Планът „Климат – енергетика" е много важен, защото поема ангажименти към индустрията по пътя към декарбонизация, защото досега фокусът винаги е бил върху енергетиката, върху въглищните региони, а тежката индустрия беше оставена назад. Това каза д-р инж. Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), в „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria. Той гостува в предаването по повод провежданата днес кръгла маса на тема „Интегриран национален план „Енергетика и климат“ – актуализация 2024“.
„За нас е много важно, че вече има някаква конкретика и има поети ангажименти за подпомагане на индустрията в пътя ѝ за декарбонизация, тъй като, за да се постигнат целите за т.нар. нетна нула, са необходими много технологии, които все още не са пазарно зрели“, каза още той.
Найденов обясни, че планът „Климат – енергетика" трябва да бъде актуализиран до края на месеца, защото в противен случай страната е заплашена от наказания от страна на ЕС. „Този документ очертава пътя на цялата икономика за постигане на целите за климатична неутралност“, обясни той.
По думите му в Плана за възстановяване и устойчивост е имало ограничение за достъпа до средства за декарбонизация, като са били изключени предприятията, които влизат в системата за декарбонизиране на емисии. Сега обаче има явен ангажимент за предоставяне на равен достъп до такива средства.
„Ако българската индустрия не бъде подкрепена, рискуваме загуба на предприятия – не само да се изнесат от България, а да се намали производството или направо да затвори. Има отрасли, които са в по-лошо състояние, защото са с намалели поръчки, например част от металургичната промишленост. Други отрасли, като стъкларската промишленост, се справят много добре. Но всичко зависи от това какви са пазарите и какво е търсенето. България е отворена икономика и много изнасяме за ЕС“, отбеляза той.
Найденов посочи, че в момента се наблюдава парцелизация на пазара по отношение на тежката индустрия в Европейския съюз, защото големите западни страни предоставят изключително много държавни помощи за т.нар. изтичане на въглерод - има предвидени в 15 страни 70 млрд. евро държавни помощи до 2030 г. През последните две години, по различни рамки за държавна помощ в подкрепа на индустрията, включително за декарбонизация, са одобрени още 60 млрд. евро, каза още събеседникът.
"Ние не можем да си позволим такъв обем държавни помощи и това създава неравнопоставеност на предприятията в различните страни членки и ако искаме да запазим индустрията, не само в България, а и в ЕС, трябва да има еднакво третиране на централно равнище", обясни Найденов.
Според него инвестициите на бизнеса в декарбонизация трябва да се подкрепят, за да може индустрията да „извади средства и да инвестира“. Подкрепа трябва да има и след внедряване на съответните инсталации, за да бъде продукцията продаваема. В противен случай тя ще повиши своята себестойност и ще стои на склад.
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.