Европейската комисия (ЕК) официално ще обяви утре одобрението си с положителната оценка за Националния план за възстановяване и устойчивост на България. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен пристига в София, за да представи лично оценката по линия на NextGenerationEU.
Съветът на Европа ще има четири седмици, както е по правило, за да приеме решението и да финализира изпълнението на Плана. След това ЕК и България ще подпишат финансово споразумение и ще съгласуват оперативните стъпки за изпълнение, преди първата заявка за плащане, която се очаква през втората половина на тази година. Това коментираха представители на ЕК на брифинг за журналисти, които поставиха акценти от окончателния План за възстановяване и устойчивост. В него са отбелязани насоките, по които ще се работи, както и проекти, които ще се финансират със средства от ЕС.
Преди първата заявка за плащане, България трябва да направи одит и да осъществи контролни дейности в някои области, които да покажат, че системата е достатъчно надеждна, за да се изпълни Планът.
Средства от NextGenerationEU
Безвъзмездните средства от пакета стимули на Плана за възстановяване и устойчивост на България са в размер на 6,27 млрд. евро и представляват над 10% от БВП за страната през 2019 г.
Досега страната ни не е поискала кредити, но все още може да го направи до август 2023 г.
ЕК оценява Плана като много амбициозен в резултат на ползотворното сътрудничество между България и Европейската комисия. Той съдържа четири стълба – Иновативна България, Зелена България, Свързана България и Справедлива България, които са разделени на 12 компонента, включващи 103 мерки, 47 реформи и 56 инвестиции. До 2026 г. трябва да се изпълнят 346 цели и подцели.
Европейската комисия ще оповести официално своя извод, че Планът съдържа взаимоукрепващи се реформи и инвестиции, които допринасят за специфичните препоръки за държавата.
Зелен преход
Зеленият преход е важен не само в рамките на механизма за възстановяване и устойчивост, но и като част от самия План. 58,9% от средствата или 3,7 млрд. евро са насочени към цели в областта на климата.
За декарбонизацията на икономиката се предвижда извършването на ключови реформи. До 2038 г. ще влезе в сила забрана на нови въглищни централи, ще трябва да се направят реформи за намаляване на емисиите на парникови газови от електрическия сектор, където се предвижда 40% намаление до 2025 г., като през 2026 г. ще се сложи и таван на парниковите газове.
Планират се проекти за слънчева енергия и вятърна енергия в домове, както и мерки за правна рамка за вятърната енергия в море, която не е развита до момента в България.
Мерките за либерализация на енергията на пазара на дребно и едро включват по-голяма роля на ВЕИ сектора. Те ще засегнат и развитието на държавните предприятия в енергетиката, тъй като много средства са насочени към тях, а трябва да има гаранция, че се управляват надеждно.
Предвидени са мерки за устойчивост за транспорт за електрическа мобилност и изграждане на 10 хиляди елстанции, използване на транспортни средства с ниски или нулеви емисии и въвеждане на единен билет за използване в обществения транспорт.
942 млн. евро са заделените инвестиции за енергийна ефективност в частни и държавни сгради, както и за училища. Предвидените над 1 млрд. евро ще се влагат в сериозни ремонтни дейности и се очаква след това да се пестят 30% от енергията.
За съхранение на енергия са заделени над 8 млн. евро, което да позволи енергийната система на България да отговаря на бъдещето екологично развитие. За целта трябва да се утроят тези мощности, както и да се удвоят мощностите за съхранение, когато излязат от експлоатация въглищните централи.
Инвестиции от 666 млн. евро са предвидени за жп и интермодален транспорт, за устойчива градска мобилност на територията на цялата страна.
Цифров преход
По цифровия преход България надхвърля целта за ресурс от 20%, защото предвижда 25,8% от средствата на Плана за това перо – 1,6 млрд. евро да се насочат към внедряване на мрежи от пето поколение 5G.
Предвижда се намаляване на административните пречки, на процедурите и таксите, свързани с внедряване на 5G мрежите. Ефективното използване на радиоспектъра от 5G и инвестициите ще са за внедряване на мрежи с висок капацитет в селските и слабонаселените райони.
С инвестиции за цифрови умения ще се изградят три центъра за СТЕМ, малки лаборатории и ще се прави обучение по цифрова грамотност, както и онлайн платформа за обучение на възрастни.
Цифровизацията на държавната администрация е планирана да се извърши с 300 млн. евро, които са за всички нейни области, начело с правосъдието, здравеопазването, заетостта и социалната закрила.
Предвижда се цифровизация на „Български пощи“, като услугите трябва да покрият цялата страна, включително отдалечените места и селски райони.
За здравните услуги е планирано проектирането на цифрова платформа за диагностика, телемедицина и за спешния телефон 112.
Конкретно за цифровизацията на енергийната система, при изграждане на инфраструктура за съхранение на електричество, са предвидени 75 млн. евро, като част от средствата са за проекти за съхранение на батерии.
Планът е насочен към цифровизация на музеи, библиотеки, изследователски фондове от инвестиции на NextGenerationEU.
Проекти за бизнеса
За потребностите на бизнеса, що се отнася до цифровизация и ИКТ решения за киберсигурност на малки и средни предприятия, в Плана са заложени сериозни инвестиции.
За икономическата и обществена устойчивост на страната е много важна сигурността, затова за мерки за подобряване на бизнес средата са предвидени 188 млн. евро, които ще послужат и за борба с корупцията, за отчетността на главния прокурор, укрепване на институциите и за проверки за етичното поведение на държавните служители.
Реформите, заложени в Плана, предвиждат промяна на обществените поръчки. Много от средствата ще се одобряват с тръжни процедури, няма да има поръчки инхаус, затова трябва да се постигне повече прозрачност в конкурентните процедури.
Мерките на Плана са свързани с управлението на държавни дружества, където ще има реформи в мярката по несъстоятелност.
Предвидена е програма за техническа трансформация на малки и средни дружества за насърчаване на иновациите. Планът осигурява средства за развитие на пет индустриални парка.
Социални проекти
Мерките за промяна засягат образованието, обучението и пазара на труда.
В областта на уменията акцент се поставя върху цифровите постижения, но с приоритет ще е работата на изследователските и иновационните центрове.
Като цяло насоката е за здравни грижи извън болниците, като извънболнична помощ трябва да покрие всички области на страната ни. Дългосрочно предизвикателство за България е недостигът на здравни служители, затова мерките на Плана предвиждат по-добро разпределение на здравни специалисти.
Инвестициите трябва да се насочат към модернизиране на болниците, както и към нова система за линейки по въздух с шест хеликоптера за транспортиране на пациенти, на които трябва да се осигури адекватно лечение.
Реформата в заплащането трябва да помогне на хората в бедност и след 2025 г. нивото на минимално заплащане трябва да се свърже с прага на бедност.
Заетостта и социалните услуги ще бъдат подсилени с по-добро управление на информацията и персонализираната помощ за незаетите лица. Акцентът ще е върху хората с увреждания и възрастните.
Планът покрива редица предизвикателства, свързани със социалното въздействие и равенството, а много от мерките са за социално приобщаване. Инвестиции от Плана ще са насочени към личностното развитие на младите хора в страната, както и за лица, ограничени в достъпа до образование и обучение, като се предвижда изграждането на шест центъра за независим живот на хора с увреждания.
Планът осигурява инвестиции за нови детски градини, обвързани със задължително предучилищно образование от четиригодишна възраст на децата и засяга по-доброто участие на майките на пазара на труда.
Очаквано въздействие
Прогнозираното въздействие на Плана на България чрез симулации показва, че страната ни ще разполага с най-големия дял средства за икономиката на страната и въздействието може да достигне до 3 процентни пункта от БВП до 2026 година.
Симулацията включва положителното въздействие от инвестициите, но не се отбелязва въздействието от структурните реформи, които имат потенциала да допринесат за още по-висок икономически растеж. Това разпределение се очаква да достигне до 0,6% от БВП от общите 3% и показва, че има полза от координираните действия на европейско равнище при изготвяне на Плана.
00:47 | 14.09.22 г.