Изборът АЕЦ Белене и/или нови реактори в АЕЦ Козлодуй

Изграждане на АЕЦ Белене

Въпросите, които остава да се решат относно проекта АЕЦ Белене са предимно политически, смята професор Атанас Тасев. Основният от тях е, да се подпише окончателният договор за строителството с изпълнителя „Атомстройекспорт“, като преди това обаче трябва да е ясна и финансовата рамка, т.е. колко точно ще струва проектът и как ще бъдат осигурени средствата.

Лансираните досега два основни метода за изчисляване на крайната цена на АЕЦ Белене най-общо предвиждат следното: единият – да се определи точна сума на крайната цена, другият – да се начислява определена инфлация към базисната цена от 4 млрд. евро.

Според проф. Тасев по-удачен и изгоден за нашата страна е методът, при който още при започване на строителството ще се знае каква ще е крайната цена на централата. Експертът потвърди тезата на енергийния министър Трайчо Трайков, че цената на новата атомна централа зависи и от цената на заемния ресурс, т.е. при каква лихва ще бъдат взети заемите за строителството на АЕЦ Белене.

И в момента могат да се получат сравнително евтини заеми за големи проекти като АЕЦ Белене – например с 4-5% годишна лихва - защото са доказано печеливши, и то в дългосрочен план, коментира Тасев. „И защо не средствата да дойдат от Русия, какъвто вариант се предлага, щом е изгодно за нас“, посочи експертът. Той допълни, че през последните 1-2 години се очертава големите инвестиции вече да идват основно не от Европа, а от страни като Русия, Китай, Индия.

Друг вариант при изчисляване на цената е, да се започне „отзад напред“. Това означава, крайната цена на АЕЦ Белене да се обвърже и с изкупната цена на електроенергията от построената атомна централа.

Така от наша страна може да бъде поставен въпросът за осигуряване на такъв начин на финансиране и размер на лихви по заемите, при които цената на електроенергията от АЕЦ Белене да не надвишава определена стойност – например около 50 евро за мегаватчас. Очаква се в окончателния доклад на консултанта HSBC да има и анализи, които приблизително да визират каква да бъде тази стойност, въпреки че цените на електроенергията „на едро“ зависят от пазара, обясни Тасев.

Ако се приеме този вариант за изчисляване на цената на новата централа, то всички акционери във вече изградената централа, включително и руската страна, ще имат интерес тя да не се оскъпява.

Относно лансирания за кратко техническия въпрос - мощността на реакторите на АЕЦ Белене да е по 1200 мегавата, енергийният експерт посочи, че за нашата страна и енергийна система не е необходимо блоковете да бъдат по-мощни от 1000 мегавата единия, какъвто всъщност е и проектът на Атомстройекспорт.

Напълно е възможно и двата крупни енергийни проекта – за АЕЦ Белене и нови два блока на площадката на АЕЦ Козлодуй (които евентуално биха влезли в експлоатация към края на срока на функциониране на пети и шести блок) да бъдат реализирани, смята проф. Атанас Тасев, както и други енергийни експерти. Впрочем и министър Трайчо Трайков имаше подобни изказвания. Решението се чака с нетърпение и от наши над 50 фирми, които биха били подизпълнители при строителството на ядрените блокове. 

Приоритет обаче се дава на АЕЦ Белене, чиято реализация е в по-напреднала фаза. А в необходимостта от поне два нови ядрени блока вече едва ли е необходимо някой да бъде убеждаван. Особено след наскоро приключилите стачни действия в „Мини Марица-изток“. Само заради по-малко от седмица стачка на миньорите, и то без напълно да спират работа ТЕЦ-те, захранвани с въглища от Маришкия басейн, се стигна до спиране на износа на електроенергия и включване в енергийната система на ТЕЦ „студен резерв“. Същевременно се заговори за оскъпяване на електроенергията и дори за режим на тока.

А кой би искал да има опасност от недостиг на електроенергия или тя да е непосилно скъпа, както за бита, така и за бизнеса?