Китай е двигателят на енергийния преход – и ще продължи да бъде такъв, след като президент, който е противник на прехода, отново се настани в Белия дом следващия месец. Сякаш за да потвърди това, Пекин обяви във вторник, че в отговор на американския контрол върху износа на модерни полупроводници, забранява износа за САЩ на няколко стратегически важни минерала и затяга ограниченията върху продажбите на графит, пише Bloomberg.
Търговските войни като цяло не са добри за декарбонизацията. Падащите цени на чистите технологии се дължат основно на евтините доставки от Китай. Разпоредбите за местно съдържание, заложени в подписания от президента Джо Байдън Закон за намаляване на инфлацията (IRA), неизбежно ще окажат натиск за повишаване на цените за тези технологии, поне за известно време. И все пак безпокойството от контрола на Китай над този сектор, изграден с помощта на продължила десетилетия държавна подкрепа, е оправдано до известна степен. За стратегически важните минерали този елемент ще бъде жизненоважна подкрепа по време на втория мандат на Доналд Тръмп.
Републиканецът планира да отмени поне някои части от зелената програма на Байдън, като федералните данъчни облекчения за купувачи на електрически превозни средства. В същото време обаче той има дълготраен афинитет към петролната и газова индустрия.
Не всички стратегически важни минерали са непременно значими за енергийния преход. Например антимонът, галият и германият – трите метала, обхванати от новата забрана за износ на Китай – са известни повече с приложенията си съответно в боеприпасите, полупроводниците и електрониката. Графитът, от друга страна, има широк спектър от военни приложения - от компоненти на корпуса на самолета до електроника и бомби - и е основният материал за анода в литиево-йонни батерии за електромобили.
В списъка с минерали с двойна употреба влизат още кобалт, никел, телур и редкоземни елементи като лантан и празеодим. Литият също е такъв, тъй като военните се нуждаят от батерии толкова, колкото потребителите на смартфони и шофьорите на електромобили.
Зависимостта на САЩ от тези доставки, осигурени от чуждестранни източници, особено Китай, е значима. От 50 стратегически важни минерала, идентифицирани от федералното правителство, САЩ разчитат изцяло на внос за 12 от тях - включително галий и естествен графит - и повече от 50% за още 29, става ясно от данни на Геоложката служба на САЩ.
Стратегическите резерви са сянка на това, което е било в миналото: в началото на 60-те години на миналия век САЩ складират такива материали на повече от 200 места, докато днес те са само девет.
Следователно правителствената подкрепа за разработването на минерали не преминава непременно през специфични зелени рамки на политиката. Например Службата за програми за заеми към Министерството на енергетиката, на практика федерален фонд за рисков капитал за чисти технологии, отчита само малка част от молбите за заеми, които са свързани с проекти за минерали. Graphite One Inc., стартъп компания, чиято цел е да разработи гигантско находище на графит в Аляска, получи безвъзмездна помощ миналата година не чрез Министерството на енергетиката, а от Пентагона, и сега има интерес за допълнителен заем от правителствената Експортно-импортна банка.
Републиканците в Конгреса вероятно ще подкрепят продължаването на подкрепата за стратегически значимите минерали, защото дори и да споделят – поне риторично – антипатията на Тръмп към енергийния преход, техните райони са в голяма степен готови да се възползват от инвестиции във веригите на доставка на чисти технологии. Освен това си струва да се отбележи, че през 2023 г. добивът на минерали извън въгледобива осигурява работа на 150 000 души, почти толкова, колкото производството на петрол, газ и въглища взети заедно.
Освен безвъзмездни средства, заеми и субсидии за местно съдържание, бъдещата администрация разполага с други инструменти за стимулиране на вътрешното производство на минерали, както е посочено в скорошно есе за Benchmark Minerals от Грегъри Уишър и Морган Базилиан от Института за публична политика към Колорадоското училище по минно дело. Те включват директно снабдяване с минерали за запаси и вероятни промени в законодателството за облекчаване на екологичните разпоредби при нови проекти за добив.
Що се отнася до последното, най-обещаващите региони за находища са на Запад, което означава, че федералните земи вероятно ще играят значителна роля и биха могли да предложат нов източник на приходи за една администрация, която търси компенсации за намаляване на данъците.
В известен смисъл изоставането на САЩ при стратегически важните минерали предлага източник на сила: Тръмп може да забави навлизането на неща като електромобили, но производството на тези материали в страната започва от толкова ниска база, че дори понижение прогнози за търсене представляват голям пазар. Не е идеално подкрепата за минералите да се основава на геополитическо напрежение, нито да се развива в условия на враждебност към декарбонизацията. Като се имат предвид неуспехите, които вървят с политиката на САЩ в областта на климата обаче, развитието на такива възможности ще осигури полезно умение.
20:17 | 03.12.24 г.
