Великобритания обяви, че се ангажира да задели 2 млрд. долара за т.нар. Зелен фонд за климата (GCF) по време на срещата на върха на страните от Г-20 в Индия, съобщава Energy Live News.
Това допринася значително за общия ангажимент на Обединеното кралство да предостави 11,6 млрд. паунда за международно финансиране на борбата срещу климатичните промени.
Говорейки пред лидерите на Г-20, британският премиер Риши Сунак заяви, че неговата страна влага все повече усилия в областта на климата, както чрез декарбонизиране на собствената си икономика, така и чрез подкрепа на най-уязвимите държави в света да се справят с негативното въздействие на изменението на климата.
„Това е лидерството, което светът с право очаква от страните от Г-20. И това правителство ще продължи да дава пример, за да направи Обединеното кралство и света по-проспериращи и сигурни”, изтъква Сунак.
Той препотвърди ангажимента на Обединеното кралство за постигане на целта за въглероден неутралитет, но изрази желание да избегне политики, които биха могли да се отразят неблагоприятно на британските потребители.
Сунак подчерта потенциалните ползи от преследването на целите за въглероден неутралитет по начин, който подкрепя създаването на работни места.
Премиерът изтъкна още, че наративът около въглеродния неутралитет не трябва да се случва на фона на значителни жертви и на увеличени сметки за потребителите. Вместо това Сунак предложи визия, при която преходът се извършва по начин, който балансира екологичните цели с икономическата стабилност.
Великобритания има много успехи в исторически план, с които да се гордее: Законът за изменение на климата, приет от парламента през 2008 г. с преобладаващо междупартийно мнозинство, е революционен — първата правно обвързваща цел в тази връзка, поставена от държава. През 2019 г. Великобритания стана първата голяма икономика, която прибави към закона ангажимент за въглероден неутралитет. На конференцията на ООН за климата през 2021 г. в Глазгоу, Обединеното кралство изложи амбициозна междинна цел за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 68% до 2030 г., за да бъде в съответствие с целта на Парижкото споразумение за ограничаване на покачването на глобалните температури до 1,5 градуса по Целзий.
Тези ангажименти спомогнаха за промяната: през 2022 г. страната отдели с 46% по-малко емисии отколкото през 1990 г. до голяма степен благодарение на свиването на дела на въглищата от националния енергиен микс. През 2018 г. 10-годишен преглед на Закона за изменението на климата от Grantham Research Institute установи, че климатичният ангажимент е помогнал за намаляване на емисиите, докато икономиката продължава да расте.
11:45 | 11.09.23 г.
