IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Може ли БРИКС да стане новата Г-7 и да определя реда в многополюсния нов свят?

Докато Китай и Индия не се съгласят да действат заедно, организацията едва ли ще има водеща роля

07:34 | 25.10.24 г. 40
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Срещата на БРИКС в Казан изглежда като събрание, на което група държави с растящи икономики, някои шумни като Русия и Китай, други по-сдържани, отбелязват колко е хубаво да си част от организация, в която не влиза САЩ и че е нужен нов световен ред. Това коментира пред Ройтерс бившият главен икономист на Goldman Sachs Джим О`Нийл, който е "кръстникът " на организацията. В свой анализ преди 15 години той за първи път използва акронимът БРИКС - началните букви на основателите Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.

За това време организацията не постигна много, смята днес О`Нийл и допълва, че перспективите някога да се превърне в новата Г-7 и да задава темпа на новия, многополюсен свят, не изглеждат особено изпълними. Причината са Китай и Индия.

В днешния свят ЕС и САЩ задават дневния ред и инициатива, която не е одобрена от някоя от двете страни (или по-често и от двете), няма шанс, смята икономистът. По същия начин в БРИКС инициативи, които не са подкрепени от Индия и Китай, не могат да бъдат реализирани. Така например идеята за обща валута на организацията засега е само на хартия (включително и на показана от руския президент Владимир Путин банкнота в Казан), защото Пекин не изглежда заинтересован.

Противопоставянето със САЩ пък не се харесва на Индия (и още няколко държави, които гравитират близо до БРИКС като например Саудитска Арабия).

Но всичко това може да се промени, ако Индия и Китай заиграят заедно, а не продължат своето противопоставяне. В Казан лидерите на двете страни Си Дзинпин и Нарендра Моди се срещнаха за първи път от повече от четири години - след сблъсъците в спорния планински регион Ладак през май 2020 година. И коментираха, че са пример за повечето развиващи се икономики, както и че съседните държави трябва да решават по мирен път своите различия, посочва The New York Times. И двамата подчертават още желанието си за "многополюсен свят", очевидно смятайки, че глобалният ред, в който доминира САЩ, е нечестен за тях.

Но всичко това може да се окаже доста крехко, коментират анализатори пред NYT  и посочват, че подписаното наскоро споразумение за приграничния район Ладак е доста мъгливо и не е ясно описано как двете срани ще патрулират в спорната зона.

Индия изглежда не е готова да замени хегемонията на САЩ с хегемонията на Китай. За това свидетелства и признанието на министъра на търговията на Индия Пиюш Гоял, който беше категоричен, че страната му няма интерес да бъде част от най-голямото търговско споразумение в света, защото в него участва Китай. За Пекин обаче сближаването с Индия може да бъде от полза, за да бъде прекъсната връзката на Ню Делхи с Вашингтон.

И при Доналд Тръмп, и при Джо Байдън Белият дом прави всичко възможно да привлече Индия към по-задълбочени отношения в различни области, включително и военни. Един от последните пример е сделката за доставка на дронове Predator на стойност 3,5 млрд. долара.

БРИКС и Русия

Другата голяма икономика в организацията - Русия, използва срещата в Казан, за да докаже, че не е изолирана и изоставена от всички заради войната в Украйна. В заключителната декларация обаче съюзниците не споделят идеите за обща валута, каквато Москва опитва да прокара, за да може да поддържа търговията си и да получава средства за войната си. Изявлението на Пекин и Ню Делхи за решаването на междусъседските проблеми по мирен начин изглежда тънък намек именно към Путин, въпреки подкрепата като цяло, заявена от Си при срещата си с руския президент. 

В общата декларация войната в Украйна се споменава само веднъж и действително няма и дума за териториалната цялост на страната. Но в същото време е посочено, че решението трябва да бъде в съзвучие с Хартата на ООН, която предвижда спазването на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, а международно признатите граници на страната са от 1991 година и в тях влизат и Крим, и Донбас и останалите две области, окупирани от Русия през есента на 2022 година.

Анализаторите смятат, че привличането на още членове - Путин съобщи, че за статута кандидатстват "повече от 30 държави", може да усложни още повече ситуацията в БРИКС. Повечето желаещи са силно разочаровани от САЩ и сегашният световен ред. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 08:17 | 25.10.24 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини
Още от Икономика и макроданни виж още

Коментари

30
rate up comment 9 rate down comment 4
0pk
преди 3 седмици
Нещо се превъзбудиха евроатлантическите мажоретки под тази статия. Не се притеснявайте, америка отново ще бъде велика, но недостойните няма да им ползват долара. Нали това беше желанието ви. :]
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
29
rate up comment 10 rate down comment 10
Tikva007
преди 3 седмици
До: Редакцията: Защо я вземете на работа и не й дадете на таза отдолу една рубрика да води и да си копира там на воля? Явно има и време и много и ентусиазъм. Или всъщност си е от екипа?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
28
rate up comment 21 rate down comment 11
Tikva007
преди 3 седмици
*Може ли БРИКС да стане новата Г-7 и да определя реда в многополюсния нов свят?* - Не, не може! Г-7 е формула за налагане на американската хегемония на членовете и от там - на останалия свят. Някой помни ли случай, когато среща на Г-7 да е завършила без единодушие по американската политика? БРИКС е форма на несъгласие с начина, по който функционира Г-7. Както цял свят видя и статията го посочва, в БРИКС различните мнения са начин на съществуване на този форум. Обединява ги неподчинението на Г-7.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
27
rate up comment 11 rate down comment 3
Aлeхaндpo
преди 3 седмици
По време на интервюто снощи Шолц потвърди позицията си, че НАТО трябва да избягва да стане страна в конфликта, подет от Русия срещу Украйна през февруари 2022 г. Той също така повтори противопоставянето си на доставката на германски ракети "Таурус" с голям обсег, които биха могли да достигнат цели, разположени далеч в руската територия - нещо, което Украйна от доста време иска.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
26
rate up comment 3 rate down comment 1
Aлeхaндpo
преди 3 седмици
Миналата седмица Зеленски поиска покана от алианса още сега, което ще бъде единствената и истинска гаранция за сигурността на страната му. Той поиска и западните страни да вдигнат ограниченията за използване на оръжия, които предоставят на Украйна, за да нанася тя удари по Русия, както и да разположат на украинска територия неядрени оръжия за разубеждаване. Нито едно от тези искания засега не среща единодушна подкрепа от страна на съюзниците, отбелязва Франс прес.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
25
rate up comment 2 rate down comment 1
Aлeхaндpo
преди 3 седмици
Той припомни, че по време на срещите на върха на алианса във Вилнюс миналата година и във Вашингтон тази година лидерите са начертали перспектива за присъединяване на Украйна, но когато съюзниците решат това и условията за това са налице. "Но мисля, че отвъд това понастоящем няма нова нужда от взимане на решение", каза той.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
24
rate up comment 2 rate down comment 1
Aлeхaндpo
преди 3 седмици
Канцлерът на Германия Олаф Шолц отказа вчера да откликне на призива на украинския президент Володимир Зеленски за отправяне на покана от НАТО към Украйна да се присъедини към алианса. Искането за поканата се съдържа в "Плана за победа", представен наскоро от Зеленски, предаде Франс прес. "Важно е да се си дадем сметка, че една страна във война абсолютно не може да стане член на НАТО. Всеки го знае, няма разногласия по този въпрос", заяви Шолц през телевизия Цет Де Еф.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
23
rate up comment 2 rate down comment 1
Aлeхaндpo
преди 3 седмици
Алберк казва, че Украйна, с малък брой F-16 и няколко десетки танкове Abrams, трябва да поеме повече рискове, защото "е по-добре да ги използваме възможно най-ефективно, тъй като е невъзможно да се сдържаме".
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 3 rate down comment 1
Aлeхaндpo
преди 3 седмици
Той предложи да се разгледа тази ситуация в сравнение с Втората световна война, ако Съединените щати бяха спрели да доставят оръжие на Великобритания. "Свикнали сме с войни с много ниски нива на жертви, а това не е типично за човешката история", казва Борент. Той добавя: "Ако сте украинец, бихте ли предпочели да загубите F-16 или сиропиталище? Ето как трябва да започнем да мислим. Ето как Западът трябва да започне да мисли за помощта: за да спечели. Това не е за шоу", добавя Бонерт.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 2 rate down comment 1
Aлeхaндpo
преди 3 седмици
Бонерт подчерта, че Западът трябва да приеме факта, че нито един самолет F-16 не може да се върне у дома, но да поддържа надежда, че пилотите ще оцелеят. Коментаторът от Института за изследване на войната Джордж Барос обяснява, че партньорите на Украйна може да гледат на нещата по грешен начин, ако смятат да спрат военната помощ за Киев след унищожаването на самолети и тежко оборудване.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още