Ако Европа може да се поучи от политиката на Естония за управление на финансови и икономически кризи, България вероятно трябва да създаде специализирана структура, която да направи анализ как Талин успя успешнo да съгради държава от нищото, а ние вече над две десетилетия не можем да се измъкнем от блатото на прехода.
Естония е близо три пъти по-малка от България, а населението на страната е долу-горе колкото е населението на София. Талин обаче сътвори истинско икономическо чудо след обявяването на независимост през 1991 г., когато държавата излезе буквално рухнала от съветската хватка. В момента страната е с най-сериозен икономически ръст в Европейския съюз (ЕС), а от миналата година се присъедини и към еврозоната, въпреки проблемите на валутния блок.
Естония е доказателство, че работеща икономика се изгражда с политическо и обществено единство, къртовски труд, стоицизъм в тежки времена и инвестиции в образование, научна и развойна дейност и нови технологии. Образованието и трудолюбието са висши ценности, редом с върховенството на закона. Страната успешно демонополизира здравната си система и въведе електронно правителство, с което спести милиарди от административни разходи.
Българското управление обаче от повече от 20 години е във вечна предизборна кампания. В последните десетилетия след рухването на социалистическата власт не се намери лидер, който да поеме политическа и изобщо всякаква отговорност и да осъществи необходимите реформи, за да сътворим нашето българско икономическо чудо. Като че ли приоритетът си остана запазването на властта на всяка цена, а тя е твърде висока за българската икономика.
Началото на икономическото чудо на Европа
Както казва първият премиер на модерна Естония Март Лаар, „Имахме свобода и нищо повече!“ Страната получава независимост и осъмва с безвъзвратно празни магазини, граждани с рубли без никаква стойност в джобовете и съсипана инфраструктура. Индустриалното производство се срива с над 30%, което е по-рязък спад и от времето на Голямата депресия, а заплатите се свиват почти наполовина в условията на над 1 000% инфлация и ръст в цените на горивата над 10 000%. Единствената работеща организация в страната е ... черният пазар. Столицата Талин пък се готви за евакуация в провинцията, тъй като няма и газ за отопление през зимата. Черешката на тортата – пълната зависимост от Русия, която съставлява 92% от естонската международна търговия.
За повечето чужди експерти Естония е поредната бивша социалистическа република без много надежди за светло бъдеще. Единственото спасение за страната е осъществяването на бързи реформи. Затова естонците си избират начело на държавата да застанат младите политици, които са предложили най-радикални действия в политическата си платформа.
Правителството на Март Лаар възприема теорията на Лешек Балцерович, че ако се предприема радикална икономическа програма, по-добре е тя да започне максимално бързо, отколкото да се предлагат тежки и болезнени реформи, които да се осъществяват поетапно.
Правителството започва с парична реформа и първа от бившите съветски републики въвежда собствена валута, въпреки резервите на Международния валутен фонд (МВФ). Въведен е и валутен борд, като новата естонска валута е вързана към германската марка, за да повиши доверието в икономиката.
Следващата цел е балансирането на бюджета, като управляващите се стремят да привлекат опозицията в дискусиите и на своя страна. Това не се получава, а бюджетните съкращения са посрещнати със стачки. За да може мнозинството в парламента да приеме тежките икономии, депутатите са изкарали от родилното отделение една от колежките им, която също да се включи в гласуването.
Още през 1993 г. се виждат резултатите от първите реформи. „Шоковата терапия“ е посъбудила естонците, чиито инициативност и предприемчивост са силно притъпени от годините на социалистическо управление. Затова се преминава към „отваряне“ на икономиката.
Правителството дава ясно да се разбере, че няма да спасява банки и неефективни държавни предприятия, както и че ще помага на хората, които имат желание сами да си помогнат. Това стои в основата на естонската икономическа политика и до днес.
„Отварянето“ на икономиката започва с изграждането на „приятелска“ бизнес среда, така че да се насърчат и вътрешните, и чуждите инвестиции. Привличането на повече чужди инвестиции е единствената алтернатива Естония да избегне вземането на заеми от международните институции. Талин избира по-тежкия път, но към втората половина на 90-те години Естония е привлякла повече чуждестранни инвестиции, отколкото всяка друга държава от Централна и Източна Европа.
Същевременно тече и тежка законодателна реформа и изграждането на ефективна администрация. Води се и сериозна борба с корупцията. Самият Март Лаар казва: „Естонският опит показва, че най-ефективният метод за справяне с корупцията и организираната престъпност е преминаването към пазарна икономика и развитието на гражданско общество и върховенството на закона. Всяка реформа, която повишава конкурентоспособността на икономиката, редуцира опитите за корумпирано поведение.“
Реформите продължават с пазара на имоти, пазара на труда, данъчната система. Естония е първата европейска държава, която въвежда плосък данък.
преди 12 години Ето как описва в изказване пред Народното събрание на 12 март 1940 г., жизненото равнище в България един от тези депутати, Серафим Георгиев: Това показва, че картината на българската мизерия е страшна. Мога да ви прочета данни,че 19,5 % от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви. Нямат кладенци 57 % от домакинствата; нямат клозети 17,4 % от тях. Нямат кревати 20 % от домакинствата, а останалите 80 % от тях имат средно по два кревата за шест души. Нямат маса 28,5 % от домакинствата, а 36 % нямат стол. Нямат печка 28 % от домакинствата. Нямат юрган 36 % от тях. Нямат дюшеци 46,5 %, а 34 % нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53 % от домакинствата нямат нито един шкаф. Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир." отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ето малко факти:На 25 януари 1939 г. в Народното събрание царският министър на земеделието Иван Багрянов заявява: Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна БЕЗ ЗЕМЕДЕЛИЕНие нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен ***. (Общи ръкопляскания). Цифри за доказателство аз по-рано приведох в изобилие. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Моето мнение е, че всички държави, които излязоха от комунизма, след известни социални и икономически пренастройки, се върнаха в състояние, много подобно на това, в което са били преди да попаднат в съветския блок. В този смисъл култура, обществени порядки и отношения, ниво на съзнание и пр. са били хибернирани някъде дълбоко в съзнанието на поколенията и след падането на комунизма те се върнаха в старото си състояние.Къде очаквахте да се върне България? Къде сме били през 1939 г? Балканска политическа система, корупция, шепа свръхбогати, две шепи средна класа в няколко по-големи града и пълна мизерия по селата, малките градове и дори бедните квартали на големите градове.Дори не можахме да се върнем съвсем, защото ни липсва силната, добре въоръжена и мотивирана армия и уникалното родолюбиво апостолско училище на предвоенна България...STRAHO, аз съм на 54 г. и помня, че съм виждал 2-3 истински, убедени комунисти, все на преклонна възраст. Ти къде ги видя, че ми е интересно? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Лелко, какво точно от това, което съм написал, е простотия ? Реалната демокрация не пада от небето, а са необходими РЕФОРМИ, които да я предхождат и да създадат предпоставки за нейното установяване. Реформи, които в България даже не са и започнали... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години SEBULBA ..за жалост много малко неща вече зависят от нашия избор. А си прав за парите! Те са там, където има пазарна икономика, демокрация , работеща правосъдна система и качествени закони разбира се. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Съгласен съм с doraapostolova.:)..само едно уточнение. Демокрация или има или няма. Тук при нас няма. Няма и пазарна икономика. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Късно е да вземаме пример от Естония! Разликата между двете държави е начина по който и хората които извършиха прехода! Там ***, бяха изметени тотално, още в началото, тъй като бяха разглеждани като поробители /идентифицираха ги с руснаците/! Тук ние избрахме да бъдем обрани от *** и техните наследници! Там бе даден по справедлив старт на "състезанието" , тук такъв изобщо не бе даден. Просто натрупаната власт, бе осребрена а изнасяните с години капитали узаконени! Просто не можем, няма как, да вземем пример от тях. Различни общества сме. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Тия в скобите не са от будните, в онзи смисъл. Има достатъчно деца, които осъзнаха, че чалгаград в Сф и навсякъде, е много далеч от академичното образование. И каква култура е чалгата? Абе, изобщо, с тоз` един пост така ос..аш пейзажа, че коментара е излишен отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Не са "парите" фактора за успеха на Естония, а РЕАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ на Финландия, която естонците усвоиха. Научи какво е реална демокрация и какво са постигнали Финландия и другите 7 най развити икономики и социални/правови държави на Европа - Швеция, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия, Швейцария.с РЕАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ и тогава идвай тук да плещиш глупостите си. Само нисокчел балканец може да измъдри такива простотии от скалата на Гинес отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Глупости на търкалаци! Липсата на богат съсед ни е виновна за тромавата и корумпирана администрация, нереформирана и неработеща съдебна система, апатичното и супер раздуто МВР, липсата на електронно правителство, нереформираните сектори - здравеопазване , образование, армия, социално осигуряване... Финландия била "наляла" пари, та затова... ...дрън, дрън... ....все някой ни е виновен, все някой на нас "не ни е дал"... ПАРИТЕ И ИНВЕСТИЦИИТЕ ОТИВАТ ТАМ, КЪДЕТО СЕ ЧУВСТВАТ НАЙ-СИГУРНИ И КЪДЕТО ИМ ПРЕДЛОЖАТ НАЙ-ДОБРИ УСЛОВИЯ !!! ТАКА, ЧЕ АКО ИСКАМЕ И ТУК ДА ДОЙДАТ, ПЪРВО ДА СИ ИЗЧИСТИМ ***, И СЛЕД ТОВА ДА ГИ ПОКАНИМ - КАКТО НАПРАВИХА ЕСТОНЦИТЕ ПРЕДИ 20 ГОДИНИ... И ТОВА ЗАВИСИ САМО ОТ НАС !!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар