България не бива да подкрепя обща фискална политика в ЕС

Той очерта още няколко рискови момента, които пораждат безпокойство в дългосрочен план. Сред тях са структурните промени, планирани в Европейския съюз, както и евентуалното създаване на пост на финансов министър на еврозоната.

„Този министър ще иска да унифицира данъчни ставки и то не в посока ниски като в Източна Европа, а високи като в Западна. Финансовият министър ще иска да равнява. Това е голям дългосрочен риск за България”, предупреди Ганев.

Данните за паричните агрегати, показват, че в последните години има нарастване на парите с по 5-6%, но това не би трябвало да води до инфлация, защото търсенето на пари е доста занижено. ЕЦБ печата повече, отколкото се търси, смята Ганев.

„Те се опитват да правят стерилизация като заменят качествени активи с ДЦК боклуци на Гърция, Италия и т.н. Дори това печатане на пари е над търсенето”, посочи специалистът.

Ако се погледнат графиките, цените на акциите и на суровините са се покачили в доста сериозна степен и сега наблюдаваме корекция. Тоест паричната политика е била достатъчно експанзионистична, за да може това да се случи.

Ганев посочи, че в САЩ и Великобритания вече има по-голяма инфлация от България. Във Великобритания тя е 5%, тоест двойно повече от нашата.

„Дълговете започват да се инфлират, печатането на пари да се просмуква в потребителските цени. Бернанке ще трябва да направи лупинг, за да не се получи хиперинфлация, когато икономиката започне да расте”, предупреди икономистът.

Мнението на Георги Прохаски от Център за икономическо развитие е, че изходът от кризата е „в повече интеграция, в по-смело лидерство и повече реформаторство.”

Проблемите обаче са така назрели, че няма друг изход пред европейските лидери, освен да намерят комплекс от решения. Тук става дума за преразглеждане на договора за ЕС и недопускане на фискална, дългова и финансова нестабилност, както и ясни механизми за намеса при неизпълнение на някои от страните, посочи Прохаски.

„Трябва да има ясен план за балансиране на бюджетите, орязване на непроизводителните разходи, намаляване на администрацията”, категоричен е икономистът.

Към пролетта на следващата година може да имаме малко по-добра ситуация в ЕС и това ще внесе успокоение сред финансовите пазари, сред инвеститорите и гражданите, смята Прохаски. За да се случи това обаче, в следващите няколко месеца трябва да се вземат мерки за успокояване на финансовите пазари.

В тези бързи мерки трябва да се включи ЕЦБ, по-голямо финансиране за Спасителния фонд, както и стъпки към общи облигации.

Доста по-песимистично виждане за Европа изложи икономистът Димитър Чобанов. Според него в Европейския съюз се върви по спирала от песимизъм към още по-голям песимизъм.