир."
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 2 rate down comment 0
Mavi Goz
преди 12 години
Ето малко факти:На 25 януари 1939 г. в Народното събрание царският министър на земеделието Иван Багрянов заявява: Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна БЕЗ ЗЕМЕДЕЛИЕНие нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен ***. (Общи ръкопляскания). Цифри за доказателство аз по-рано приведох в изобилие.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 1 rate down comment 0
Mavi Goz
преди 12 години
Моето мнение е, че всички държави, които излязоха от комунизма, след известни социални и икономически пренастройки, се върнаха в състояние, много подобно на това, в което са били преди да попаднат в съветския блок. В този смисъл култура, обществени порядки и отношения, ниво на съзнание и пр. са били хибернирани някъде дълбоко в съзнанието на поколенията и след падането на комунизма те се върнаха в старото си състояние.Къде очаквахте да се върне България? Къде сме били през 1939 г? Балканска политическа система, корупция, шепа свръхбогати, две шепи средна класа в няколко по-големи града и пълна мизерия по селата, малките градове и дори бедните квартали на големите градове.Дори не можахме да се върнем съвсем, защото ни липсва силната, добре въоръжена и мотивирана армия и уникалното родолюбиво апостолско училище на предвоенна България...STRAHO, аз съм на 54 г. и помня, че съм виждал 2-3 истински, убедени комунисти, все на преклонна възраст. Ти къде ги видя, че ми е интересно?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 0 rate down comment 0
SEBULBA
преди 12 години
Лелко, какво точно от това, което съм написал, е простотия ? Реалната демокрация не пада от небето, а са необходими РЕФОРМИ, които да я предхождат и да създадат предпоставки за нейното установяване. Реформи, които в България даже не са и започнали...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 1 rate down comment 1
STRAHO
преди 12 години
SEBULBA ..за жалост много малко неща вече зависят от нашия избор. А си прав за парите! Те са там, където има пазарна икономика, демокрация , работеща правосъдна система и качествени закони разбира се.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 1 rate down comment 0
STRAHO
преди 12 години
Съгласен съм с doraapostolova.:)..само едно уточнение. Демокрация или има или няма. Тук при нас няма. Няма и пазарна икономика.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 3 rate down comment 0
STRAHO
преди 12 години
Късно е да вземаме пример от Естония! Разликата между двете държави е начина по който и хората които извършиха прехода! Там ***, бяха изметени тотално, още в началото, тъй като бяха разглеждани като поробители /идентифицираха ги с руснаците/! Тук ние избрахме да бъдем обрани от *** и техните наследници! Там бе даден по справедлив старт на "състезанието" , тук такъв изобщо не бе даден. Просто натрупаната власт, бе осребрена а изнасяните с години капитали узаконени! Просто не можем, няма как, да вземем пример от тях. Различни общества сме.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 0 rate down comment 0
edimi
преди 12 години
Тия в скобите не са от будните, в онзи смисъл. Има достатъчно деца, които осъзнаха, че чалгаград в Сф и навсякъде, е много далеч от академичното образование. И каква култура е чалгата? Абе, изобщо, с тоз` един пост така ос..аш пейзажа, че коментара е излишен
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 3 rate down comment 2
doraapostolova
преди 12 години
Не са "парите" фактора за успеха на Естония, а РЕАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ на Финландия, която естонците усвоиха. Научи какво е реална демокрация и какво са постигнали Финландия и другите 7 най развити икономики и социални/правови държави на Европа - Швеция, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия, Швейцария.с РЕАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ и тогава идвай тук да плещиш глупостите си. Само нисокчел балканец може да измъдри такива простотии от скалата на Гинес
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 6 rate down comment 3
SEBULBA
преди 12 години
Глупости на търкалаци! Липсата на богат съсед ни е виновна за тромавата и корумпирана администрация, нереформирана и неработеща съдебна система, апатичното и супер раздуто МВР, липсата на електронно правителство, нереформираните сектори - здравеопазване , образование, армия, социално осигуряване... Финландия била "наляла" пари, та затова... ...дрън, дрън... ....все някой ни е виновен, все някой на нас "не ни е дал"... ПАРИТЕ И ИНВЕСТИЦИИТЕ ОТИВАТ ТАМ, КЪДЕТО СЕ ЧУВСТВАТ НАЙ-СИГУРНИ И КЪДЕТО ИМ ПРЕДЛОЖАТ НАЙ-ДОБРИ УСЛОВИЯ !!! ТАКА, ЧЕ АКО ИСКАМЕ И ТУК ДА ДОЙДАТ, ПЪРВО ДА СИ ИЗЧИСТИМ ***, И СЛЕД ТОВА ДА ГИ ПОКАНИМ - КАКТО НАПРАВИХА ЕСТОНЦИТЕ ПРЕДИ 20 ГОДИНИ... И ТОВА ЗАВИСИ САМО ОТ НАС !!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още